Искания за цесии в КТБ = 600 млн. лв.

/обновена/

Има техническа готовност да започне процедурата по изплащане на

гарантираните влогове във всеки един момент в случай на 
отнемане на лиценза на КТБ или на ТБ "Виктория". Това съобщи 
председателят на Фонда за гарантиране на влоговете в банките 
Росен Николов пред временната парламентарна комисия по бюджет и 
финанси. 
Фондът за гарантиране на влоговете не е източен, той има 2 110 
000 000 лева налични пари, предприети са мерки да бъдат 
направени незабавно ликвидни, посочи Николов. Нашето очакване 
тази сравнително по-ниско ликвидна част от портфейла, която е за
около 500 млн. лева да бъде направена незабавно ликвидна, без 
да оказваме стрес на пазара, а останалите 1,6 млрд. лева се 
намират по сметки в БНБ, добави той.
След възникването на казуса "КТБ" Фондът е започнал равномерно 
да ликвидира портфейла си от държавни ценни книжа /ДЦК/. 
Сключили сме споразумения с търговски банки, които в случай на 
изплащане на гарантираните депозити, да ни предоставят 
ликвидност срещу ДЦК от портфейла на Фонда, каза Росен Николов. 
Проведени са разговори с няколко глобални кредитни институции за
предоставяне на краткосрочна ликвидност за фонда, като от Фонда
ще бъде предоставено обезпечение от ДЦК, посочи той.
Росен Николов посочи, че Фондът е разработил схеми за 
финансиране и на недостига от средства за изплащане на 
гарантираните влогове. Ако средствата, които бъдат използвани за
изплащане на гарантираните депозити, изчерпат средствата във 
фонда, сме провели разговори с ЕБВР, които да ни предоставят 
стендбай линия, която да използваме в случай на изплащане на 

гарантиране на влогове при фалит на банка, добави той.

До момента в КТБ има постъпили искания за цесии и прихващания 
за стойност между 500 и 600 млн. лв. Това съобщи на заседанието
на временната парламентарна комисия за КТБ един от квесторите в
банката Станислав Лютов.
Той каза, че подобни сделки може да има, но извън банката. По 
време на особения надзор квесторите не са правили сделки с 
никого, увери той. Според него подобни сделки не увреждат масата
на несъстоятелността и това, че квесторите ги регистрират, е 
само в полза на банката. Исканията от страна на кредитори и 
депозанти трябва да отговарят на законовите изисквания, за да 
бъдат осчетоводени, каза Лютов. Дори и всички да бъдат 
осчетоводени, то с тази сума ще се намали сумата на необходимата
обезценка от 4 млрд. и 222 млн.лв., тоест тези сделки ще бъдат
от полза на банката, посочи квесторът. 
Лютов увери, че в момента пари от банката нито излизат, нито 
влизат, документацията е под специален режим и винаги е готова 
за проверка.
Депутатът от ДПС Йордан Цонев каза, че наистина такива сделки 
са законни. Чрез тях някой, който има депозит, гарантира със 
своя депозит кредита на друг. По този начин обаче става 
пререждане на кредиторите, предупреди Цонев. По закон кредитор 
от първа степен трябва да е Фондът за гарантиране на влоговете в
банките. Този казус потвърждава нашето искане всичко, което 
става в банката под особен надзор, да бъде разследвано и 
показано на обществото, заяви Цонев.
Лютов посочи, че проблемът не е в сделките по прихващане и 
цесиране, а в това, че има повече депозанти, отколкото 
кредитори, които могат да обслужват кредитите си. 
Депутатът Мартин Димитров от Реформаторския блок призова 
колегите си, които смятат да гласуват за удължаване срока на 
действие на особения надзор над КТБ, да бъдат много внимателни, 
защото сделки като цесии и прихващания могат да се правят по 
време на особения надзор. Да внимаваме какво правим оттук 
нататък, призова Димитров.

Веднага след като намерим решение на казуса КТБ и след като
имаме правителство и сериозно мнозинство, ще проведа своите
консултации с всички парламентарно представени политически
сили, ще се оттегля и ще дам възможност да бъде избран друг
управител на БНБ. Това заяви пред депутатите от временната
парламентарна комисия за КТБ управителят на БНБ Иван Искров.
Въпросът за неговата оставка бе поставен от депутата от ГЕРБ
Ивайло Московски.
Нека не поставяме БНБ в хаос и в невъзможност да взема решения,
призова Искров. Той заяви, че не е чиновник, както твърди
Вежди Рашидов. Бил съм тук, носил съм отговорност, поканен съм
да оглавя Централната банка и нямам никакво основание да се
притеснявам от свършените задачи през всичките тези години,
каза Искров. Той добави, че е преизбарн с конституционно
мнозинство от всички партии.
Умея да нося отговорност и имам чувство за дълг и достойнство,
каза Искров. Той подчерта, че първо иска да види стабилно
мнозинство и решение на проблемите, преди да се оттегли.
Изключително чувствителни са ЕЦБ и европейските банкови
институции относно независимостта на централните банки, затова
нека да спазваме европейското законодателство и да не се правят
промени, свързани с независимостта на БНБ, призова Искров.
В отговор на твърдение на финансиста Стоян Александров, че няма
достатъчно средства във Фонда за гарантиране на влоговете в
банките Искров подчерта, че защитата на влоговете на гражданите
е ангажимент на държавата и че държавата е длъжна, ако парите
не са достатъчно, веднага да бъдат набавени.

Временната бюджетна комисия в парламента изслуша Доклад на БНБ
за събитията и предприетите действия, свързани с КТБ и ТБ 
"Виктория". На заседанието присъстват управителят на БНБ Иван 
Искров, представители на Управителния съвет на БНБ, квесторите 
на КТБ, представители на вложителите в КТБ и др. 
Искров припомни, че БНБ се отчита само пред Народното събрание 
на Република България. 
По думите му целта на доклада на БНБ е народните представители 
да вземат информирано решение по сложния казус с КТБ, както и да
се даде коректна информация по случая. През последните месеци 
сме свидетели на една доста добре организирана кампания срещу 
централната банка и се постигна дискредитиране на банката, 
отбеляза Искров. Централната банка действа и ще действа само с 
оглед на законите в защита на обществения интерес, подчерта той.

Поредният задочен коментар на отстраненото ръководство на КТБ АД:

Цялата общественост целенасочено е заблуждавана през последната седмица за „дупка” в размер на 4,2 милиарда лева. Тази цифра не е избрана случайно – като се извади от нея капиталът, който е в размер на 700 млн. лв., се получава нетен отрицателен капитал в размер на 3,5 милиарда лева – това, което Иван Искров обяви още преди 4 месеца. Кому е било необходимо да се плащат милиони левове възнаграждения на одитори (неизвестно за какво – те нямат одитни ангажименти) и правни консултанти, след като с един поглед в тавана имаме познат резултат? Тиражира се явна лъжа, за да бъде подготвено общественото мнение за обявяването на банката в несъстоятелност и по този начин да бъдат покрити всички преднамерени действия и бездействия по унищожаването й.
Интересно би било да приложат същите тези „принципи” (непризнаване на законни обезпечения с изключение на ипотеки и залог на цяло предприятие, произволно обезценяване на активи и т. н.) към която и да било друга банка. Резултатът би бил аналогичен.
Този подход цели не само да отблъсне заявилите интерес да оздравят банката частни инвеститори, но е и част от деструктивната кампания по ликвидиране на българските банки и невъзможност за финансиране на българския бизнес.
Конкретно по изложената информация в прессъобщението на БНБ от 27.10.2014 г. - Централната банка не може да отнеме лиценза на КТБ АД и да обяви банката в ликвидация без капиталът да достигне отрицателна величина. След като капиталът дори и към момента е положителен, се прилага нова методика, която позволява доста широко третиране на качеството на портфейла. Одиторите нямат отношение към оценката на кредитите. Те не са извършвали одит. Активите са обезценени според указанията на БНБ и на квесторите с цел капиталът на банката задължително да стане отрицателен. Това ще позволи на БНБ да отнеме лиценза на банката и да подготви определени апетитни активи–вземания за изгодна някому продажба на нищожна цена.