АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Председателят на УС на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова каза, че банките са инвестирали над 400 милиона лева в системи, процеси и дигитализация, за да стане процесът на смяната на лева с еврото плавно и безпроблемно.


Трябва обаче да признаем, че около тази прогноза започват да се появяват някои несигурности. Краткосрочното нарастване на инфлацията може да се превърне в по-значим проблем, като потенциално измести решението от техническо към по-политическо, посочват в анализа и уточняват, че ключов фактор за инфлацията е либерализацията на пазара на електроенергия.


Сред страните от ЕС най-голям дял предприятия, извършващи онлайн продажби, има Литва - 42,1 на сто, следвана от Ирландия (39,6 на сто) и Дания (38,8 на сто). В другия край на скалата Люксембург има най-нисък дял - 12,2 на сто, следван от Румъния (14,7 на сто) и България (15,1 на сто).


Българската народна банка публикува нова серия с въпроси и отговори за присъединяването на България към еврозоната.


През 2023 г. най-високото общо ниво на държавногарантираните дългове е отчетено в Нидерландия (30,4 на сто от БВП), Финландия (17,9 на сто), Италия (15,3 на сто), Германия (14,6 на сто) и Франция (13,5 на сто). отчита Евростат. За сметка на това в Ирландия, България, Чехия и Словакия равнището на държавногарантираните дългове се равнява на или е под 1 на сто от БВП .


Всичко това хвърля много сериозно съмнение върху потенциала на новото управление да овладее бюджетния популизъм и да вкара устойчиво държавните финанси в разумна рамка.


Най-вероятно в идните месеци България ще подаде искане за извънреден конвергентен доклад, който ще излезе през пролетта и ще даде зелена светлина за въвеждането на еврото от януари 2026 г. Пътят е в голяма степен технически, тъй като основните политически стъпки и промени в законодателството вече са направени.


Според базовия сценарий на "УниКредит Булбанк", извънреден конвергентен доклад от ЕЦБ и ЕК, може да бъде поискан от българското правителство дори през следващата седмица. "Ако докладът е положителен, Европейският съвет формално ще одобри присъединяването на България към еврозоната вероятно през май тази година, което ще направи възможно страната да приеме еврото от 1 януари 2026 г.",


Сред държавите членки, за които има налични данни, най-голям годишен ръст е регистриран в Малта (+13,5 на сто), Белгия (+8,7 на сто) и Гърция (+4,8 на сто). Най-голямо годишен спад се наблюдава в Хърватия (-6,6 на сто), Ирландия (-5,6 на сто) и Австрия (-5 на сто).


Най-големи излишъци са в : Германия (+53,8 млрд. евро), Нидерландия (+26,7 млрд. евро), Ирландия (+23 млрд. евро), Испания (+15,7 млрд. евро), Дания (+14.9 млрд. евро), Италия (+10,5 млрд. евро) и Швеция (+8,2 млрд. евро). Най-големи дефицити са в Румъния (-9 млрд. евро), Полша (-4,3 млрд. евро) и Белгия (-1,6 млрд. евро). За България за 1,6 млрд. евро излишък.