АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В България годишната инфлация през ноември 2024 г. е 2 на сто, без промяна спрямо октомври. Най-ниски равнища на годишната инфлация през ноември са отчетени в Ирландия (0,5 на сто), Литва и Люксембург (1,1 на сто и в двете страни). Румъния (5,4 на сто), Белгия (4,8 на сто) и Хърватия (4 на сто) пък са с най-високи нива.
През 2023 г. ЕС е на второ място в света по частни инвестиции за научноизследователска и развойна дейност (18,7 %), след САЩ (42,3 %), но изпреварва Китай (17,1 %), Япония (8,3 %) и държавите от останалия свят (13,6 %).
Групата на ЕИБ предлага заеми, предназначени за селското стопанство и други дейности в областта на био-икономиката в Европа. Особено внимание се отделя на младите земеделски производители, равенството между половете и зелените инвестиции.
България е сред водещите страни в ЕС по норма на възвръщаемост от инвестиции извън страната – само Полша е пред нас.Най-много те са в Румъния. В топ 10 са Сърбия, Гърция, Северна Македония. Реално над една четвърт от българските преки инвестиции зад граница са в съседни страни. Делът надхвърля една трета, ако включим всички държави от региона на Балканите.
"Напоителни системи" ЕАД за първи път от създаването си е бенефициент по подмярка 4.3 "Подкрепа на инвестиции в инфраструктурата, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство" по ПРСР 2014-2020 г., отпуснатата безвъзмездна финансова помощ е в размер на 57,4 млн.евро.
През 2024 г. Германия ще внесе 16,5 млрд. киловатчаса (kWh) ядрена енергия. Вносът на електроенергия в Германия се е увеличил почти три пъти през тази година в сравнение с 2023 г., като около половината от него идва от Франция, Швейцария и Белгия, които използват ядрени мощности.
Запасът от нетни преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), държан от инвеститори от Европейския съюз в страни извън общността, е възлизал на 9,16 трилиона евро през 2023 г., като e намалял с 4,1 на сто спрямо нивата от 2022 г.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на Чехия се увеличава с 0,4 на сто на тримесечна основа в сравнение с ръст от 0,2 на сто през предишното.
Приходи: Секторът на възобновяемата енергия е генерирал приходи в размер на близо 1.9 млрд. евро през 2023 г., което представлява спад с над 20% спрямо 2022 г.
Второто искане за плащане обхваща ключови стъпки в осъществяването на 28 реформи и 14 инвестиции. Искането за плащане включва и инвестиции в области като центрове за наука, технологии, инженерство и математика (STEM центрове), научни изследвания и иновации, подкрепа за бизнеса, обновяване с цел подобряване на енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, както и ЖП-транспорт.