История на бирата: Прошек , шопите, турците

Пивоварната традиция у нас започва преди 135 години. Първоначално се е произвеждала толкова бира годишно, колкото днес за две седмици. Логично, дълъг път е извървяла и консумацията на бира – ако в края на 19-ти век човек е изпивал средно по един литър бира годишно, днес количеството е над 70 литра.

През 1964 г. у нас за първи път пристигат съоръжения, които да пастьоризират бирата и тази стъпка е била голяма иновация. Днес, половин век по-късно, иновациите се изразяват във връщането на непастьоризираното пиво, но с акцент върху безопасността и отличните микробиологични показатели.

От средата на 19-ти век в страната ни попадат най-разнообразни по националност и професии хора. Унгарски емигранти са първите, които започват да произвеждат бира в Шумен. Годината е 1850 г.

Близо две десетилетия по-късно в България пристига чехът Иржи Прошек. Той е железопътен инженер и идва у нас през 1869 г., привлечен за строежа на Барон-хиршовата железопътна линия Одрин-Пловдив, а по-късно става шеф на петата секция по тази линия. В книгата си „Тристахилядна София и аз между двете войни“* Драган Тенев описва интересен и героичен случай с чешкия инженер и бъдещ пивовар:

„Иржи Прошек посрещнал обявяването на Руско-турската Освободителна война с възторг. При едно от своите служебни пътувания в Цариград през август 1977 г., той случайно научил, че Главното турско командване се готви да изпрати подкрепления за Сюлейман паша, който се биел на живот и смърт с руските войски и българските опълченци, бранещи Шипченския проход. Чехът, който ясно разбирал важността от изхода на боевете в Балкана за бъдещото развитие на войната, моментално се върнал в България и на своя глава, поемайки всички рискове върху себе си, наредил да се извадят около двеста метра железопътна линия, намираща се под негово разпореждане, като обявил, че по трасето има повреда, която излага на смърт и разруха влаковете, които биха минали през нея. Така, докато траели „укрепителните работи“ по възстановяване на линията, Прошек забавил с повече от 24 часа турските подкрепления за Сюлейман паша. Точно през същите тези часове генерал Радецки пристигнал на Шипка. Разбира се, турското военно разузнаване бързо разкрило саботажа на Прошек, но преоблечен като шоп, чехът успял да избяга от Атманлий и да прехвърли Дунава“.

По-късно самият Прошек воювал в редиците на редовната армия, а след Освободителната война се установил в София за постоянно. Първоначално работел като инженер по строежа на линията София-Варна, но по-късно заедно с брат си отворил прочутата сред софиянци бирена фабрика „Прошек“ и бирарията, приключила своето съществуване към 30-те години на миналия век. Следват години на възходи и спадове за пивоварна „Братя Прошекови“.

След национализацията през 1947 г. фабриката на братя Прошек се преименува на Държавна пивоварна фабрика „Витоша”, като по-късно става част от комбината „Софийско пиво”. Увеличеното потребление и необходимостта от изграждането на нова по-модерна фабрика за пивопроизводство извън пределите на разрастващата се столица, налага изграждането на нова пивоварна в Горубляне през 1974 г. В продължение на няколко години едновременно работят пивоварната на братя Прошек и новата пивоварна. На 1 август 1978 г. фабриката на братя Прошек е затворена, като целият персонал и производство са прехвърлени в пивоварната в Горубляне. През 1996 г. дружеството „Софийско пиво” ЕАД се преименува на “Пивоварна Ариана" ЕАД. Година по-късно контролният пакет от акциите на “Пивоварна Ариана”ЕАД са придобити от "Хайнекен" и "Кока-Кола Хеленик Ботълинг Кампъни".

Днес на мястото на модерната за времето си пивоварна фабрика на ул.“Сан Стефано“ се издига нов многофункционален комплекс.

Местните шопи, преоблечен в чийто одежди някога Иржи Прошек спасил си живота си, имали примитивен обичай да варят бира по време на жътвата. Те накисвали ечемика, оставяйки го да покълне, изсушавали го, добавяли гореща вода и див хмел, с естествена ферментация и охлаждане. Твърди се, че именно това привлякло вниманието на Иржи Прошек и впоследствие той развил индустриално производство.

*Издателство „ЛИКА“-София, 1994 г.