Инвестициите в общините растат

Адриан Николов, ИПИ

След осезаемото забавяне на икономиката през 2021 и 2022 г., данните за 2023 г. показват, че повечето общини в страната вече са се отърсили от ефектите на пандемията и това  ясно видимо от засилването на инвестиционната активност.

Повечето разходи за придобиване на дълготрайни материални активи продължават да са съсредоточени в големите градски центрове и силните индустриални райони, но динамиката е положителна почти навсякъде, като спад на инвестициите има само в 50 общини, ръст – в цели 195.

Най-голям е размерът на инвестициите в Столична община – 14 млрд. лв., далеч пред Пловдив (близо 2,5 млрд. лв.) и Варна (малко над 1,5 млрд. лв.), като само в тези три общини нефинансовият сектор реализира над милиард лева инвестиционни разходи.

В тях са концентрирани малко над половината от всички разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в цялата икономика на България. В две общини разходите за ДМА не достигат 1 млн. лв., а броят на тези с под 10 млн. лв. за цялата година е 60.  В шест общини пък данните за инвестиционната дейност на нефинансовите предприятия са конфиденциални, тъй техните икономики са като в тях има едва една или няколко големи компании.

Претеглени спрямо населението обаче на челните места и през 2023 г. излизат няколко малки общини – варненският индустриален център Девня (21,9 хил. лв./човек), енергийният център Раднево (17,5 хил. лв./човек), Елин Пелин със силната складова база и логистика (14,1 хил. лв./човек), Божурище с индустриалната си зона (11,7 хил. лв./човек), а столицата излиза чак на пета позиция със средно 10,9 хил. лева на човек от населението.

Водещите пет общини са и единствените, за които има публикувани данни (Мирково и Пирдоп, за които данните са конфиденциални, вероятно също са с високи инвестиции), при които разходите за ДМА надхвърлят 10 хил. лв. на човек от населението.

С над 5 хил. лв. на човек от населението са други 25 общини, сред тях както областни центрове, така и малки общини със силно представени промишленост и енергетика. Остава и голям броят на общините с ниски инвестиции – с под 2 хил. лв. на човек са 95 общини, почти всички с ниска степен на икономическо развитие, което създава сериозни пречки пред сближаването им с лидерите в средносрочен план.  

През 2023 г. инвестициите нарастват в почти всички общини –  ръст спрямо 2022 г. има в 195 общини, спад  – едва 50. Очаквано най-големите увеличения са в малки общини, като Антоново регистрира 430% ръст, Ивайловград – 423%, Ружинци – 340%, но от ниски стойности през предишната година. В столицата повишението е с 47% спрямо предишната година, в Пловдив – с 36%, във Варна – с 5%. Отчетливо се оформят се няколко клъстера с намаляващи инвестиции  около Плевен и Ловеч, малки общини и областният център на Велико Търново, както и в широките периферии на Пловдив и Добрич.

Поглед към инвестиционните разходи общо за последните пет години още по-ясно изтъква водещата роля на големите градски общини. В периода 2019-2023 г. в столицата нефинансовият сектор е инвестирал над 51 млрд. лв., в Пловдив – почти 8 млрд. лв., във Варна – 4,7 млрд. лв., в Бургас – 3,3 млрд. лв. в Русе – 2,1 млрд. лв.

Прави впечатление също, че сред 15-общини с над един млрд. лв. кумулативни инвестиции за петте години са не само областни центрове, но и Елин Пелин, което сочи ключовата роля на общината в широката периферия на столицата. В топ 20 пък влизат още малки общини със силни местни икономики – Марица, Раднево, Казанлък, Несебър. Същевременно, в 100 общини са инвестирани по под 50 млн. лв. за петгодишния период.

От една страна, ръстът на инвестициите в повечето общини е повод за оптимизъм за икономическото развитие на регионите в бъдеще. От друга страна обаче, разходите за ДМА са силно неравномерно разпределени и съсредоточени в най-развитите градски и индустриални райони на страната, което създава предпоставки за допълнително разтваряне на ножицата в степента на икономическо развитие и доходите.