Инвеститорите са против правото на фалит в ЕС

През октомври европейските лидери подкрепиха създаването на механизъм, който да позволи на правителствата да фалират, когато дълговете им станат прекалено големи, за да бъдат изплатени. Сега те осъзнават, че частните кредитори едва ли ще се съгласят да търпят загуби по кредите си без борба, информира Асошиейтед прес.
Цялата минала седмица инвеститорите правиха дъмпинг на ирландските и португалските държавни облигации, като засилваха спекулациите, че двете страни могат скоро да последват Гърция и да поискат финансова помощ от ЕС.
Лихвите по облигациите се постабилизираха, едва след като финансовите министри на ЕС увериха кредиторите, че намаляване на дължимата сума при преструктуриране или дефолт няма да се прилага към вече теглените заеми.
Активните продажби усилиха натиска върху финансовите министри на ЕС, които ще обсъдят ирландските неволи на срещата си в Брюксел днес и утре.
Същевременно министрите ще обърнат внимание на това как да създадат постоянен форум за справяне с дълговите проблеми без това да довежда до паника на пазарите, както се случи миналата седмица. Този механизъм трябва и да защитава данъкоплатците от бремето на скъпи спасителни планове в бъдеще.
Искането обаче частният сектор да прави жертви след 2013 година, когато изтича срокът на учредения спасителен фонд на еврозоната, може да се окаже по-трудно, отколкото изглеждаше първоначално.
Вносителите на предложението за механизъм за контролиран дефолт, посочват в своя подкрепа, че един такъв механизъм ще попречи на правителствата от еврозоната да имат големи дългове в бъдеще. Опасността да не получат всичките си пари обратно просто ще накара инвеститорите да не заемат пари на държава, която се простира извън чергата си. Правителствата с нестабилни финанси ще бъдат изправени пред по-високи лихви заради опасността от дефолт, което ще ги кара да сложат в ред къщата
си.
Данъкоплатците, особено в Германия, се стреснаха, когато трябваше да подкрепят финансите на страни с големи задължения от периферията на Европа, след като правителствата на страните от еврозоната и Международния валутен фонд създадоха тази пролет спасителен пакет от 750 милиарда евро за държави членки в затруднено финансово положение.
Каквито и мерки да изберат европейските лидери, колебанията на пазара показват, че търсенето на отговора може да бъде бурно.