История на софийските трамваи

Ива Стойкова

Софиянци едва ли биха могли да си представят столицата без трамваите. Дотолкова сме свикнали с тях, че дори не се замисляме колко отдавна те кръстосват града.

Статия, публикувана в БИА, списанието на българските инженери и архитекти, брой 5 от 1942 година, озаглавена „40 години софийски трамваи”:

На 1. януарий 1901. г. бе открито движението на трамваите в София, а на 1. април същата година бе открита линията за Княжево.

Трамвайното предприятие започва като белгийско концесионно дружество. През време на Общоевропейската война на 1. септемврий 1916. год. Столичната община е взела управлението на трамваите в свои ръце. Подир приключване на войната въпросът за владение трамваите се отнася до арбитражен съд в Париж. След дълги преговори най-после се постига споразумение и от 2. март 1927, г. Столичната община става окончателно собственик на трамвайното предприятие.

Ако трябва да бъдем съвсем точни, още в края на 19 век в София се появява конският омнибус с постоянно действащи линии от Гурковския площад (площад "Света Неделя") до Гарата, Горна баня и Княжево, който софиянци наричали трамвай. Историята на електрическия трамвай датира от 01.12.1898 г., когато общината отдава Концесия за снабдяване на града с електрическа енергия и построяване на трамвайни линии на френското дружество "Марсилия" и на анонимното белгийско дружество "Електрически трамваи".

На 1 януари 1901 г. тържествено е открито движението на трамваите в София, с 25 мотриси и 10 ремаркета, по 6 трамвайни маршрута с обща дължина на линиите 23 км единичен коловоз. Първите трамвайни вагони са малки с открити платформи и заградени с метални решетки. Салонът е разделен на първа и втора класа. Ремаркетата са открити, като пътниците се качват и слизат отстрани, а кондукторът ги обикаля по специална пътека - стъпало.

Блог „Стара София”:

Мотрисите били разделени на първа и втора класа - в едната били поставени дървени пейки, а в другата – кадифена тапицерия. Цената на билетчето била 10 стотинки до всяка точка на града с право и на едно прекачване. Първа класа се заплащала с 5 стотинки по-скъпо. Тя обаче оставала предимно празна и скоро била премахната. Не били рядкост и авариите. Столичните вестници често пишели и за най-малките проблеми с трамвайните коли, които някои скептични съвременници описват като „износени и пребоядисани” стари белгийски мотриси.

Постепенно, трамвайната мрежа се разширява, заедно с разрастването на града и нуждите от удобен градски транспорт. Мотрисите се разнообразяват – доставките са вече от Германия, Австрия, Чехия, дори Италия.

Център за градска мобилност:

На базата на натрупания опит от ремонт, като са използвани шасита на бракувани трамваи, през 1931 г. под ръководството на инж. Кардалев се произвеждат първите български ремаркета, а през 1935 г. са били построени изцяло 12 ремаркета.

По това време в депо "Красно село" се изгражда модерна за времето си просторна и светла сграда, която служи за техническа работилница, а през 1951г. се обособява като самостоятелен завод. Първите български трамваи имат недостатъци и непрекъснато се правят нови разработки. През 1989 г. отново се внасят 37 чешки трамваи и още 40 броя през 1990-1991 г. Тогава спира и българското производство.

През годините на прехода голяма част от трамвайния парк и изобщо релсите и цялата мрежа бяха занемарени. Едва в последно време, и то основно благодарение на европейските фондове, Столична община извърши ремонти и доставки на нови трамваи.

В по-ново време един от най-мащабните ремонти бе този на трасето по бул. „България”, струващ над 8 млн. лв. То бе извършено през 2014 г. със забавяне и глоба за фирмата-изпълнител. Но и до днес непрекъснато се правят подобрения и ремонти на ремонтите, а част от линията така и остана разбита, което няма как да не се отразява на новите трамваи. По линията се движат мотриси на полската фирма Pesa. Те са нископодови, климатизирани. Към момента компанията спечели поръчки за доставката на 25 такива трамвая на обща стойност над 42 млн. евро. Отделно Общината купи 20 употребявани мотриси от Прага на цена от 765 хил. лв.

Но може би най-симпатични, а и наистина безшумни, са швейцарските трамваи, които се движат в столицата от април. Те са със зелен цвят, както впрочем и първите софийски трамваи от началото на миналия век. Те са първите от общо 28, които идват от Базел в София по линия на проект, подкрепен от Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Проектът "Модернизирани трамваи за София" популяризира използването на обществен транспорт в българската столица, което води до по-малко задръствания, по-малко въглеродни емисии и по-добро качество на въздуха. Бюджетът на проекта възлиза на 3 млн. швейцарски франка, от които 85% е швейцарското финансиране.

В момента тече реконструкция на бул. „Дондуков”, включително и на релсовия път. Ремонтира се и трамвайно трасе на бул. Овча купел - къса отсечка от около 500 метра, но по най-съвременна технология.

Въпреки всички несъвършенства и неудобства трамвайният транспорт си остава емблематичен и предпочитан от софиянци, както е било и преди век. Е, не без някои задръжки в началото:

Спомени на художника Никола Танев, блог „Стара София”:

„Първия и втория ден возенето в трамвая беше безплатно. Но хората се бояха и трамваите се движеха празни, ако не се смятахме ние с Методи, които първи дадохме знак да спре вагона и като се метнахме вътре, чак вечерта слезнахме. Бяхме се залостили от двете страни на ватмана и не мръднахме оттам. На втория ден публиката се престраши и вече пълнеше трамвая. На третия ден започна с плащане. Ние обаче широко бяхме използвали първите гратисни дни. Мъчно софиянци се научиха да се возят на трамвай.”