Истанбул отвори тунела под Босфора

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган откри във вторник в Истанбул железопътен тунел под Босфора - един от неговите често оспорвани градоустройствени мегапроекти, които подхраниха антиправителствените протести през юни. След деветгодишна работа тунелът с дължина 1,4 километра под дъното на пролива ще даде възможност метрото да свърже за няколко минути двата бряга на турския мегаполис и да облекчи малко кошмарните му проблеми с транспорта.
Ердоган, който е бивш кмет на Истанбул, не остави на друг срязването на лентата на тунела.
"Този проект е една 150-годишна мечта", възкликна с радост преди няколко месеца този, когото неговите критици често определят като "новия султан". "Нашите прадеди са работили върху това, на нас се падна да го осъществим", добави премиерът.
Идеята за прокопаване на тунел под Босфора е била спомената за първи път през 1860 г. от османския султан Абдул Меджид. Но заради липса на необходимите техника и средства тя никога не е напуснала чертожната дъска.
Проектът стана отново актуален през 90-те години на миналия век с демографския взрив на Истанбул, чието население се удвои от 1998 г. насам и надхвърля 15 милиона жители.
Благодарение на финансовата подкрепа на Японската банка за международно сътрудничество /735 милиона евро/, а после на Европейската инвестиционна банка. Първата копка бе направена през май 2004 г. от консорциум от турски и японски фирми.
Общата стойност на проекта се оценява сега на три милиарда евро.
Първоначално работите по проекта трябваше да приключат за четири години, но те бяха прекъснати за дълго време заради откриването на серия археологически съкровища.
Общо близо 40 000 предмета бяха извадени от района на строежа, специално в района на европейския бряг на Мраморно море. Сред тях е изключителна находка на гробище на близо тридесет византийски кораба - най-голямата средновековна флотилия, позната досега. Неочакваният успех на този исторически улов накрая подразни Ердоган. "Първо те говореха за археологически предмети, после за глинени съдове, после това, после онова. Наистина ли всичко това е по-важно от населението?", заяви той преди две години.
Тунелът, прокопан на повече от 50 метра под дъното на Босфора, днес най-накаря е завършен. В този район със силна сеизмична дейност той се предполага, че ще може да издържа на земетресения с магнитуд 9 по скалата на Рихтер. С този проект, който накрая свързва по дължината си от 75 километра нови пътища, властите искат да сложат край на ежедневните мъки на два милиона жители на Истанбул, които всеки ден преминават Босфора по един от неговите два моста, които винаги са задръстени.
"Тунелът създаде транспортна ос между източната и западната част на града, която, вярвам, ще облекчи натоварването на двата моста /на града/ благодарение на капацитета му за преминаване на 150 000 пътници на час", заяви миналия понеделник кметът на най-големия турски град Кадир Топбаш. Някои се съмняват в това. Наистина този тунел предизвика по-малко критики отколкото бъдещото трето летище в града,

45-километровият канал, успореден на Босфора, или третият мост над пролива - тези "параноични" проекти, критикувани като доказателства за авторитария уклон и спекулативната нагласа на ислямо-консервативното правителство по време на протестите през юни.
"Това е важен проект, от който градът има нужда, той ще намали газовете с парников ефект", признава Тайфун Кахраман, председател на камарата на архитектите по градоустройство. Но включването му в останалата част от мрежата на обществения транспорт все още далеч не е осъществено. "Пуснатият в действие участък е много ограничен. Всичко това бе отложено за много по-късно", казва със съжаление Кахраман. "Човек се пита защо е това спешно откриване...", добавя той. Местните избори са предвидени за март 2014 г./ АФП