Инфлацията топи ръста в общинските разходи

Теодор Недев, ИПИ

Тази седмица в „265 истории за икономика“ разглеждаме особеностите и териториалното разпределение на общинските разходи през 2022 г. За целта са използвани данните на Министерството на финансите, които представят колко харчи всяка община, каква част от разходите си тя може да покрие със собствени приходи и доколко насочва ресурсите си към инвестиционна дейност.

Интерактивна версия на картата: https://265obshtini.bg/map/341

През 2022 г. общите разходи на общините нарастват стремглаво до 10,3 млрд. лв. при 8,73 млрд. лв. през 2021 г. или с около 17%. Високата инфлация дава силно отражение и върху дейностите на общините, които също поскъпват чувствително. Увеличението на разходите е едва малко по-голямо от средногодишната инфлация според индекса на потребителските цени на НСИ, който за 2022 г. достига 15,3%. За сравнение, ръстът на общинските разходи през 2021г. е близо 20%, докато средногодишната инфлация е 3,3% –  т.е. значително по-висок реален ръст на изразходваните средства. Покачването на разходите е и всеобщо, като в 250 общини те са над нивото им през 2021 г., а в 168 общини покачването в разходите надхвърля средногодишната инфлация.

Абсолютният размер на разходите е директно свързан с броя на населението на общините – те са най-високи в Столична община (1,9 млрд. лв.), Пловдив (480 млн. лв.), Варна (445 млн. лв.) и Бургас (297 млн. лв.). Разходите на тези четири общини представляват 30% от общите за страната, а само тези на Столична община – 18%.

Интерактивна версия на картата: https://265obshtini.bg/map/345

По-показателен индикатор са разходите, отнесени към броя на  населението. За поредна година те са най-високи в община Челопеч (9265 лева на човек от населението), следвана с голяма дистанция от Трекляно (6043 лв./човек), Бойница (5859 лв./човек) и Сухиндол (4770 лв./човек). Докато в случая на Челопеч високият резултат е следствие на големия собствен финансов ресурс, то при останалите общини той е по-скоро породен от много ниския брой жители в тях. В другата страна на подредбата попадат общините Асеновград (1158 лв./човек), Русе (1232 лв./човек), Руен (1247 лв./човек) и Лясковец (1253 лв./човек). Средно за страната местните власти са похарчили по 1593 лв. разходи на жител, като индикаторът е по-нисък само в 75 от общините. Най-високи са разходите на човек от населението в слабонаселените общини в пограничните и планинските райони.

Интерактивна версия на картата: https://265obshtini.bg/map/344

Друг важен показател за местните финанси е размерът на капиталовите разходи. През 2022 г. общините са насочили приблизително 1,27 млрд. лева за инвестиции или около 30,8% повече спрямо 2021 г., което е значително увеличение дори ако вземем предвид инфлацията. Тъй като капиталовите разходи са свързани с конкретни инвестиционни проекти, динамиката при тях е далеч по волатилна. Макар и средният за страната ръст да е 30,8%, в 81 общини наблюдаваме свиване спрямо 2021г., а в 62 увеличението е над 100%.

Ако разгледаме размера на капиталовите разходи на жител на общината, най-висок е резултатът в Челопеч (3288 лева на човек от населението), Мирково (2198 лв./човек), Сухиндол (2068 лв./човек) и Трекляно (1387 лв./човек). Най-ниски са разходите в Дулово (23 лв./човек), Стамболово (31 лв./човек), Русе (48 лв./човек) и Руен (52 лв./човек).  Средните общински капиталови разходи на човек за страната са 196 лв., приблизително колкото са и в столичната община. В 109 от общините този показател е по-нисък. И тук по-високите стойности на индикатора се наблюдават в слабонаселените погранични и планински райони.

В сравнение с 2021 г. през 2022 г. не се наблюдават сериозни географски различия при разходните показатели на общините – с най-голям финансов ресурс се разпореждат големите общини, докато средно на човек от населението най-много харчат по-слабонаселените общини Специфичното за тази година обаче е, че реалният ръст на разходите е много по-нисък, сравнено с 2021 г., което се вписва в общата тенденция на охлаждането на икономиката. Подобно на гражданите и фирмите, на общините също се налага да се адаптират към забавянето на растежа след бурното следпандемично възстановяване.