Индия не планира дедоларизация

Директорът на Резервната банка на Индия Шактиканта Дас заяви, че страната му не планира да "дедоларизира" търговията си, а само търси начини да намали търговските рисковете чрез други средства, предаде индийската новинарска агенция ПТИ.

Дас отговори на журналистически въпрос относно заплахата на избрания президент на САЩ Доналд Тръмп да въведе 100-процентови мита за страните от БРИКС, ако решат да се откажат от щатския долар.

Дас обясни, че идеята за обща валута на БРИКС е лансирана от една от страните членки на формата, но че макар и да е имало някои обсъждания, не е постигнат напредък в тази посока. Дас допълни, че страните от БРИКС са разпръснати по целия свят, докато за успеха на еврото е помогнало съседството на държавите от еврозоната.

Управителят на Резервната банка на Индия също така отбеляза, че опитите на Делхи се ограничават до разрешаване на востро сметки (сметка, която местна банка поддържа от името на чужда банка в местна валута – бел. ред.) и сключване на двустранни споразумения с за уреждане на търговски сделки в местна валута.

"Целта е по този начин да се намалят рисковете за нашата търговия. Зависимостта от една валута понякога може да бъде проблематична поради нейното поскъпване или обезценяване. Дедоларизацията със сигурност не е наша цел, тя изобщо не е на дневен ред", подчерта ръководителят на Резервната банка на Индия.

Тези дни Индийската централна банка остави без промяна основния си лихвен процент на ниво от 6,5 на сто, но в същото време намали изискванията за резервите, които търговските банки трябва да поддържат, с което ефективно разхлаби паричната политика в опит да подкрепи забавящото се икономическо развитие, предаде Ройтерс.

Същевременно управителят на банката Шактиканта Дас посочи, че банката намалява прогнозата си за растежа на БВП на страната за фискалната 2025 г. до 6,6 на сто. През октомври банката прогнозира ръст от 7,2 на сто.

За периода юли-септември растежът на БВП на Индия се забави до 5,4 на сто, най-бавното развитие от седем тримесечия, инфлацията се покачи до 14-месечен връх от 6,21 на сто, а рупията спадна до рекордно ниски нива, което намали възможностите на банката да маневрира.

Именно рестриктивната доскоро политика на банката беше обвинена за забавянето на икономиката, а наскоро финансовият министър Нирмала Ситараман и министърът на търговията Пиюш Гоял призоваха за намаляване на лихвите, за да се стимулира кредитирането.