Индекс на настигането 2019

Процесът на сближаване между новите и старите страни членки на ЕС губи скорост и сякаш е оставен да се движи по инерция. Този процес е бил най-динамичен през периода 2011 – 2014 г., след което настъпва забавяне и дори обръщане на посоката в развитието на някои от новите страни-членки. Това показват резултатите в Индекса на настигането за 2019 година, обобщени в доклад, озаглавен „Да караш на изпарения“. Индексът на настигането се актуализира ежегодно от 2011 г. насам и се подготвя от Институт Отворено общество – София. Индексът регистрира процесите на сближаването и раздалечаването в Европа като измерва представянето на 35 страни: държави-членки на ЕС, страни-кандидати и потенциални кандидати за членство в ЕС, като се използват 47 индикатора в четири категории „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“ и „Управление“.

В Индекс 2019 петте най-добре представили се страни по цялостен резултат са Дания (1 място с 71 точки), Швеция (2 място с 70 точки), Люксембург (3 място с 70 точки), Холандия (4 място с 70 точки) и Финландия (5 място с 69 точки) в класацията на 35 страни по скала от 100 до 0 точки (най-висок до най-нисък резултат). В дъното на класацията по цялостен резултат са Босна и Херцеговина (35 място с 18 точки), Турция (34 място с 22 точки), Северна Македония (33 място с 25 точки), Албания (32 място с 25 точки) и Сърбия (31 място с 29 точки). Индекс 2019 показва значителната разлика между най-добрe представащите се страни, които са в Северна и Западна Европа и тези, които изостават и се намират в югоизточната част на континента.

И докато много от различията в Европа по осите Изток-Запад и Север-Юга да остават видими, Индекс 2019 показва, че те не е задължително да се приемат за даденост. Процесът на настигането дава възможност на редица нови страни-членки на ЕС (наречени ЕС10+1) да се представят наравно или дори да изпреварят редица от старите страни-членки на ЕС (наречени ЕС15+2). Проблемът е, че през последните години процесът на догонване запазва динамика само за някои нови страни-членки на ЕС и само по отношение на някои категории, докато при други се наблюдава стагнация.

Три страни от групата ЕС10+1 – Естония, Чехия и Словения – представляват най-добрите примери в процеса на настигане, като те достигат най-близо до желаните средни нива на страните от ЕС15+2 и се представят много по-добре от останалите нови страни-членки. Естония е на 13 позиция с 57 точки, следвана от Чехия (14 място) и Словения (15 място), като и двете страни са с 55 точки.

Индекс 2019 също така за поредна година показва, че сближаването не е задължително еднопосочен процес и регистрира случаи на раздалечаване, което се вижда в категориите „Демокрация“ и „Управление“. В „Демокрация“ Унгария отбелязва значителен спад от 6 позиции и от 15 точки в сравнения с класацията през  2011 година като пада до 28 позиция през 2019 г, докато Полша губи 6 позиции спрямо 2011 г. и пада до 24 място през 2019 г. В сравнение с 2011 година и двете страни губят по 2 позиции всяка в категорията „Управление“.

Това показва, че парадигмата на настигането се променя, след като някои политически партии на власт в ЦИЕ започнаха да отхвърлят модела на своите партньори на Запад, поне в областите на демокрацията и доброто управление.

Като цяло новите страни-членки са още далеч от най-добре представящите се стари страни-членки на ЕС.  Средните резултати на новите страни-членки са най-близо до желаните средни резултати на старите-страни членки в категорията „Икономика“ и са по-отдалечени в категориите „Качество на живот“, „Демокрация“ и „Управление“. Това подсказва, че настигането в „Икономика“ изглежда е сравнително по-лесно, отколкото превръщането му в успех при други по-сложни системи.

Съществени различия в Индекса на настигането се наблюдават не само между новите и старите страни-членки, но и между отделните нови страни-членки на ЕС. Това е особено видно по отношение на неравенството. При индикатора за неравенство (коефициент на Джини) Словакия е на 1 място, Словения е на 2 място,  а Чехия е на 3 място, като това са страните с най-малко неравенство сред включените в индекса 35 европейски държави. В същото време България (34 място от 35), Литва (33 място) и Латвия (30 място) са сред страните с най-високо регистрирано неравенство на континента.

Клъстерният анализ, който разделя страните на групи с подобни характеристики, показва ясни географски модели, както е илюстрирано на картата с цялостен резултат. Всички изоставащи страни, попадащи в клъстерите от 4 до 6 в дъното на класацията, са концентрирани на Балканите или около тях, докато никоя  страна от региона не попада в по-добре представящите се клъстери от 1 до 3. Това показва, че през 2019 година основното разделение в Европа не е по оста Север-Юг или по оста Изток-Запад, а е между Балканите и всички останали.

Сравнението между клъстерите в Индекс 2011 и Индекс 2019 по цялостен резултат показва, че новите страни членки на ЕС като цяло са успели да се „дипломират“ и да се прехвърлят в по-добре представящи се клъстери, като догонват редица стари страни-членки и оставят последните два клъстера на страните кандидатки за ЕС в Югоизточна Европа. Този положителен процес обхваща и България и Румъния. Въпреки че като цяло Балканите остават най-изоставащия регион в Европа, страните-членки на ЕС в района се представят по-добре от останалите страни в региона, които са извън ЕС. Ако през 2011 година по цялостен резултат в Индекса на настигането България и Румъния са попадали в един клъстер със страни извън ЕС като Сърбия и Северна Македония, то през 2019 те се местят един клъстер по-нагоре и вече с в компанията само на страни-членки на ЕС, сред които Унгария, Хърватия и Гърция.

В Индекс 2019, България е на 29 място с 36 точки в цялостната класация. Страната се представя най-добре в категориите „Икономика“, където е на 28 място с 40 точки и „Управление“ – също на 28 място, но само с 38 точки. Най-лошо е представянето на България в категорията „Качество на живот“, където е класирана на 30 място с 29 точки. В „Демокрация“ страната е на 29 място с 35 точки.

С оглед на индивидуалните индикатори, включени в Индекса на настигането, България се представя най-добре в редица индикатори от категория „Икономика“. Най-високата позиция в класирането България заема по индикатора „Държавен дълг“, като е на 3 място сред 35 страни, с третото най-ниско ниво на държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт на страната след Естония и Люксембург. В класацията по индикатора „Кредитен рейтинг“ България е на 22 място с 41 точки. В „Изследвания и развитие (R&D)“ страната е на 24 място с 39 точки, като това се измерва чрез два под-индикатора – за високотехнологичен износ и брой патенти на глава от населението. България има добро представяне и в индикатора „Вътрешен конфликт и престъпност“, който е част от категорията „Управление“, където заема 20 място с 52 точки, като за измерване на този индикатор се използват два под-индикатора („Индекс за мир“ и статистика за убийства на глава от населението). В индикатора „Електронно участие“, част от категорията „Демокрация“, България заема доброто 16 място с 56 точки.

Същевременно има редица отделни индикатори, където България заема едни от последните места в класацията. Така например, в индикатора „Корупция“, част от категориятя Управление“, България е на 30 място с 28 точки, като за измерване се използват два различни под-индикатора от изследванията за корупцията на Прозрачност без граници и на Световната банка. В индикатора „Върховенство на правото“, също част от категорията „Управление“, страната ни е също на 30 място с 25 точки. В индикатора „Здраве“, който е част от категорията „Качество на живот“, България заема 33 място с 23 точки, като този индикатор включва няколко под-индикатора: очаквана продължителност на живота, очаквана продължителност на живот в добро здраве, качество на здравеопазването и детска смъртност. България заема 31 място с 29 точки в класацията по индикатора „Медийна свобода“, част от категорията „Демокрация“, като за измерването на този индикатор се използват два отделни под-индикатора – индексите за медийна свобода на Freedom House и „Репортери без граници“.

Според клъстерния анализ, България е в 4 клъстер по цялостен резултат, заедно с Унгария, Хърватия, Гърция и Румъния. В категориите „Икономика“, „Демокрация“ и „Управление“ България  също е в 4 клъстер. В категорията „Икономика“ България е в една група с редица страни, сред които Кипър, Испания, Унгария, Румъния и Хърватия. В „Демокрация“ България е заедно със страни като Румъния, Хърватия и Унгария. В „Управление“ България е в компанията на Гърция и Румъния. Представянето на България е най-лошо в категория „Качество на живот“. В тази категория страната ни е в 5 клъстер, заедно с Румъния и кандидатките за членство Черна гора, Турция и Сърбия.

Данните използвани в Индекс 2019 обхващат периода преди започването на пандемията Ковид-19, която обхвана света в началото на 2020 г. Следователно, данните и резултатите в доклада отразяват ситуацията в Европа преди свързаната с Ковид-19 здравна, икономическа и социална криза.

Пълен текст на доклада Running on Fumes: Findings of the European Catch-Up Index 2019, който е на английски език, може да се намери и на www.TheCatchUpIndex.eu .

Онлайн платформата „Индекс на настигането“ е на адрес www.thecatchupindex.eu, където потребителите могат да видят класациите по страни и индикатори и да съставят свой „собствен индекс“, като използват наличните данни.

Индексът е проект на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Фондация „Институт Отворено общество – София“, подкрепено от Open Society Foundations (OSFs).

Докладът и платформата на индекса са съдадени за ползване с нетърговска цел. Изразените възгледи в доклада са на автора и не отразяват непременно позициите на ИОО-София или Open Society Foundations (OSFs).