Институт печели 2/3 от парите си с проекти

Институтът по информационни и комуникационни технологии към
БАН (ИИКТ-БАН) печели две трети от парите си с проекти и
опровергава твърдението, че в България няма пари за наука.
Благодарение на европейските си проекти научното звено се е
сдобило с уникална и модерна научна апаратура, понякога
единствена в страната и дори водеща в Източна Европа, разказа за
БТА проф. д-р Димитър Карастоянов - ръководител секция
"Вградени интелигентни технологии".
По думите му през периода 2011-2014 г. институтът отчита
между 80-90 проекта средногодишно. Само 15 от тях са по бюджетна
субсидия, останалите са по фонд "Научни изследвания",
националната оперативна програма "Конкурентоспособност" и ОП
"Човешки ресурси".
Всеки проект по програма "Конкурентоспособност" е съвместен
с българско предприятие, което е бенифициент, а институтът е
партньор, твърди Карастоянов.
Институтът по информационни и комуникационни технологии към
БАН участва в 20 текущи международни проекти, като 18 от тях са
финансирани от ЕС. В баланса на научния институт една трета са
бюджетните приходи, другите две трети са формирани от
постъпления от проекти. Нивото на индустрията, на научните
изследвания и приложенията в България е такова, че винаги може
да се намери какво да се подобри и внедри, смята Карастоянов.

Научният институт разполага с единствения в страната 3Де
индустриален томограф

Институтът по информационни и комуникационни технологии към
БАН разполага с единствения в страната 3дЕ индустриален
томограф, който служи за изследване и възстановяване на
вътрешната структура на всякакви предмети. Високотехнологичният
уред позволява с него да се видят безразрушително дефекти на
разнородни промишлени образци.
Казанлъшка фирма е променила технологията на отливане и
рязко намалила шуплите в изделията си след изследване в
ИИКТ-БАН. През рентгена на индустриалния томограф са преминали и
модели на чугунени части за спирачната система на
високоскоростни влакове, произвеждани в ловешко предприятие.
Уредът е разчел структурата и на жълтите керамични павета,
застлани в центъра на столицата, за да бъде възстановена
технологията им на производство.Тук са изследвани също множество
хранителни добавки, сиропи, течности и други.
Институтът се хвали и с програмен пакет по метода на
дискретните елементи, който също е единствен в България за
моделиране и симулация на движението и взаимодействието на
множество тела и частици в насипни материали.
Отново чрез европейски проект научното звено се е сдобило с
високоскоростна камера с горна граница 370 000
кадъра/секунда, която е най-бързата в Източна Европа. С нея
съвместно с Института по механика към БАН и Института по
стандартизация са проверявани ударите на меки и твърди тела в
пътни мантинели, огради, парапети за наличие на пластични и
еластични деформации. На българските си колеги се е доверил
германски институт, който е донесъл проби за наличие на
специални течности и флуиди в разтвори, укрепващи крепежния
материал в минни шахти.

Институтът работи по създаването на нов суперкомпютър

Сега ИИКТ-БАН работи по създаването на нов суперкомпютър,
който е 10 пъти по-бърз от досегашния и е в първата стотица на
света. От началото на тази година е стартирал 7-годишен проект
по новата програма Хоризонт 2020, в който институтът е
координатор. По този проект ще оперираме с около 7 млн. лева,
уточни Карастоянов.
В ИИКТ-БАН няма текучество, напротив - налице е наплив,
уверява професорът. По думите му научното звено ангажира
висококвалифицирани студенти още като бакалаври, работи с тях и
когато защитят дипломна работа за магистри кандидатстват за
докторанти. Почти всички млади хора участват в национални и
международни проекти, които разработваме, уточнява Карастоянов.
Според него отпусканите от Централно управление на БАН бройки за
ново попълнение не достигат, защото желаещите да кандидатстват
са много.
Около 40 са докторантите и те са най-младите, всяка година
са почти толкова, като някои стават асистенти, разказа
Карастоянов. По думите му научните работници не бягат и не
мислят за реализация в чужбина, защото я получават във всичките
й аспекти в България. Напротив - привличат се млади учени,
включително пристигащи от чужбина пост-докторанти, с цел
повишаване на научния капацитет, отчитат от ИИКТ-БАН.