Искров:Банките да внимават с лихвите!

„С оглед на традиционния бизнес модел на банките у нас, възможностите им за доход ще продължат да бъдат свързвани основно с кредитната дейност.” Това отбелязва в изказване Иван Искров, управител на БНБ, на дискусия, организирана от Асоциация Банка на годината 2013 г.
Какво още отбеляза гуверньорът на БНБ: „Но перспективите за доход от основната дейност (кредитирането) ще остават ограничени дотогава, докато не се забележат признаци за трайно икономическо възстановяване. Търсенето на кредити се определя от склонността на фирмите и домакинствата към инвестиции и потребление. Тази склонност от своя страна зависи не само от наличните ресурси и разполагаемия доход, но и от очакванията за икономическите перспективи и готовността за поемане на риск.
Растежът на кредитирането ще продължи да бъде от ключово значение за банките не просто като източник на нов доход, но и за запазване на наличните капиталови буфери. Добре известно е, че банковият сектор на България устоя по време на кризата с впечатляващо високи показатели за капиталова адекватност (в края на първото тримесечие т.г. съотношението за капиталовата адекватност от първи ред достигна 15.37%, а за общата капиталова адекватност – 16.78%). Но неблагоприятната обща стопанска конюнктура продължава да излага банките у нас пред двойното предизвикателство – от една страна наличните резерви са подлагани на натиск поради съществуващите експозиции с влошено качество в банковите баланси, а от друга страна ограниченото търсене на нови кредити възпрепятства генерирането на печалби, които да служат като източник на допълнителни капиталови буфери.
Фокусът върху кредитирането трябва да продължи да ръководи бизнес стратегиите на банките у нас. Следва активно да бъдат търсени нови възможности за кредитиране (в т.ч. може би използвайки известен резерв от наличните капиталови буфери) за по-иновативно навлизане в нови кредитни сегменти или достигане до клиенти, които досега са оставали извън обсега на съответната банка. Разбира се, поведението на банките трябва да се подчинява (както и досега) на принципа за благоразумно управление на риска.
Много банки ще продължат да разчитат на кредитирането на корпоративни клиенти. Тези клиенти традиционно поемат по-големия дял от банковите кредити. Например, на ниво банкова система, експозициите на банките към предприятия надхвърлят над 2 пъти експозициите на дребно (38 млрд. лева спрямо 18 млрд. лева към края на май т.г.). Освен това фирмите са привлекателен сегмент за банките, тъй като обикновено първи реагират на положителните сигнали за съживяване в икономиката и самите те са двигател на стопанския растеж.

Кредитирането на дребно обаче също има своя потенциал. Тук банките следва да проявяват особено внимание към чувствителността на индивидуалните клиенти. От една страна, в ролята си на кредитополучатели гражданите проявяват все по-добра информираност и потребителска култура, очаквайки (с основание) все по-високи критерии при обслужването и работата на банките с клиентите. От друга страна, в ролята си на вложители и потребители на платежни услуги, индивидуалните клиенти са подложени на ценови натиск. При спадащи лихви по депозитите, разходите на клиентите за различни такси понякога растат, а от началото на тази година бе въведен и противоречивият данък върху лихвите от срочни депозити. Банките в България, които в такава висока степен разчитат на спестяванията на индивидуалните клиенти, следва да си дават сметка, че същите тези клиенти вече получават много ниска реална доходност от своите депозити – отчитайки в съвкупност инфлацията, таксите (вкл. при платежни операции) и новия данък.”