Инвестиционна стагнация у нас

Съветът за икономически анализи представи Годишен доклад за 2023 г., който обхваща работата на Съвета през 2023 г. В него са включени анализ на текущото състояние на българската икономика и изготвени от членове на Съвета разработки по специализирани теми, в които са идентифицирани средносрочни и дългосрочни рискове и възможности пред нея.

Анализът на текущото състояние представя в синтезиран вид развитието на няколко ключови макроикономически индикатора. Той поставя общия контекст, касаещ както средносрочния и дългосрочния потенциал на българската икономика, така и рисковете, пред които тя е изправена.

Сред анализираните показатели са реалният БВП , производителността на труда и брутното образуване на основен капитал, които представляват добро отражение на състоянието на реалния сектор. Заедно с индикатори, описващи пазара на труда, като работна сила, заетост и безработица, техните стойности очертават и средносрочния потенциал за икономическо развитие.

Салдото на текущата сметка от своя страна дава представа за устойчивостта на външната позиция на страната. В допълнение, разгледаната динамика на темпа на инфлация показва степента на постигане на номинална конвергенция като елемент от догонването на средните за Европейския съюз стойности на икономическите показатели от страна на България.

Специално внимание в доклада за 2023 г. е отделено на инвестиционната активност в България. След години на бурен инвестиционен бум в периода непосредствено преди финансовата криза от 2008-2009 г. българската икономика се намира в период на многогодишна инвестиционна стагнация по отношение на брутното капиталообразуване като дял от БВП.

Към 2023 г. това съотношение се стабилизира на приблизително 17%. Това ниво е сравнимо с нивата на инвестициите в България през 2000 г., което е с 9 процентни пункта по-ниско от нивото на инвестиционна активност в съседна Румъния през 2023 г. Прегледът на капиталообразуването по видове активи показва, че основните рискове пред инвестиционната активност в България са свързани с крайно ниския дял на инвестициите в нежилищни сгради и инфраструктура.

Тъй като в тази група активи влиза ключова публична инфраструктура като пътища, ВИК съоръжения, железопътни линии, мостове и др., неблагоприятната динамика при този вид дълготрайни активи изисква по-сериозна ангажираност към капиталовите инвестиции от страна на правителството, както и по-активни стъпки към ангажиране и стимулиране на частния сектор при строителството и експлоатацията на инфраструктура.

При нематериалните активи (т.е. интелектуална собственост) и инвестициите в машини и оборудване не се наблюдават отрицателни тенденции в сравнение с други сравними държави от ЕС като Хърватска и Румъния. Независимо от това, инвестициите в нематериални активи следва да се ускорят значително за да догонят много по-високите стойности за по-развитите икономики в ЕС (около 4% от БВП при около 2% в България).

Също така инвестициите в машини и оборудване могат да бъдат стабилизирани на относително по-високи нива, което ще допринесе за по-бърза технологична модернизация на икономиката. 

Добре структурирани и финансирани политики, насочени към стимулиране на инвестициите в тези видове дълготрайни активи под формата на субсидии и грантове за иновации и технологична модернизация, биха имали положителен ефект за ускоряване на ръста на производителността.

 Освен тези политики е необходимо  и продължаване на усилията за структурни реформи в правораздавателния сектор, които да увеличат сигурността и предвидимостта на инвестиционната среда.