Индия vs.Китай и ...България

Йордан Матеев, Икономика на всичко
Тезата, че дългосрочно демокрацията създава по-добри условия за бизнес и икономически растеж в сравнение с авторитаризма се споделя от много икономисти. "Как тогава да си обясним китайското икономическо чудо?", питат съвсем резонно скептиците.
"Отвратителни тоалетни. Застояли локви, коите гъмжат с комари, разпространяващи остро заразна тропическа треска. Разпадаща се зидария. Хлабава сигурност. Терористична атака." Така The Economist описва Индия в скорошна водеща статия: "Ако трябва да се избере в Китай или в Индия да се прави бизнес, повечето чуждестранни инвеститори вероятно ще изберат Китай. Пазарът е по-голям, по-лесто се работи с правителството и ако веригата от доставки на стоки не минава през Китай вашите акционери ще искат да знаят защо." Въпреки това обаче изданието твърди, че по принцип демокрацията ще надбяга авторитаризма и в частност демократична Индия ще изпревари авторитарния Китай по икономически растеж:
Индия се справя доста добре. Икономиката се очаква да стигне 8.5% ръст тази година. Има още дълъг път преди страната да стане богата колкото Китай - китайската икономика е четири пъти по-голяма, - но нейният растеж може да изпревари китайския най-късно до 2013 г.
Индия сега се слави с легионите от преуспяващи малки бизнеси и задоволителния брой бизнеси от световна класа, чиито английско говорещи шефове уверено се движат след глобалния елит. Те са по-малко зависими от държавната подкрепа отколкото китайските фирми и често са по-иновативни.
Идеите текат лесно в Индия, тъй като й липсва китайската култура на потайност и цензуриране. Ако, не дай боже, друг Мао сграбчи юздите не би имало механизъм за отърваване от него.
Китайските фирми просперират при умно правителство, но лошите управници могат да причинят повече щети в Китай, отколкото в Индия, защото тяхната власт е много по-голяма.
Носителят на Нобелова награда по икономика Гари Бекър споделя част от аргументите на британското издание, но не е убеден в основната теза:
Визионерски лидери могат да постигнат повече при авторитарни отколкото при демократични правителства, защото те няма нужда да обръщат внимание на законодателни, съдебни и медийни ограничения, за да прокарат техния дневен ред.
Разбира се, другата страна на авторитарното управление е, че много заблудени силни лидери могат да причинят огромна щета.
Цялостният ефект от авторитарните правителства е някъде по средата на добрите резултати произведени от визионерите и лошите резултати, произведени от заблудени лидери.
Демокрациите помагат да се контролира обхвата на резултата. Взионерите при демокрации понякога могат да постигнат много. Но техните постижения обикновено са ограничени от законодателството, съда и различни групи по интереси. От друга страна, лошите лидери в демокрациите са също ограничени, включително от статиите на свободна конкурентна преса, телевизия и интернет.
Дали средно погледнато демокрациите са по-благоприятни за икономическия растеж от авторитарните режими е далеч от добре доказано. Това, което е ясно е, че демокрациите произвеждат по-малко променливи резултати: не толкома много големи успехи, но също по-малко продължителни катастрофи. Тъй като лошите изходи са склонни да произвеждат повече щети от добрите, по-малко променливите резултати биха били атрактивна характеристика, дори ако демокрациите средно погледнато не произвеждат по-голям икономически растеж.
Сравнения между ефектите от тези различни системи на управление върху икономическия растеж се замъгляват от факта, че личните свободи обикновено се увеличават значително при авторитаризъм с бърз икономически растеж. Китай е прекрасен пример.
Други примери за растящи свободи при авторитаризъм включват Тайван, Южна Корея и Чили. Всички те започнаха техния икономически бум при еднопартийни диктатури, но след период на доста бърз растеж се появи бурна опозиция на диктатурите. И не след дълго всички тези страни станаха демократични, с конкуриращи се политически партии.
Въпреки че харесвам The Economist, повече вярвам на Бекър, че ако Китай продължи да се управлява от разумни лидери няма да бъде надминат по икономически растеж от Индия, а по-скоро постепенно ще се превърне от авторитарна в демократична страна.
Тази тема, разбира се, ми напомня и за ужасния ни късмет по време на авторитарния режим 1944-1989 г. да попаднем само на лоши лидери (Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков), зависими от други лоши лидери - тези на СССР (Сталин, Хрушчов, Брежнев). Ако Бекър е прав, добрите лидери биха избрали вместо централизирана икономика икономическата свобода, която щеше да доведе до просперитет, който по естествен път щеше да донесе на хората лична свобода и демокрация. Вместо това българските диктатори доведоха икономиката до разруха, която продължава да тежи.