Истинските наследници на Андрей Луканов

Карло Луканов – член на Изпълнителния съвет на политическа партия „Обединена социалдемокрация”; Кольо Парамов – финансист, лидер на политическа партия „Обединена социалдемокрация”, в интервю за предаването "Добро утро, България" на ТВ7

Водещ: При мен е Кольо Парамов – всепризнат експерт по финансово-икономически въпроси. Заедно с него е Карло Луканов – това е синът на Андрей Луканов. Те обявиха през седмицата, че създават нова политическа формация в лявото политическо пространство, наречена „Обединени социалдемократи” и кандидатстват да бъдат алтернатива на политическия спектър в лявото пространство. Добро утро и на двама ви. Какво ви провокира, г-н Парамов, в тази стъпка, този ход, още повече, че предстои конгрес на 100-годишната партия, която е мастодонтът в лявото пространство?
Кольо Парамов: Улучихме момента, че проведохме нашата национална конференция малко по-рано. Но аз искам да внеса едно много важно уточнение. Партията е създадена преди три години. Неин председател досега беше г-н Йордан Гергов, Йордан Йорданов е главен секретар – бившият помощник, дясна ръка на Петър Дертлиев в продължение на 20 години. Така че ние не създаваме нова политическа формация, а просто в естествения й път започваме и активизираме нейната работа. Тази партия се яви на местните избори и успя да привлече някъде около 68-70 хил. души. Имаме избрани двама общински кмета, някъде около 82 съветника в страната. Сега нашата задача е да направим всичко възможно да създадем 250 общински организации, да покрием територията на цяла България и на парламентарните избори, във всяка секция от 11 500 секции, да имаме наш представител.
Водещ: С какво ще ви помогне привличането на знакови лица в българския преход и в българския обществен живот, като г-н Луканов?
Кольо Парамов: С това, че откриваме формацията на перспективата, на истинската социалдемокрация, на пътя на Дертлиев и на онази европейска социалдемокрация, по примера на германците най-вече, да разтворим широко възможностите за анулиране монопола на БСП в това отношение.
Водещ: Не ви ли притеснява, че сега ще кажат: ето, вие сте истинските наследници на Луканов, което по принцип не е само позитивен знак.
Кольо Парамов: Изобщо не ни притеснява. Не заради друго, а защото там, по схемата на реживковизацията, беше създадена една много неприятна ситуация и бе втълпено на българския народ и изобщо на всички избиратели, че Луканов е лошото име в българската история и че той носи отговорността за днешната беднотия и за днешните кражби, и за всичко останало.
Водещ: За сметка на Живков и на другата генерация.
Кольо Парамов: Да, за сметка на Живков. Неслучайно аз използвам този (...).
Водещ: Защо се получи така, г-н Парамов? Защо се получи така, че Андрей Луканов стана символ на всичко лошо в БСП, на грешките на прехода, на грешките на тоталитарния режим, а г-н Живков мина някак си в нелегалност?

Кольо Парамов: Защото партията не съумя да вземе онези реципрочни, нравствени мерки, ако мога да се изразя така, и да приеме валидността за промяната като реална. Чрез осигуряване натрупване на новия капитал и на моделиране на новите условия за развитие на политиката в страната, успя да изтласка онези, които тръгнаха със сериозна, активна промяна, да променят партията, а чрез партията – държавата, и в крайна сметка, ликвидираха тези, които бяха носители на новото (...).
Водещ: Днешният брой на „Всеки ден” е пред мен. „Синът на Луканов: БСП уби баща ми”, а отдолу в тази статия – „Вдовицата: Три пъти ликвидираха Андрей”. Г-н Луканов, това ваш личен реванш към БСП ли е, влизането ви в политиката?
Карло Луканов: Не. Първо, аз не съм казвал такова нещо и не бих казал, че БСП е убила баща ми, защото не смятам така. БСП са всички хора, които членуват в тази партия, не само ръководство или някои хора, които се числят към нея. Така че не може да се каже, че БСП е убила баща ми. Напротив, има много хора, които обичат, уважават и си спомняте колко много хора дойдоха на поклонението, колко часа се точиха хората и не всички успяха да минат. А това, че за мен тези, които ги съдиха, но не ги доосъдиха, си остават най-вероятните убийци и че са гравитирали към БСП, не значи, че това го е направила БСП.
Водещ: Кои бяха хората, които имаха полза да сатанизират Андрей Луканов като историческа фигура в българската политика?
Карло Луканов: Едната група, според мен, е отмъщение на живковистите, защото няма как да са доволни – баща ми беше един от двигателите на тази промяна в БСП и това, че се запази БСП, до голяма степен е негова заслуга. Ако БКП не беше извършила сама промяната...
Водещ: Тя трябваше да подлежи на ликвидация на практика и на разпад.
Карло Луканов: Нямаше да съществува сега. Той се опита да я социалдемократизира цялата партия, да я промени, което за съжаление не му се отдаде.
Водещ: Всъщност, като теглим чертата, Луканов се оказа най-голямата жертва на прехода в БСП, защото той, както и Живков, лежа в килията, но в последствие беше ликвидиран физически куршум, а след това му бяха отнети и имотите...
Кольо Парамов: Един имот. Той имаше един имот и отнеха един имот.
Водещ: ... което не се случи на друг знаков лидер на предишния режим или след това. Няма толкова наказана от държавата и от обществото политическа фигура в България.
Карло Луканов: Той беше неудобен най-вече на две групи – тези, които бяха привърженици на старото в БСП, а също и на СДС беше неудобен, защото явно не успяха да му простят, че не те направиха промяната, а самата соцпартия я направи, с което се легитимира и (...).
Водещ: Той спечели избора и на практика управлява първите две години от прехода.
Карло Луканов: Да. И първите нападки срещу него бяха от страна на СДС, ако си спомняте. Имаше опити... На два пъти хвърляха бутилки със запалителна смес по апартамента. Вкарването му на „Развигор” беше дело на СДС. В последствие Европейският съд отсъди, че въобще няма и помен от някакви не доказателства, а въобще, че... не си спомням точно как беше формулировката – че няма място за съмнение за извършено престъпление.
Водещ: Вие спечелихте делото в Европейския съюз.
Карло Луканов: Баща ми посмъртно го спечели делото.
Водещ: Какво стана с неговите прословути милиони, милиарди, червените куфарчета, раздавани по негово време? Останаха ли, не стигнаха ли до вас?
Карло Луканов: Никога не е имало такива.
Водещ: Как си го обяснявате това, защо не е имало такива? Аз съм чувал тезата, че Луканов – да, наистина е раздавал власт и пари, но не го е правил в частен интерес. Чувал съм и тази теза. Правил го е, давайки възможности на хората да стават частни бизнесмени, защото така е смятал, че е добре, да има такава класа.
Карло Луканов: Той на много хора е помагал с (...) контакти...
Водещ: Можел е с един подпис просто да даде бизнес.
Карло Луканов: Това не ми изглежда въобще сериозно. Ако беше така, щяха да останат следи. Къде е този подпис? За толкова години, ако беше така, някой щеше да ги покаже тези подписи. Никой досега, освен фараонът Недялков – мисля, че той се беше явил в телевизията – досега не е... За толкова години няма нито едно доказателство поне за едно куфарче. Ако, както казват, всичко това е ставало през банки – Парамов е финансист...
Водещ: Те и банките ги няма...
Карло Луканов: Минавайки парите през банките, няма как да не останат следи.
Водещ: Имало ли е такава възможност? Те, не че тези банки останаха, те бяха унищожени в процеса на прехода.
Кольо Парамов: Луканов в това отношение беше уникално прецизен човек и той не можеше да допусне такава груба грешка. Истината е друга и тя е в мащаба на реживковизацията. И аз искам да я обясня.
Водещ: Днешните измерения на реживковизацията, ако може.
Кольо Парамов: Останаха 385 външнотърговски дружества, които бяха създадени между 1983 и 1985 г., и малко по-рано от това, и Луканов беше човекът, който възложи проверка на тези дружества...
Водещ: Но те бяха източени. От там излязоха страшно много пари.
Кольо Парамов: Те бяха източени... 1,53 милиарда долара.
Водещ: И никой нищо не направи, изписаха се доклади...
Кольо Парамов: Източени, закрити и в крайна сметка – парите откраднати. Но Луканов направи всичко възможно да бъдат проверени тези дружества, а не просто освободени от отговорността. И той затова и пострада реално.
Водещ: Ще се кандидатирате ли за депутат, както писаха вестниците, на предстоящите избори?
Карло Луканов: Засега този въпрос не стои. Това ще бъде решение на партията дали ще ме предлага за депутат. Като му дойде времето, ще видим./със съкращения/

 снимка:7tv