Иновации: 0.4% от БВП в България

0,4% от БВП се влагат за научни изследвания в България. Това представлява едно от най-ниските нива в Европа, отичат експерти от Фондация "Евро-перспективи", участвали в международен проект. С цел да се потърсят повече възможности в тази насока, днес ще бъде обявена Инициатива "Иновативна платформа". Създаването й е резултат на проекта "Сътрудничество в Югоизточна Европа за финансиране и иновации". Платформата е резултат на тригодишен проект, в който участват организации от България, Австрия, Гърция, Италия, Македония, Румъния, Сърбия, Словения, Унгария и Хърватия. Декларираните от български компании иновации обикновено са от секторен или национален характер и не представляват новост за международния пазар, отчитат експертите, участвали в проекта. Резултатите от патентни и лицензионни дейности в България илюстрират отсъствието по същество на иновационни процеси и продукти от международно значение. През последните десет години са издавани средно по 103 документа за защита на интелектуалната собственост от Българския патентен офис (близо половината от подаваните апликации). Техният анализ показва, че по-голяма част на апликациите принадлежат на частни лица, а не на изследователски центрове или малки и средни предприятия. Междувременно само 63 лицензионни договори, предоставящи права за иновации, са били подписани на незначителна пазарна стойност, пише в доклада. Само малък брой от предприятията осъзнават значимостта на иновациите като фактор за преодоляване на негативните ефекти от настоящата финансова криза, а онези, които се съсредоточават в създаване и съхранение на нови знания са още по-незначителен брой, отчитат експертите. По данни на Европейската комисия едва 6.7% от учените в България са заети в производствения сектор при средна стойност за ЕС от близо 50% и САЩ - над 80%. За да се активизират връзките между секторите, е необходимо да се изградят подходящи механизми за насърчаване работата на младите учени в областта на приложните изследвания. Твърде малко са младите хора, изкушени от научна кариера, което, в съчетание с динамичните процеси на отлив на учени, води до сериозно застаряване на научния състав. При справка с регистъра на академичния състав на висшите училища, поддържан от Министерството на образованието и науката, би могло да се види, че през 2008 г. няма нито един професор под 35 години и едва 12 са между 35 и 44 години. Над 600 професори (от общо 1 290) са над 65 години. На повече от 65 години са и 55 асистенти.

По данни на Висшата атестационна комисия във възрастовата група между 35 и 44 години има 134 старши научни сътрудници (от общо 2 700), а най-голям е броят на научните сътрудници между 45 и 54 години (990 от общо 3 138). Общо съотношението между учените до 35 години (определяни като "млади учени" за нуждите преди всичко на програмното финансиране) спрямо учените от останалите възрастови групи е около едно към десет. Тези изводи се подкрепят и от данните за броя на завършващите висше образование, особено в сферата на природните, математическите, инженерните и компютърните науки, броя на докторантите и особено за броя на успешно защитилите в срок дисертационен труд, отчита анализът. Българските учени изостават по показател публикации, най вече защото израстването в кариерата у нас не е свързано непременно с много научни публикации. Публикациите на наши учени не винаги са на достатъчно високо ниво и с оригиналност. Пречка са и високите разходи за публикация в международно признатите списания. Засилването на връзките между науката и бизнесът е основен акцент в научноизследователските политики на държавите членки на ЕС. Неслучайно при формулирането на целта на ЕС за отделянето на 3% от БВП за научноразвойна дейност е подчертано, че две трети от средствата следва да идват от страна на частния сектор. Иновативната активност на предприятията в ЕС като цяло е по-ниска спрямо показателите на водещите в това отношение страни. Причина за това са и особеностите на европейската предприемаческа култура, в която готовността за поемане на риск (какъвто в голяма степен се съдържа при научните изследвания) е значително по-ниска спрямо англосаксонската културна традиция. В България проблемът за слабите връзки между науката и бизнесът се поставя с още по-голяма острота, отчитат експертите. Причините до голяма степен са свързани със структурата и развитието на икономиката. У нас доминират малки и средни предприятия, които по правило трудно отделят средства за научни изследвания, защото нямат нито ресурсите, нито възможностите да разработват технологии с решаващо значение за отделни отрасли или група отрасли. Ниската иновационна активност на малките и средни предприятия личи от малкия брой фирми, кандидатстващи по проекти на Националния иновационен фонд към Министерството на икономиката и енергетиката. От общо около 250 000 малки и средни предприятия у нас едва 0,04% участват в конкурсите на Националния иновационен фонд. Патентна активност - брой патенти на един милион души население, поставя България на едно от последните места спрямо другите страни членки на ЕС с едва 0,8 коефициент активност. Страната ни е преди Румъния (0,2), Люксембург (0,3) и Полша (0,7). Данните на Българското патентно ведомство за 2009
г. показват, че заявките за европейски патент, подадени от български лица се броят на пръсти - 4 за 2006 г. и 15 за 2007 г. Основните причини, които възпират патентоването на технически решения, особено извън страната, са високите разходи за придобиване и поддържане на патент, основно на патент в повече от една държава, както и липсата на средище, на което да се осъществява връзката между притежателите на ново знание и пазарът, се отбелязва в доклада. През юни 2011 г. МИЕТ започна подготовката на проект на Закон за иновациите, където се предлага разходите за научноизследователска и развойна дейност и иновациите да се оценяват за нуждите на данъчното облагане като 200 процента от направените разходи. Предлага се и създаване на Български иновационен фонд, който да разработи национални приоритети за инвестициите в нови технологии. Анализът показва, че най-ефективна ще бъде концентрацията на интелектуален и финансов ресурс в областите: енергия, енергийна ефективност, транспорт, развитие на зелени и еко-технологии; здраве и качество на живот, био-технологии и екологично чисти храни; нови материали и технологии; културно-историческото ни наследство в цялата му палитра; както и информационни и комуникационни технологии. Иначе български учени са направили няколко значителни открития. Българи са авторите и на не малък брой важни изобретения, например. прототип на дигиталния часовник (Петър Петров), галантамин (Димитър Пасков), молекулярно-кинетичната теория на формирането и растежа на кристала (Иван Странски), прояви на парниковия ефект (екип на БАН)./БТА