Историческо сбогом за „Кремиковци” ?

Красен Станчев, ИПИ
В суматохата от злободневни дела, икономическите наблюдатели са на път да изпуснат от погледа си най-важното от историческо гледище стопанско събитие -обстоятелството, че Кремиковци АД някак тихо тръгна към ликвидация.
Това се случи не по желание на българските кредитори - няколко държавни компании с общ дял в кредита около 70%, а поради решението на повече от половина облигационери, с общ дял - останалите 30%.
Това се случи в противовес на действията на синдика и уж официалния представител на същите облигационери, които се постараха да не защитават по подходящ начин интересите на кредиторите, ако се съди по отчета на дружеството и по изказванията в пресата.
Това се случи в противоречие с преобладаващото не знайно защо журналистическо мнение, че за Кремиковци трябва да се приеме оздравителен план.
Това се случи в противовес на обяснението на представителя на облигационерите, който обясни събитието с липсата на поддръжка от страна на държавата - тъкмо подкрепата на държавата - като се почне от средата-края на 1960-те години, когато се изгражда Кремиковци в разрез с предвижданията, че няма да печели, и се стигне непрозрачната до преди години подкрепа на Кремиковци от Булгаргаз и БДЖ, като стокови кредитори.

Историчността на събитие се състои в следното:
Този комбинат бе замислен да преработва субсидирани съветски суровини, да ги продава по международни цени и да плаща така дълга на НРБ към СССР; схемата не сполучи, но създаде допълнителни стопански чудовища - едно от тях е оказалата се ненужна без тежка промишленост и металургия енергетика на България;
Вече няма да има кой да пие водата на язовир Искър, както това стана през 1994 г. и нито един кмет няма да има възможност да разреши такова изразходване на водата на софиянци;
Въздухът над София е чувствително по-добър;
Сценарият за ликвидация е доказателство, че българската икономика е напълно интегрирана в глобалната и че, макар в страната управлението на закона понякога да е извратено, защитата на кредиторите работи;
Това е първото правителство, не изпаднало в сантиментални настроения по повод на безславната 40-годишна история на комбината;
И не на последно място - изчезва едно от чудовищата на българо-съветската дружба и може би най-неразумната структура в икономиката на България, която разяждаше цялата система на права на собственост и управление на икономика .
Предстои още един исторически процес, с прецедент от мащаба: ликвидацията на Кремиковци АД може да протече и вероятно ще протече цивилизовано и в интерес на всички кредитори, включително работниците и след 5-10 години от остатъците от това предприятие ще възникне здрав бизнес, значително превишаващ сегашните му дългове.