АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Повишаването на основния индекс на потребителските цени, с изключение на нестабилните пресни храни, е последвал ръста от 3,2 на сто през януари. Нивото на инфлация остава на равнището на или над целта за ценова стабилност от 2 на сто на Bank of Japan от април 2022 г.


В България инфлацията през февруари на годишна база е 3,9 на сто спрямо отчетените 3,8 на сто през предходния месец. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат.


През втория месец от настоящата година средногодишната инфлация (за периода март 2024 - февруари 2025 г. спрямо периода март 2023-февруари 2024 г. - бел. ред.) в страната е 2,6 на сто.


Продължилата месеци тенденция на забавяне на годишния ръст на цените беше прекъсната през октомври 2024 г. След увеличение от 2,2% тогава, 2,8% през ноември, 3,4% през декември и 4% през януари, годишната инфлация в Хърватия се върна към низходяща траектория през февруари.


По предварителни данни на НСИ през февруари 2025 г. месечната инфлация, измерена през индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0,6 на сто. Инфлацията от началото на годината (февруари 2025 г. спрямо декември 2024 г.) е 2,6 на сто.


Най-големи дефицити са отчетени в Румъния (-9 млрд. евро), Полша (-4,3 млрд. евро) и Белгия (-1,6 млрд. евро). На основата на сезонно некоригирани данни за България Евростат отчита излишък от 1,6 млрд. евро за периода юли - септември 2024 г. спрямо 400 млн. евро за същия период на 2023 г.


Потребителските цени в Китай се понижават за първи път от 13 месеца през февруари заради поевтиняване на храните, тютюневите изделия и алкохола, предадоха Синхуа и Си Ен Би Си. Индексът на потребителските цени спада с 0,7 на сто през миналия месец на годишна база, сочат най-новите данни на Националното бюро за статистика. През януари китайската инфлация достигна петмесечен максимум от 0,5 на сто.


В сравнение с януари цените са се повишили с 0,6 на сто, показват още първоначалните данни на австрийската статистика.


Годишната инфлация в края на 2024 година, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се забави до 2,1 на сто през декември 2024 г. спрямо 5 на сто в края на 2023 г. Това, според БНБ, се дължи на по-ниската инфлация при храните, както и на понижението на цените в групата на промишлените стоки.


Прогнозата на финансовата институция е икономиката ни да нарасне с 2,3 на сто (спрямо 2,2 на сто при прогнозата от септември 2024 г.) за миналата година и с 2,4 на сто за 2025 г. (при 2,9 на сто спрямо прогнозата през септември).