Иска ли някой въобще АЕЦ „Белене”?

Мира Лазарова

В официалното писмо на Бойко Борисов, изпратено преди три дни до хърватския премиер Ядранка Косор и сръбския президент Борис Тадич, България предлага двете страни да се включат в изграждането на АЕЦ Белене с 1 до 2%. Хърватска няма да участва в проекта за изграждане на АЕЦ „Белене”, заявила Ядранка Косор, според хърватското електронно издание Дневник. „Ние не искаме да участваме в този проект. Имаме собствена енергийна стратегия, по която работим. Имаме и енергийни проекти, които представихме неотдавна”, коментирала още Косор. Сръбското правителство ще вземе решение по този въпрос, като енергийният министър на Сърбия Шкундрич, отбелязва, че страната е заинтересована от този "сериозен регионален и европейски проект". Белград ще се опита да увеличи дела си в АЕЦ в Белене от предложените 1-2% до най-малко 5%, пише белградският в. "Блиц".Повечето експерти се обединяват около мнението, че България е дала прекалено малко време на Сърбия, за да вземе решение. Те твърдят, че страната трябва да помисли откъде да осигури между 40 и 70 милиона евро, в случай че приеме българското предложение, или дори сума в размер на 200 до 350 милиона евро при дял от 5%. Изданието отбелязва, че националната електрическа компания EPS е на загуба, както и че държавната хазна е празна. Въпреки че различни експерти в Сърбия изразяват съмнения в ползата от включване на страната в проекта по думите на енергийния анализатор Зорана Михайлович-Миланович участието на Белград е предварително решено. Едно от обясненията затова е, че така страната си осигурява преминаването на тръбите на „Южен поток” покрай Димитровград, а не около Зайчар.
EN.bg припомня, че вчера в Букурещ премиерът Борисов каза, че очаква до края на седмицата решението на Сърбия и Хърватска за тяхно участие в АЕЦ „Белене”. В събота в София предстоят разговори с руския премиер Путин за АЕЦ „Белене”, „Южен поток”, петролопровода „Бургас-Александруполис”.

Новите инвеститори
Привличането на нови инвеститори в АЕЦ „Белене”, към което правителството на България се стреми усилено, до този момент не дава резултат. Остават забулени в мъгла имената на една или две немски компании, които по думите на премиера, вероятно ще се включат в проекта. Споменават се неофициално Siemens, която е подизпълнител на руската „Атомстройекспорт” /спечелила търга/. Сред другите имена са и тези на френската компания Areva и британската Babcock. Още през 2004 година тогавашният енергиен министър Милко Ковачев покани компании – потенциални инвеститори да представи проекта, сред участниците бяха Siemens, Фраматом, KSB, Babcock, AGFW, Dena DEA, ABB, Alstom, и други.
Освен България, която вече е похарчила почти 2 млрд.лв. никой друг не е внесъл средства в този проект досега. Както е известно има хипотетично желание на руското правителство да отпусне кредитна линия от 2 млрд. евро докато се намери инвеститор, но по думите на финансовия министър Дянков София няма повече да се включва в проекта нито чрез държавно гарантиран заем, нито чрез средства от бюджета.

Ядрената  надпревара на Балканите
Според Джордж Боровас от Pillsbury International Nuclear Energy Projects, базиран в Лондон, България, както и много други страни от Централна и Източна Европа, имат съществуващи ядрени програми и свързана с тях инфраструктура, което е огромно предимство. Сега основната задача е да бъдат определени най-добрите проекти и финансови схеми, за да могат да бъдат построени новите електроцентрали в България и в други страни. Някои страни виждат в ядрената енергетика ефективен начин за покриване на енергийните си нужди в условия на редуциране на вредните газови емисии от изгарянето на изкопаеми горива. В същото време няколко източноевропейски страни са амбицирани да разработят ядрената енергетика като начин да намалят зависимостта си от вноса на горива. По данни на

Световната ядрена асоциация и Международната агенция за атомна енергия на Балканите всеки има амбиции за ядрена мощност, ето какво се планира за близките години.
Албания:През 2008 албанското правителство заяви, че иска ядрената енергетика да бъде разработена в страната и смята да покани италиански компании да построят АЕЦ.
България:Планира да изгради два 1 000 - мегаватови руски реактора в Белене, които по предварително изготвен план трябва да започнат да функционират през 2014 г. Проектът е изправен пред финансови и стратегически проблеми, част от които са свързани с излизането от проекта на германската компания RWE и със забавянето на реализацията на строителството.
Румъния:Планирано е изграждането на два 720 – мегаватови реактора към действащата в момента атомна централа „Черна вода”.
Словения:Държавната енергийна компания Gen Energija очаква до 2020 г. да бъде завършен строежът на втората ядрена електроцентрала. Планирано е правителството да одобри проекта за изграждането през следващата година.
Турция:Планира да има три ядрени електроцентрали с общ капацитет от 4 500 MW, които да функционират към 2012 – 2015 г.