История на лятното часово време

В неделя преминахме към лятното часово време, премествайки стрелките с един час напред. Макар да се чуват все повече гласове в подкрепа на премахването на тази практика, досега няма конкретни стъпки в тази посока в Европа.

Идеята за лятно и зимно часово време е отдавна, но започва да се прилага за първи път през 1916 г. от германците с цел да се пести електроенергия. Дълбоката причина са усилията, хвърляни във войната и свързания с това икономически блокаж. Великобритания, а след това и Франция, която дотогава е към британското време, се присъединяват към идеята. През 1940 г. Германия налага на Франция своя „часовник”, който е +2 часа спрямо Гринуич през лятото и +1 час през зимата. След това „германското време” се изоставя и френското време става + 1 час към гринуичко време целогодишно.

През 1979 г. Валери Жискар Д`Естен, който по това време е президент на Франция, решава отново да наложи зимното часово време, отново по икономически причини след първия петролен шок. Идеята е да се използва по-дълго време светлината, което да съвпадне с работното време и в крайна сметка да се пести електричество. Проучвания сочат, че благодарение на тази смяна се пестят 400  GWh електроенергия, което е равностойно на електричеството на град с 800 хил. жители.

Въпреки това лятното часово време е крайно непопулярно във Франция. 54% от анкетираните в сондаж на Opinionway са против, а 19% - „за”. 59% не се интересуват от реализиранатите икономии, 70% се оплакват от ефекта, който смяната оказва върху съня и настроението им. Сред аргументите против преместването на стрелките са отражението върху здравето на хората – въпрос, който традиционно разделя мнението на лекарите, както и увеличението на пътните инциденти.

Едва 70 страни в света са въвели лятно и зимно време. Русия се отказа от тази практика през 2011 г., както и редица страни като Аржентина, Китай и Индия. В Европа Исландия, Армения, Грузия и Беларус също отказват да преминават към лятно часово време.

В САЩ, Бразилия, Канада и Австралия федералните власти взимат решение дали да се премине към лятно време, или не. В Канада е още по-сложно, защото там и общините имат право да вземат решение за това.

В България лятно часово време започва да се прилага през 1979 г., като първоначално се въвежда лятно часово време или от последната неделя на март, или от първата неделя на април, в 0:00 часа, а не както сега – в 3:00 часа. Лятното часово време е валидно до последната неделя на септември или до първата неделя на октомври, пак в 0:00 ч. След 1999 г. се въвежда практикуваното в Европа преминаване към лятно часово време, започващо от последната неделя на март в 3:00 часа, когато часовниците се превъртат с един час напред – на 4:00 часа. Връщането към зимно часово време (понякога не съвсем коректно наричано „астрономическо време“) се извършва в последната неделя на октомври, когато в 4:00 часа стрелките се превъртат с 1 час назад – на 3:00 часа. Това правило е валидно и днес.