АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
България незаслужено не беше приета за пълноправен член на Шенген, смятат 53% от анкетираните. Според 29% страната ни заслужено не беше приета за пълноправен член, а 18% са отговорили, че не могат да преценят.
През 2023 г. те са 11,8 на сто, най-висок е делът на в Нидерландия - 30,6 на сто, следвана от Италия - 20,8 на сто и Малта - 19,8 на сто. Най-нисък е той в Румъния - 1,3 на сто, Ирландия - 2,3 на сто и Финландия - 2,4 на сто. България е с 5%.
Най-висока е била тя в Люксембург (81 100 евро), следван от Дания (67 600 евро) и Ирландия (58 700 евро). На обратния полюс с най-ниска средна годишна заплата на пълен работен ден са България (13 500 евро), Унгария (16 900 евро) и Гърция (17 000 евро).
Страни като Ирландия, Испания и Германия също са участвали в теста, но понастоящем Белгия е единствената европейска държава след Исландия, която официално е приела закон за четиридневната работна седмица.
Най-високите цени на електроенергията, включително данъците, за битовите потребители през първото полугодие на 2024 г. са в Германия (39,5 евро за 100 киловатчаса), Ирландия (37,4 евро) и Дания (37,1 евро). На обратния полюс са Унгария (10,9 евро за 100 киловатчаса), България (11,9 евро за 100 киловатчаса) и Малта (12,6 евро за 100 киловатчаса).
Във връзка с целта на страната ни да приеме еврото за своя национална валута гуверньорът на БНБ изтъкна, че трябва да се провежда разумна макроикономическа политика с акценти спешно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на монетарните и фискалните условия в България.
Положителната перспектива отразява изгледите на страната за членство в еврозоната, което би довело до по-нататъшни подобрения на показателите за външната позиция на страната. Fitch Ratings счита, че е налице широк политически ангажимент на национално и европейско ниво за приемане на еврото.
Най-високите излишъци се наблюдават в Германия (+62,3 милиарда евро), Ирландия (+35,5 милиарда евро), Нидерландия (+24,3 милиарда евро), Дания (+13,7 милиарда евро), Швеция (+13,4 милиарда евро), Испания (+13 милиарда евро)и Италия (+8,5 милиарда евро).
Страна като Румъния не може да изпълни целите си - магистрали, инвестиции и т.н. - с бюджетни приходи под 30% от БВП, а увеличението на приходите може да стане само с ликвидиране на укриването на данъци и намаляване, доколкото е възможно, на данъчните облекчения, но и чрез политическа воля.
Най-резкият спад на цените е в Унгария (с 13%), Полша (с 12%) и Чехия ( 10%). За разлика от тях, най-високи увеличения са регистрирани в Гърция (повишение с 8%), Латвия (с 4%), Кипър и Ирландия (повишения с по 3%).