ИСС: Образованието и неговото прилагане

Несъмнено има различия в подготовката на учениците, както и значителна разлика в
престижността на отделните училища, като една от главните причини за последното е
убедеността на ученици и родители в различното качество и ниво на преподаването.

В България се откриват образователни неравенства, които се дължат, както на неравенства
на доходите, така и на други фактори - етническата принадлежност и социално-
икономическото равнище на семействата на обучаваните.

Това са част от изводите на анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС) на тема
„Неравенствата в образованието и отражението им върху пазара на труда в
България. Решения за пренастройване на образователната система към
приложимост на знанията и формиране на социални умения“. Документът е
разработен по предложение на Президентството и беше приет на пленарната сесия на
ИСС. В него съветът анализира настоящата ситуация и дава конкретни препоръки за
мерки.

В България над 16 000 деца живеят в села без детски градини, което силно затруднява
достъпа им до услуги образование и грижи в ранна детска възраст, посочва ИСС в анализа
си. Липсва национално приет механизъм за дългосрочно планиране от общините на
нуждите от услуги.

Най-критично е положението в Пазарджик (с 9,9% осигуреност с места
в детските ясли), Сливен (10,1%) и Кърджали и Видин (14,2%). Според ОИСР
ограниченото участие в образованието в ранна детска възраст сред определени
демографски групи, като ромското население в страната, предполагат, че бариерите за
навлизане остават.

85,5% ученици на възраст от 5 години са записани в предучилищно или училищно
образование, което е под средното за ЕС ниво от 96,3% и ни нарежда сред десетте
държави с най-слабо представяне по показателя в съюза.

Друг акцент на анализа сочи, че ниската популярност на професионалното образование
е един от факторите с най-неблагоприятно отражение върху пазара на труда, особено
в областта на техническите професии. Данните за потребностите от работна сила (вкл.
изисквани умения) трябва да се интегрират в план-приема на професионалното и на
висшето образование.

Според ИСС е назряла необходимостта да се заделят финансови ресурси, с които да се
осигурят стипендии за студентите от специалностите, признати като важни за
нормалното състояние на пазара на труда и за функционирането на различните индустрии.

Преждевременното напускане на училище продължава да бъде особено високо в селските
райони и при ромите - отпадналите студенти преди завършване на академичната
година достигат 30% в селата и над 15% в малките градове.

35% от българите между
30-34 години са със завършено висше образование, което е изоставане от близо 10%
спрямо средните стойности за ЕС, сочи статистиката за миналата година.
На едно от последните места сме в ЕС по относителен дял на младите хора (18-34), които
нито учат, нито работят – на 23-то място от 27.

В същото време 75% от работодателите у нас срещат трудности при намирането на
служители заради липса на ключови компетентности като инициативност и
предприемачество, дигитални способности и умения за учене, умения за писане и
изразяване на правилен и разбираем български език.

Страната има и един от най-ниските проценти на участие на възрастните в
образование и обучение в ЕС, особено по отношение на хората в неравностойно
социално-икономическо положение.

През 2022 г. делът 25-64-годишните, които са
участвали в образование и обучение за възрастни, е намалял до 1,7%. Това е значително
под средното за ЕС ниво от 11,9%. В региона липсва изградена култура на непрекъснато
обучение и надграждане на образователния профил.

ИСС препоръчва да се насърчава ученето през целия живот и приемането на нов
закон, който да регламентира и гарантира усвояването на т.нар. „меки умения“, които
включват социални умения и ключови компетентности.

Сериозен проблем е и осигуряването на преподаватели за образователната система.
Огромен дял на преподавателския персонал е над 50-годишна възраст, което означава, че в
краткосрочна и в дългосрочна перспектива, пенсионирането им ще остави образователната
система в критично състояние.

Този недостиг вече се усеща в определени професионални
сфери и населени места. Има необходимост от поддържането на темп на навлизане на
млади учители и задържане на тези, които са в трудоспособна възраст, провеждане на по-
фокусирана квалификационна и мотивационна политика и по отношение на
ръководствата на училищата и преподавателите, чрез която да се подкрепят училищата,
особено тези с ниски резултати.

В рамките на пленарната сесия съветът обсъди и гласува проект на Резолюция
относно присъединяването на България към ОИСР.