Интерес към тунел "Шипка", Дунав мост 3

Китайски инвеститори проявяват интерес към изграждането на тунел под Шипка и АМ "Черно море". Това стана ясно на Четвъртата международна конференция "Инвестиции и инфраструктура в Северна България", която се състоя в Луковит. Форумът беше организиран от Камарата на строителите в България /КСБ/ и Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент.
Инж. Светослав Глосов, член на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" и почетен председател на КСБ, каза, че интересът на китайските инвеститори към двата инфраструктурни обекта е от месец и се очаква те да заявят писмено този интерес, за да може да се подпише меморандум или друга форма за изграждането им. Глосов поясни, че тунелът под Шипка ще облекчи движението между двете граници на страната.
Той е приоритетен проект в управленската програма на правителството за периода 2017 - 2021 г. Тунелът ще е с дължина 3,2 км. и ще е най-дългият у нас, каза още Светослав Глосов. Той добави, че на експертен съвет е бил приет първият проектен етап, както инженерно-геоложкия доклад, местоположението на порталите на тунела и други технически компоненти.
---------------------

 Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков съобщи в парламента, че има има проявен инвеститорски интерес от няколко чуждестранни фирми към проекта за Дунав мост 3, Силистра - Кълъраш.
Българската и румънската община работят активно за новото мостово съоръжение, което е включено в градоустройствения план на Силистра.
       На 29 юни в България ще пристигне румънският колега на министър Нанков и тогава се очаква да бъдат подновени разговорите по тази и други теми, като сред детайлите в разговорите ще е и създаването на българо-румънска проектна компания по аналогия с проекта за Дунав мост 2. Тогава ще се разгледат и заявените намерения от международни финансови институции и компании за реализирането на проекта, допълни министърът и отбеляза, че анализ на трафиците доказва жизнеспособността и икономическата обосновка на проекта и от гледна точка на бъдещото му концесиониране.
     Министърът посочи, че основният проблем пред строителството на подобни съоръжения е осигуряването на финансиране за изграждането им и състоянието на довеждащата инфраструктура. Средства не могат да се осигурят от оперативните програми "Транспорт" и "Региони в растеж", както и по механизма за свързана Европа. Това не може да стане и по програмата за трансгранично сътрудничество с Румъния, заради ограничения й бюджет. Това означава, че финансиране може да се търси чрез частни стратегически инвеститори чрез публично-частно партньорство, допълни министърът.