Инвестициите – точка на замръзване засега

Мира Лазарова
Индустриите, които подпомагаше държавата в годините на бурен икономически ръст бяха преработваща промишленост, високотехнологичните услуги, производството на енергия от възобновяеми източници, каза на форум Борислав Стефанов, председател на Агенцията за инвестиции. В момента се подготвя нов Правилник, който да стимулира привличане на чужди инвестиции в България. Правителството търси разширяване областите, които държавата ще подкрепя, както и механизмите да се прави това.

Прагът на инвестициите

За да подпомогне държавата инвестиционен проект той трябва да бъде в рамките на 32 млн. лв. Идеята е този праг да стане 20 млн.  В зависимост от вида на индустрията тези прагове биха могли да бъдат още по-ниски, посочи председателят на агенцията.
Мерките, с които държавата сега подпомага чуждестранните инвеститори, са на първо място възможността да закупят държавна или общинска земя без търг, на второ място е възможността да се съкратят административните срокове. Третата мярка е субсидия от държавата за подпомагане на инфраструктурата и за обучаването на персонала (възстановяване на част от разходите, свързани с обучаване на персонала), обясни Стефанов.
Въвеждане на т.нар. приоритетни проекти - инвестиции с особено голям размер, които водят до разкриването на много нови работни места, също е нова мярка. Приоритетните проекти в повечето сфери ще бъдат от 100 млн. лв. нагоре, но за предприятия в производството ще бъдат 50 млн. лв., за предприятия в научно-изследователската и развойната дейност ще бъдат 20 млн. лв.
Обмисля се и възможността за безвъзмездно подпомагане от страна на държавата на даден инвеститор. За България тази максимално разрешената държавна помощ е 50 % от проекта. В промените, които се обмислят, е 10% помощ за повечето приоритетни проекти и до 50%а научно-изследователска дейност и високи технологии, като всичко зависи от конкретния проект.

Инвестициите в ЦИЕ и България

Преките чужди инвестиции (ПЧИ) в Източна и Южна Европа са намалели наполовина през 2009 година спрямо 2008 година, а в  България и Румъния, както и в други страни от Южна Европа, се очаква още по-голям спад през 2011 година, според проучване на виенския Институт за международни икономически изследвания (WIIW), цитирано от  Франс прес.
Миналата година ПЧИ в страните от Източна и Южна Европа са били 58,54 милиарда евро спрямо 11,536 милиарда през 2008 година, посочва институтът. Така инвестициите в региона са спаднали  през 2009  година до равнището от 2005 година.
Най-засегнати са новите членки на Европейския съюз, където чуждестранните инвестиции са били много силни през последните години: там ПЧИ са спаднали практически на нивата от 2003 година.
Чехия, Унгария, Латвия и Литва са получили доста по-малко от половината ПЧИ в сравнение с 2008 година. В Словакия и Словения притокът дори е бил отрицателен, което означава, че оттам са били изтеглени натрупаните капитали.
Естония и Полша - най-солидните икономики в региона - са били по-слабо засегнати.
По-слабо засегнати от намаляването на ПЧИ са били и страните от Югоизточна Европа: през 2009 година те са били 5,469 милиарда евро спрямо 8,636 милиарда евро през 2008 година.
В Албания и Черна гора, където има приватизационни процеси, притокът на преки чужди инвестиции дори се е увеличил.
Според виенския институт през 2009 година се наблюдава намаление и на ПЧИ от страните от Централна и Южна Европа, но в по-малка степен - с около една четвърт от стойността им спрямо предходната година.
Полша, Естония и Словакия дори са инвестирали в чужбина повече, отколкото през 2008 година.
За 2010 година Институтът за международни икономически изследвания прогнозира леко подобрение в целия регион, по-специално в Полша и Русия, които се очаква да имат най-добри икономически постижения.
Румъния и България обаче най-вероятно ще бъдат изправени пред още по-голямо намаление на ПЧИ, посочва виенският институт.