Индустриални & земеделски области в България

Петър Ганев, ИПИ

През изминалата седмица НСИ публикува данните за регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2017 г. Тези данни ни дават възможността да се ориентираме в икономическите процеси на регионално ниво, макар и да са с година назад. Традиционно новините за регионалния БВП се фокусират върху различията между областите. И през 2017 г., например, София е далеч напред с БВП на човек от населението в размер на 30 295 лв., а на последно място е Силистра с едва 6 687 лв. Много рядко обаче се влиза в детайлите на отрасловата структура на областните икономики. Именно това ще направим тук, като се фокусираме върху брутната добавена стойност (БДС) по икономически сектори на областно ниво.

Общата структура на икономиката на страната е ясна – 67% са услугите, 28% е индустрията и едва 5% е селското стопанство. Тези съотношения са доста устойчиви. През последните 5 години (2013-2017) индустрията добави общо само един процентен пункт към своята сметка, който дойде поравно от лек спад и в услугите, и в селското стопанство.

Какъв обаче е профилът на отделните области и кои са индустриалните и земеделски региони в страната?

За да ги откроим ще ползваме дела на основните отрасли в добавената стойност на областно ниво. Отделно, ще разгледаме и добавената стойност по отрасли на човек от населението за конкретните области – последното показва дали наистина този сектор е силен или просто има висок дял поради слабо развитие на другите основни сфери от икономическия живот. Важно е да поясним още веднъж, че претегляме данните спрямо населението на областите, тъй като в противен случай в челото винаги ще бъдат най-големите области.

Какъв е отрасловият профил на областите в страната:

Индустриални области – Стара Загора, Софийска област, Враца и Габрово.

Данните за индустриалните области в страната са съвсем категорични. Четирите изброени са единствените области, в който индустрията е отговорна за поне половината от брутната добавена стойност на цялата област – 66% в Стара Загора, 61% в Софийска област и по около 50% във Враца и Габрово. Интересното е, че всяка една от тези области бележи ръст на дела на индустрията в добавената стойност – с по 5-6 процентни пункта общо за последните пет години (2013-2017). Ако гледаме не просто дела, а размера на добавената стойност от индустрията на човек от населението, то абсолютно същите области са на първите четири места, при това в същия ред – 9 985 лв. в Стара Загора, 8 177 лв. в Софийска област, 5 305 лв. в Габрово и 5 300 лв. във Враца.

Обяснението за индустриалния профил на тези области не е изненада. В тях влизат значими индустриални предприятия като големите енергийни комплекси в Раднево и Гълъбово на територията на област Стара Загора, АЕЦ „Козлодуй” на територията на област Враца, както и някои от големите добивни предприятия от Средногорието (например в Челопеч и Пирдоп) на територията на Софийска област. Габрово е единственият пример за индустриална област без голямо енергийно или добивно предприятие, но областният център има дългогодишни индустриални традиции (не случайно наричан „българският Манчестър”), а в областта влизат и големите предприятия в Севлиево.

Области на услугите – столицата София, Варна и Бургас

Определянето на областите с по-силно изразен профил на услугите не е толкова лесна задача. Единствено столицата София е очевидна, с чувствително най-висока добавена стойност в услугите (22 575 лв. на човек) и цели 86% дял на услугите в добавената стойност на областта. След това е област Варна, където делът на услугите в добавената стойност е 69%, а добавената стойност на услугите е над 8 320 лв. на човек. Област Бургас също влиза тук, макар и не толкова категорично – делът на добавената стойност на услугите е 64% (висок, но все пак сходен с този във Велико Търново и Плевен), но добавената стойност на услугите е 6 790 лв. на човек, което е пред всички останали области, с изключение на столицата София и Варна.

Областите на услугите всъщност очаквано се покриват с най-големите областни центрове в страната – единствено Пловдив не е тук, но за него ще пишем в отделна точка. Икономиката на София и тази на областите Варна и Бургас обаче са много различни. В столичната икономика, например, над 10% от всички наети са в сектор ИКТ (данни за 2017 г.), тоест във високо технологичен сектор на услугите, който дърпа заплатите нагоре. В областите Варна и Бургас този сектор все още не е на такова ниво – една 1-2% от наетите са в ИКТ сектора. В същото време туризмът във Варна и Бургас играе водеща роля – 14% от наетите в Бургас и 9% от наетите във Варна са в хотели и ресторанти, докато в София те са едва 4% (данни за 2017 г.). С други думи докато икономиката на услугите в София има по-високотехнологичен профил, то във Варна и Бургас има ясно изразени традиционни сектори.

По-земеделски области – много и все бедни

Определянето на аграрните области е може би най-трудно, тъй като са повече и относително бедни. Съответно слабото развитие на други сектори понякога прави развитието на селското стопанство да изглежда определящо. Все пак следните области са с най-високите дялове на селското стопанство спрямо всички останали области в страната– Силистра (23%), Видин (18%), Монтана (16%), Разград (16%), Добрич (16%), Кърджали (15%), Търговище (14%), Шумен (13%) и Ямбол (13%). В тези области и добавената стойност на селското стопанство на човек от населението е най-висока – в рамките на 1 000-1 300 лв. на човек.

Това, което веднага прави веднага впечатление е, че областите, където селското стопанство заема над 10% в добавената стойност, се нареждат на дъното по богатство – имат категорично най-нисък БВП на човек от населението. Това е така, тъй като добавената стойност в земеделието остава много ниска – най-високата добавена стойност на човек от населението в селското стопанство (1 327 лв. в Силистра) е близо 3 пъти по-ниска от средната добавена стойност на индустрията в страната (3 522 лева) и 6 пъти по-ниска от средната добавена стойност на услугите в страната (8 281 лева). Силистра и Видин също така са единствените области в страната, където добавената стойност на човек в индустрията е толкова ниска, че е под добавената стойност на селското стопанство в съответната област.

Каква е динамиката и къде е Пловдив?

Общата динамика по области за последните 5 години показва, че нарастването на дела на индустрията в добавената стойност е водено именно от тези области, който имат по-силно изразен индустриален профил. Областите на услугите, с изключение на столицата, също леко покачват дела на индустрията – по-видимо в Бургас и по-скромно във Варна, където обаче услугите носят и повече добавена стойност по принцип. Относително по-аграрните области, с изключение на северозападните Видин и Монтана, свиват дела на селското стопанство. Интересен е случаят на Враца, където се наблюдава огромен ръст на индустрията за сметка както на услугите, така и на селското стопанство. Това е резултат от добрите резултати на АЕЦ „Козлодуй” – 100 млн. лв. повече приходи през 2017 г.

Липсата на област Пловдив в профилираните области се дължи на разнообразието на икономиката в областта, която комбинира силна индустрия и услуги, които вече видяхме, че са неизбежно водещи в областите на най-големите градове. По размер на добавената стойност от индустрията и услугите Пловдив се нарежда веднага след цитираните области в двете категории – 5 946 лв. на човек в услугите и 4 143 лв. на човек в индустрията. След по-ясно изразен ръст на индустрията през последните години съотношението в Пловдив се установи на 56-57% услуги и 40% индустрия в общата добавена стойност. Подобни са и процесите в област Русе, която се нарежда близо до  Пловдив по добавена стойност на човек в индустрията и услугите, а има и много сходна отраслова структура.