Истината за КТБ според Иван Искров

Интервю с управителя на БНБ г-н Иван Искров от предаването „Денят започва с... Георги Любенов” по БНТ, 21 септември 2014 г., изпратено от пресцентъра на БНБ до EconomyNews.bg.

Водещ: Г-н Искров, позволете ми в началото да Ви благодаря за съгласието Ви да говорите по тази толкова наелектризираща тема КТБ и за това, че давате само и единствено интервю за Българската национална телевизия. Благодаря Ви!
Иван Искров: Благодаря и аз за Вашето посещение в тази изключително сериозна институция, тъй като Централната банка няма как да обикаля всички сутрешни студия и да отговаря на всеки един и на всяко едно твърдение. А избрахме Вас, тъй като Вие сте Българската национална телевизия. Иначе гледаме да са равнопоставени медиите и неслучайно работим през интернет страницата си.
Водещ: Позволете ми, г-н Искров, да започнем, обаче, това интервю с този любим въпрос за банкерите – вярно ли е, че „парите обичат тишината”?
Иван Искров: Ами, вярно е и също така много добре отговаря на една теза на една председателка на банка от 98-ма година. Ако си спомняте, тя беше казала как най-лесно се убива банка и муха – ами, с вестник. Така че, колкото повече се шуми около банките, без значение дали става въпрос за Щатите, за Европа, за Япония или за която и да е друга държава, в това число и България, това се отразява на поведението на техните клиенти, което във никакъв случай не е в полза на икономическия растеж на държавите.
Водещ: Позволете ми да ви върна три месеца назад, когато поставихте КТБ под специален надзор. На практика затворихте банката. Защо се случи това?
Иван Искров: Благодаря Ви, тъй като в ежедневните дебати като че ли се забравя как започнаха нещата. Всъщност, много правилно се сещате, че на 20 юни, преди три месеца почти, след масирано теглене на депозити, по независещи от Централната банка, подчертавам – независещи от БНБ причини, Корпоративна търговска банка изпадна в неликвидност и по обяд, беше петък – 20 юни, ръководството на банката депозира искане за поставяне на банката под специален надзор, за да бъдат защитени. По същия начин се процедира и с дъщерната им банка „Креди Агрикол – България”, вече преименувана на Търговска банка „Виктория”, чието ръководство по-късно, някъде към края на работното време също депозира писмо, заявявайки, че във връзка с паниката около банката-майка и при тях има изключително много нареждания, които те не биха могли да посрещнат и затова и те помолиха за поставяне на банката под специален надзор. Разбира се, Централната банка, всички ние, които тук работим, в това число и моя милост, много добре осъзнаваме какво е значението на голяма системна банка за икономиката. И поради тази причина от първата минута започнахме своите консултации с правителството и с основните парламентарно представени сили в 42-рото Народно събрание, така че да намерим приемливо решение за възможно най-скоро отваряне на банката с оглед на осигуряване на нормална работа на десетките фирми, болници, общини, граждани и други депозанти и клиенти на банката. Така че от самото начало Централната банка осъзнава ролята на банковия сектор и в частност – на засегнатите две банки.
Водещ: А вярвахте ли, господин Искров, че тези три месеца тогава ще бъдат достатъчни за решаване на кризата? Защо тогава не направихте надзора в максималния срок, както сега направихте тази седмица?
Иван Искров: Ами не е необходимо. Законодателят тогава, когато е приемал Закона за кредитните институции, очевидно е знаел, че това е един много сложен процес. Той не може да бъде разрешен за три дена, както се изказа един бивш служител на Централната банка преди известно време. Има законови процедури, които трябва да бъдат следвани, и затова е предвидил шест месеца. Ние винаги сме се надявали и работим, за да се случат по-бързо нещата. Друг е въпросът, че много от процесите се забавиха по независещи от нас причини. Например, Вие знаете, че така с подкрепата на парламентарно представените сили в 42-рото Народно събрание ние и правителството разработихме различни варианти за отваряне под някаква форма на КТБ. Първоначално идеята беше да се одържави, за да може много бързо да се отвори, но след като видяхме, че има изключително висока несигурност по отношение на активите на КТБ след 10-дневната проверка на одиторите, тогава предложихме добре известния на Запад вариант – разделяне на „добра” и „лоша” банка. Така че всички вложители и клиенти, без изключение – подчертавам, да имат достъп до своите сметки от 21 юли, само месец след като се случи специалния надзор. Така или иначе, по независещи от нас причини, отново, колкото и да не им харесва на политиците да го казвам – винаги ще го казвам това нещо от тук нататък – не намерихме политическа подкрепа, за да се случи това нещо и Вие знаете, че след заседанието при Президента на 14 юли самият той съобщи, че няма единодушие и БНБ ще си продължи по досега стриктно действащия закон.
Водещ: Понеже казахте „политиците”, Вие знаете, че най-силно алиби имат политиците, когато казват – „Банковият надзор в БНБ е този, който трябва да се грижи за доброто или лошо състояние на една частна банка”.
Иван Искров: И е така, и не е така. Тъй като те са абсолютно прави, когато казват, че Банковият надзор и Централната банка за независими институции и те отговарят за надзора върху платежни системи, върху банкова система и ред други операции. В случая, обаче, не става дума за Банков надзор, става въпрос за преструктуриране на една изпаднала в тежко състояние търговска банка и нейната по-малка дъщерна банка. Така, като се случи в цяла Западна Европа без изключение, между другото, както се случи в Съединените щати. Няма как да избягат от своята отговорност политиците, тъй като това наистина не е отговорност на Централната банка. Най-отговорно, като управител на Централната банка, и Вашите записи се пазят, предполагам, поне сто години, заявявам, че Корпоративна търговска банка не може да бъде отворена само с усилията на Българска народна банка, не защото Българска народна банка не иска. Това не беше възможно никъде в света. Обръщам Ви внимание, примерно, със затрудненията на няколко банки в Щатите. Тогава Конгресът, въпреки всемогъщият Федерален резерв на САЩ, се наложи да приеме специални решения, специални програми, заедно с администрацията на президента Буш. Обръщам внимание, че почти целият банков сектор на Ирландия изпадна в много тежка ситуация и беше преструктуриран на „добри” и „лоши” банки. Отново, Централната банка играеше техническа роля, но парламентът и правителствата извършиха съответните законодателни решения. Обръщам внимание, че това се случи и в ред добре развити страни. 2/3 от банките на Обединеното кралство Великобритания все още са национализирани също с решение на парламента и правителството, а не на Bank of England. Същото се случи с много силни имена в банковата история на Европа. Спомняте ли си Fortis Bank в Бенелюкс, най-голямата банка във Франция и Белгия – Dexia – също разделени на „добри” и „лоши” банки. Това се случи със законодателна инициатива, тъй като в противен случай няма как да се процедира. В най-голямата страна в Европа, най-големият ипотечен кредитор Хипо Риал Естейт, спомняте ли си, че най-големите им банки Bayerische Landesbank си продаде банката в България МКБ „Юнионбанк” не за друго, а защото беше спасена от немското правителство и трябваше да връща пари? 
Водещ: Ако позволите да задам един по-личен въпрос...
Иван Искров: Така че, нека само да обърна внимание – това не е надзорен въпрос вече.
Водещ: Може би ще има повод да се върнем на Банковия надзор. Особено с новините от Прокуратурата и отказа да бъде освободен г-н Гунев, но това – след малко. Ако позволите, един по-личен въпрос – имате ли Вие, г-н Искров, самият Вие, депозити във КТБ?
Иван Искров: Това са лични въпроси, но тъй като аз съм управител на Централната банка, никога не съм бягал от отговора на въпроса къде си държи парите по принцип управителят – през годините винаги съм казвал и сега го казвам: управителят на Централната банка винаги си е държал парите в банкови депозити като най-защитен инструмент и винаги в български банки. А конкретно в случая, тъй като в социалните мрежи видях някакви манипулации, искам пак да заявя, вече, между другото, публично обявих и сега го казвам, че никога не съм имал взаимоотношения с Корпоративна търговска банка или Търговска банка „Виктория”, нито съм държал депозити.
Водещ: Разбира се, че този въпрос е личен, но ви питам защото всъщност много лични неща станаха обществени – политици, депутати.
Иван Искров: Нали правите разлика между лични неща и твърдения за лични неща?
Водещ: Разбира се, че е така, но...
Иван Искров: Ако ме питате мен, току-що е твърдяла в Нова телевизия госпожа Беновска, че съм се возил в частни самолети на господин Василев. Ето, използвам случая чрез Вас да достигне до ушите на всички Ваши зрители – Иван Искров никога не се е возил в частни самолети. Единствените три нерегулярни полета, в които през целия си публичен живот съм участвал, са били на държавния самолет на правителството като член на държавни делегации.
Водещ: Разбира се, твърди се какво ли не, включително и за размера на Вашата месечна заплата, но въпросът е друг – дали ще съдите тези, които ги казват?
Иван Искров: Да. Това също са митове. Целият Управителен съвет не взима в рамките на месеца такава заплата. Това умишлено се прави отново да се нагнети...
Водещ: Говорите за сумата от 80 000 месечно?
Иван Искров: ... Отново да се нагнети отрицателно мнение спрямо Централната банка и да не се дискутират реалните за обществото проблеми.
Водещ: Ами тъкмо това да Ви питам тогава – тези политици, които в момента твърдят, че сте зависим, че Ви плащат, смятате ли да ги съдите наистина, както се заканихте така епистоларно през седмицата? Включително и дойде обвинението от Белград, новият епитет, който Ви лепнаха онзи ден – марионетка Ви нарече г-н Цветан Василев...
Иван Искров: Вижте, не искам да коментирам обвиняеми лица. В случая по-добре г-н Василев да каже какво е правил с парите на вложителите и как евентуално ще ги връща. Така че не ме карайте да коментирам такива... Никога не съм бил ничия марионетка, всичките ми действия са публични и са подчинени на закона. Нека да се кажат конкретни факти, конкретни действия, които издават дори и намек за марионетност и тогава ще ги коментирам. А що се касае до другите клеветници, аз съм толерантен човек по принцип, но когато вече някакви граници се преминат, както ги премина бившият министър на културата, кандидат-депутат – г-н Рашидов, да, вече съм предприел съответните стъпки. Друг е въпросът, че адвокатът ми не може да го издири, за да му връчи някои документи. Може би ще трябва да го пратя на някой от митингите, на които ходи г-н Рашидов. Това е, защото се чувствам обиден не само аз, но се чувствам обиден за нацията ни, когато един бивш министър на културата, не на какво да е, не на енергетика, не на селско стопанство, министърът на културата пада толкова ниско да разпространява клевети.
Водещ: Понеже заговорихте за г-н Рашидов...
Иван Искров: Не, не. Не желая да говоря за никой, просто Вие споменахте, че съм завел дело и затова. Иначе, спазвам принцип от дете. Моите майка и татко, които отдавна не са между живите, мир на праха им, така са ме възпитали – никога да не коментирам и още по-малко да обиждам конкретни хора. И Вие сигурно сте го забелязали. Вече години съм на тази позиция, много рядко при крайни обстоятелства се е налагало...
Водещ: Наистина ли вярвате, г-н Искров, че политиците са виновни за това, което се случва сега?
Иван Искров: Аз не искам да казвам кой е виновен и кой не е. Аз знам какво е правил Иван Искров и какво е правил Управителният съвет на Централната банка, какви решения сме предлагали и знам кой какви решения подкрепи или не подкрепи. А иначе, не бих желал да влизам във ролята на обвинител или пък да изказвам някакви благодарности. Това, което искам да кажа е, че без политическо решение по въпроса КТБ няма и не може да има отваряне на банката. Единственият все по-теоретичен за нас вариант е сегашните акционери да дойдат и да изсипят една торба пари в размер на 6 милиарда и половина и да ги преведат по сметките на Централната банка, съответно да попълнят капитала след завършване на оценката и ние да отворим банката. Но Вие самите знаете, че и един изключително сериозен акционер с добър имидж, чийто имидж ние се опитваме да пазим, това е Държавният резервен фонд на Султаната на Оман, от самото начало и до назначаване на специалния им консултант EPIC от Виена, те също говорят за държавна помощ. Няма как да мине без решение на правителството, подкрепено със съответните правомощия и решения на Народното събрание.
Водещ: Тоест мислите ли вече за какви срещи предстоят след датата 5 октомври, когато ще има избори и когато ще има ново правителство?
Иван Искров: Мислим за всичко и не само мислим, но го оповестяваме публично на страницата си в интернет. Друг е въпросът дали пък Вие като медии, говоря не конкретно Вашата медия, а българските медии, достатъчно внимание обръщате на тези прессъобщения. Но, направих си труда да направя една справка за интервюто – от 20 юни до сега сме публикували 27 прессъобщения, от които 22 са прессъобщенията, касаещи работата на квестори, КТБ, „Виктория”, решения на Управителния съвет и т.н., така че всичко е оповестено и аз не виждам причина отново да го преповтарям. Ако искате, бих могъл да направя едно малко обобщение.
Водещ: Всъщност, да, за работата на квесторите – какво установиха те, защото пък Вие знаете, че много от критиките и упреците към действията на ръководството на БНБ са тъкмо в това, че се лута в търсенето на решение, че не взима генерална позиция?
Иван Искров: БНБ никога не се лутала в търсенето на решение. Отново казвам – БНБ от самото начало, в консултация с Европейската комисия и правителството на Република България по това време предложи вариант на решение. След като политиците не намериха в остра предизборна конфронтация тогава желание да подкрепят такова предложение, ние продължихме по реда, който стриктно е описан в Закона за кредитните институции. Ние не можем да надскачаме закона. Не можем да правим нещо различно от това, което е записано в закона. То е това, което се прави от квесторите. Защо се забавихте (тъй като това са упреците, нали, доколкото разбирам от въпроса Ви)? Ами забавиха се квесторите по независещи от тях причини. Нима забравихте, че ние... защото нашето прессъобщение все още седи на интернет страницата ни от 11-ти, на български и на английски, и се чете от цял свят, 11 юли... Ние, когато обявихме резултатите от междинния одит, проверката на активите и пасивите, изрично казахме, че одиторите не можаха да си свършат работата поради липса или непълна информация по кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., над 60% от кредитния портфейл! За да ме разберат Вашите зрители, бих могъл да Ви дам един пример. Представете си, че си продавате къщата. Каните ме да купя къщата. Искате да купя къщата, обаче в същото време от пет стаи сте заключили, примерно, три и не ме допускате да ги огледам, не ми давате нотариален акт, не ми давате скица на имота. Е, как мога да направя оценка на къщата Ви и да вляза в сделка с Вас?! Горе-долу така се случи с квесторите. Така че те бяха изправени пред ситуация да търсят допълнителен човешки ресурс, включително и правен, и през целия август да се опитат да възстановят липсващата част от кредитния портфейл, която да може да бъде оценена от одиторите и до 20 октомври, следващия месец, да имаме крайната одитна оценка. Това са реалните факти и не знам защо така наречените „експерти”, аз ги слагам в кавички, обикалящи сутрешните студия и даващи интервюта, винаги ги забравят.
Водещ: А какво казват квесторите, г-н Искров? Вярно ли е, че много голям процент от кредитния портфейл, близо 90% от кредитополучателите на КТБ, са свързани лица?
Иван Искров: Ами аз не искам да влизам в конкретни цифри, тъй като докладът, ето го пред мен, той е публичен. Така че Вашите зрители биха могли да влязат и да го прочетат целия в интернет страницата. Разбира се, изчистен е от онази информация, която представлява банкова тайна – отделни фирми, лица и т.н. Но така или иначе това, което те са написали, говори за такива явления в Корпоративна търговска банка. И съответно те не са случайни хора, те са добри професионалисти и си носят отговорност за това, което са написали.
Водещ: Да. Сега с оглед на всичко, за което говорим, отново правя крачка назад, за да Ви попитам и да направим генерално обобщение. Какво казват експертите – или оздравяване, независимо дали с държавно финансиране и държавна помощ на банката, или отнемане на лиценза, тоест обявяване на фалит, Приключва се със съществуването на тази банка? Кое е според Вас по-разумно с днешна дата?
Иван Искров: Българската народна банка и нейния управител, в частност, винаги от първия ден е считала, че голяма системна банка като Корпоративна търговска банка, с толкова много клиенти, чиито пари са блокирани, трябва по най-бързия начин да бъде оздравена. Не случайно работихме и съботи, и недели в продължение на цял месец. Имахме припаднали момичета на компютрите. Не случайно Вашите колеги от другите медии снимаха влизащи и излизащи тук банкери, народни представители, други експерти и в съботни и неделни дни около централната сграда. Така или иначе това не се случи. Дали ще се случи, това също не зависи от Централната банка, а зависи от разговорите между заявилите желанието си за оздравяване акционери, представлявани от EPIC, и българското финансово министерство. Съответно, зависи дали ще се получи парламентарна подкрепа за евентуално положително становище на българското правителство. Ако те не получат такава подкрепа, очевидно е, че не Централната банка може да взима решение как да се разпорежда с парите на данъкоплатците. Разбира се, това е възможно решение и е добро решение за всички вложители. Във всички случаи, използвам Вашето интервю, за да кажа отново – не трябва да има никакво притеснение между застрахованите вложители. Може да се забавиха нещата по независещи от нас и от Фонда за гарантиране на влоговете причини, но те са гарантирани и те ще получат своите пари. Но дори в този случай да се стигне до отнемане на лиценз и изплащане на гарантираните депозити, което винаги сме считали, че е най-лошият вариант, но пак казвам – не зависи от Централната банка, отново ще има намеса и произнасяне на политическите сили, които ще влязат в 43-тото Народно събрание. Защо? Защото всички ние знаем, че в крайна сметка това е ангажимент на държавата и държавата ще допълни тези 1 млрд. и половина, които са необходими над събраните вноски във Фонда, за да се изплатят всички гарантирани депозити. Така че хората трябва да бъдат спокойни.
Водещ: Понеже навлизаме в конкретика тъкмо за вложителите, които, впрочем, тук под прозорците на Вашия кабинет, знаете, протестират, това смущава ли Ви, само в скоби да питам?
Иван Искров: Не е приятно, не е честно, тъй като този, той си знае името, който ги организира, ги води на неправилното място. Не пред Централната банка трябва да протестират, а трябва да протестират пред сградите на тези, които доведоха до тези събития, тези, които попречиха банката бързо да бъде отворена. А, че е неприятно, неприятно е, разбира се.
Водещ: А по тази конкретика, която сега разделя обществото, дали сте готови да компенсирате хората с пълния размер на депозитите или пък да гарантира тези до 196 хил.? Какво е Вашето мнение за това?
Иван Искров: В предния въпрос коментирах – и това не е въпрос, на който може да отговори Централната банка. Политическата воля над заложеното от закона се изразява и ще се изрази от политическите сили, които ще бъдат избрани от нас в 43-тото Народно събрание. Това, което казва сега действащият закон е, че при отнемане на лиценз Фондът за гарантиране на влоговете в 20-дневен срок трябва да избере банка, чрез която да изплати всички гарантирани депозити до 196 хил. лв. Сега, тук използвам случая, между другото, тъй като има много недобронамерени „експерти”, включително и някои експертни съвети, които се появиха и които твърдят, че имало много инструменти и БНБ не си вършела работата и можела да отвори банката, използвам случая да кажа, че едни от инструментите, за които говорят, например, замяна на негарантираната част над 196 хил. лв. с някакви акции или финансови инструменти и т.н., това е невъзможно по сегашното действащо законодателство. Ако те считат, че това може да се случи, би трябвало да напишат писмо до управителя и аз ще го направя веднага публично и да кажат така: „Господин управител, не сте прав, на основание член еди-кой си и от еди-кой си закон бихте могли да замените депозита на г-н Вежди Рашидов с акции”. Това е невъзможно да бъде извършено от Българска народна банка, както е невъзможно Българска народна банка да предостави ликвидност, с която да отвори тази банка. Това също е една, и от незнание, пък ако щете и умишлена лъжа, която се разпространява, примерно, за да идват хората пред БНБ, а да не ходят на друго място.
Водещ: Понеже няколко пъти казахте, г-н Искров, 43-тото Народно събрание, изкушавам се да Ви попитам с облекчение ли го очаквате да дойде? Дали ще изпреварите събитията или ще изчакате депутатите от следващото Народно събрание да Ви освободят от поста?
Иван Искров: Очаквам с облекчение 43-тото Народно събрание дотолкова, доколкото цялото общество се нуждае от успокоение. И се надявам 43-тото Народно събрание да бъде и хората, които изберем там, да бъдат малко по-разумни от тези, които бяха в 42-рото.
Водещ: А ако Ви освободят от поста?
Иван Искров: Що се касае до поста на управител, това дали ще си подам оставката или не е личен въпрос, който зависи от мен, и аз винаги съм казвал, че зная да нося отговорност и ако преценя, че не искам да нося отговорност, да бъда по-спокоен, да не нося отговорност към обществото, ще Ви информирам всички Вас чрез мотивирано писмо. Що се касае до, бих казал, изцепките на някои кандидат-депутати, заканващи се на управителя, че ще го сменят, бих искал да им кажа, че тези неща са много ясно уредени в Закона за Българска народна банка. Препоръчвам им да го прочетат и нещо повече, да прочетат и седящия над него закон, това е Законът за функциониране. Казва се Treaty on the Functioning of the European Union. Да го прочетат и да видят там как се освобождава управител и какви са последствията. Това е въпрос, който към момента не искам да дискутирам. По-скоро искам да съсредоточим всички свои усилия и аз декларирам, че ще бъда тук до решаване на въпроса КТБ, тъй като искам да се намери най-доброто решение, и аз, и моите заместници, и другите членове на Управителния съвет, и директорите, които работят тук ежедневно и ежечасно, да се намери най-доброто решение за групата КТБ и нейните клиенти.
Водещ: Да, но само до преди три месеца самият Вие имахте безупречна репутация, а и нещо много важно – банковата система на страната – също така. Как се чувствате сега? Имате ли съмнения, че сте предаден от Ваши бивши приятели, банкери, финансисти, политици и депутати?
Иван Искров: Вижте, аз не съм наивен човек, за да се чувствам много защитен или много предаден от някого. Това, което мога да Ви кажа, спокойно гледайки Ви във очите и спокойно седейки пред Вас е, че не се притеснявам за нищо, свършено от мен и от тази банка през тези 11 години. Правили сме всичко възможно, за да може всички вие, седем милиона и половина българи, да спите спокойно и доказахме, че се справяме добре. Не може заради една случка, с една по-особена банка, както я нарече един висш държавен представител, не може заради тази случка да се зачеркне всичко. Да изхвърлим и бебето с мръсната вода, както има една поговорка. Не забравяйте, че светът мина през една изключително тежка криза. България беше силно засегната от тази криза. Спомнете си паниката от края на 2008 година с фалита на Lehman Brothers с и бързите реакции на Българската народна банка тогава, за да се успокои пазарът, за да се успокоят хората. Спомнете си тежката криза, през която мина и все още минава Европа. Нищо не се случи. Спомнете си заклинанията на ред институции, в това число и на един бивш вицепремиер, как утре ще се разпадне еврото, как гръцките банки ще фалират и т.н. И нищо не се случи. Мислите ли, че тези резултати се случиха без и независимо от труда на всички тези хора, които работят в Българската народна банка, забравете за управителя, но тези десетки хора, които работят тук? Така, че нека да не генерализираме заради случката КТБ. Горд съм с това, което прави Централната ни банка, и едно изречение за състоянието на банковия сектор, тъй като и в момента разбирам, че се интересувате. КТБ е изолиран случай. Казвам го за десети път поне. Банковият сектор с изключение на юни, когато между 20-ти и 29-ти беше абсолютно изкуствено създадено напрежение, за което допринесоха много и медиите, и политиците, между другото, с техните непремерени изказвания. Спомняте си нашето изявление всички медии и политически фактори да се въздържат от изявления...
Водещ: Затова направиха и законова корекция.
Иван Искров: Така... Не си спомням за каква законова корекция говорите, но тогава абсолютно изкуствено беше нагнетено напрежение към българския банков сектор и към конкретни банки. За щастие нещата се разминаха и още от юли ние виждаме едно възстановяване на доверието и отново нарастване на депозитите. В предварителните данни, който аз като управител имам привилегията да ги знам два-три дена преди вас, тъй като все пак се обработват, за да бъдат публикувани, ще видите още следващата седмица, че драстично нарастват депозитите в банковата система и през август с над един милиард лева. Така че системата работи. Банките ако страдат от нещо, то е от липсата на добри проекти, които да финансират, и затова Ви моля и Вас и чрез Вас и колегите Ви от другите медии – бъдете внимателни, особено когато каните различни „експерти”, които плашат хората постоянно – продавачи на страх. Нека да не си създаваме излишни проблеми, от които нямаме никаква нужда.
Водещ: Започнах този разговор, г-н Искров, с думите, че без съмнение това е една от най-електризиращите обществото теми за КТБ. Нека така да го завършим този разговор и с думите на главния прокурор, казани в нашето предаване, г-н Цацаров, че всъщност КТБ е имала много ювелири и той се надява най-сетне те да бъдат показани, да станат известни. Знаете ли ги вие, тъкмо като човек, който има информация преди всички, кои са ювелирите на тази операция?
Иван Искров: Аз знам много неща, знаете, че управителят е един от добре информираните хора в Република България. Виждам ги и аз като главния прокурор. Тези ювелири ги виждаме почти всеки ден в сутрешните студия и някои от тях – във вестниците, но не бих желал да влизам в конкретика, още повече, че главният прокурор винаги разполага с методите на дознанието, на досъдебното производство, така че той има повече информация и нямам причина да се съмнявам в това, което е казал. Вероятно ще излязат интересни неща по-нататък.
Водещ: Само накрая, притеснения имате ли, че Еврокомисията ще започне наказателна процедура срещу България?
Иван Искров: Това не е в компетенциите на Централната банка. Кога да се плащат депозитите, това имате в предвид, нали?
Водещ: Да, да.
Иван Искров: Ако имате някакви въпроси, би трябвало да ги зададете на колегата, председателя на Фонда за гарантиране на влоговете. Това, което мога да кажа и вече е казано в писмото от мен и г-н Порожанов до генералния директор на Вътрешен пазар, качено е в интернет страницата. Ние ясно сме обяснили какво е нашето законодателство. А това, че определени чиновници в комисията имат друго виждане, нека го обосноват, нека да седнем да дискутираме. Ако пък не се разбере Комисията със страната, няма нищо страшно. Затова има съд в Люксембург, който решава кой е крив и кой е прав. Ако се реши, че те са прави, тогава пак ще кажа – 43-тото Народно събрание и следващото правителство ще имат възможността да поправят Закона за гарантиране на влоговете. Но към днешна дата това, което искам да се знае, за да не се притесняват хората и безсмислено да пишат писма, да протестират и т.н., законодателството е ясно. Фондът за гарантиране на влоговете започва да изплаща гарантираната част в 20-дневен срок, след отнемане на лиценза на търговска банка. Дали това ще се случи с Корпоративна Търговска Банка и нейната банка „Виктория” е много рано да се каже. Имаме заявени желания от страна на сегашните акционери, дай боже да са сериозни тези, ние ще ги подкрепим. Има политици, пак казвам, които ще се произнесат дали да има държавна помощ или не и чак тогава ще се реши.
Водещ: Господин Искров, благодаря ви за това интервю.
Иван Искров: Благодаря и аз. Приятен ден!