ИТ секторът: Вече не продаваме мозъци!

Силвия Стоядинова
Един от секторите у нас, на който кризата не само не се отразява негативно, а и дори помага, е секторът на IT услугите. През последните три години браншът отчита непрекъснат ръст в обороти, експорт, работни места и заплата. Българските фирми вече се опитват да предлагат продуктите си и на страните от Близкия изток като Обединените арабски емирства, Йордания, Турция. Доколко успешно е това, кои са причините за бързия растеж и има ли дефицит на жени в IT сектора. На тези и други въпроси за EconomyNews.bg коментира председателят на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) Георги Брашнаров.
Г-н Брашаров на какво се дължи наличието на толкова незаети работни места в IT сектора. Университети подготвят малко кадри или младите хора се ориентират в чужбина ?
Има тенденция за изтичане на кадри, но при нас това не е такъв проблем. От поне 5-6 години тенденцията се балансира така че има и много младежи, които учат в Германия и се връщат в България да работят. Голяма част от нашите фирми, особено тези които произвеждат експортен продукт, имат добри и интересни проекти и осигуряват достойно заплащане и са съвсем конкурентни да привлекат отново млади българи, които учат в чужбина, да се върнат тук.
Субективно погледнато – да количеството е малко, обективно – растежът на софтуерната индустрия е по-голям и по-бърз от опитите за промяна на по-консервативните образователни институции. Непрекъснато се увеличава и обемът на работа и затова има много отворени позиции, а не защото хората напускат. Разбира се има такива, които търсят собствена реализация по друг начин.
Как се отрази кризата на сектора ?
Отразява се положително кризата. През последните три години имаме растеж. Единственият лек спад беше между 2008 г. и 2009 г., но той вече е преодолян. Имаме над 10% ръст за миналата година. Имаме повишение на оборотите, имаме повишение на експорта, на наетите хора и на средната заплата.
На какво се дължи този ръст ?
Браншът и този сегмент, който ние изследваме е достатъчно зрял, създадени са добри фирми с добра организация, работещи на световните пазари, неограничавани от малкия, местния пазар. От друга страна технологиите, които се прилагат са на световно ниво и това държи сектора в добро здраве.
Значи има добър пазар за софтуерните продукти?
Да има. И това е световният пазар. Ако повече български фирми започнат да мислят как продукта или услугата им би могъл да се наложи на световния пазар то ограничение за тях няма да има.
Кои са основните ни пазари ?
Около 60% е Западна Европа, от която най-голям дял има Германия, следвана от Великобритания и Скандинавските страни. Най-големият ни единичен пазар е САЩ- с 30%, но общо взето това са развитите икономики. От няколко години по-будните и по-рисковите компании се опитват да навлязат в по-близките пазари, защото Източна Европа е един много специален, интересен пазар, с почти никаква конкуренция и би било добре да се наложим там. Ние като асоциация се опитваме да дадем възможност на български фирми, и на чуждестранните фирми, регистрирани в България, по българското законодателство да започнат да навлизат в пазарите на Източна Европа, Югоизточна Европа, Западна Европа, Западни Балкани, където биха могли да намерят нов мотив за продължаващ растеж.
Има ли интерес към страни от източния пазар като Китай, Сингапур, Индия ?
Има единични проби с неща, които български фирми са продавали например в Япония. За Сингапур не съм сигурен. Индия пък е доста специфичен пазар. В момента има поне две-три български фирми, които се опитват да правят бизнес в Индия. Повече интерес от български фирми има към страните от Близкия изток – имам предвид Арабския полуостров и то богатите страни като Обединените арабски емирства, Йордания, Турция, но е далеч още да очакваме каквито и да било сериозни резултати на фона на това, което постигаме като резултат в Югозападна Европа и в Щатите.
Кои са червените лампи в сектора освен кадрите, за които споменахте ?
Кадрите да, но тези които имат собствени идеи и предприемаческо мислене, Иначе другото нещо е започналата промяна от услуга към продукт. Промяната на фирмите, които продават повече мозъчно вещество към продажба на продукта на това мозъчно вещество. В момента в сектора около 80% са услуги, което значи разработка на софтуерни продукти за клиента в Западна Европа, който притежава интелектуалните права за разпространение към това 30% нашите фирми да разработват собствени продукти и те да притежават интелектуалните права за разпространение. Това е следващата крачка и при нас и тя започна да се случва, но тази промяна се нуждае от подготвени кадри – не само разработчици, а и бизнес кадри, които да се занимават с маркетинг, продажби, поддръжка, управление на целия този процес. Финансирането също е много важен въпрос, защото целият софтуерен бранш много трудно може да привлече капитали от банките. Така че на нас ни трябва друг инструмент за рисково финансиране. Добрата новина е, че от миналата година и това започна да се случва в България.
Как се измерва заплащането у нас с това в Западна Европа ?
Все още имаме ценово предимство. Това е едно от нещата, които ни дават възможност да работим. Но това ценово предимство много бързо пада. Само за 10 години примерно от 1:5 е стигнало 1:3. Ако разчитаме само на това ценово предимство със сигурност има страни, които са много по-евтини от нас и около нас и по-далече от нас. Ценовото предимство не може да бъде дългосрочен фактор за конкурентоспособност. Знаем го и затова работим в тази посока. Затова говорим за различен тип кадри, които ни трябват, а не просто класически кодъри, които набират код, който някой друг е измислил. Трябват ни хора, които мислят и могат да произвеждат добавена стойност в това нещо. За да може и нашите цени да се увеличат и да могат нашите партньори да ни видят като равнопоставени или полуранопоставени партньори, а не просто като края на веригата на производство.
Има ли дефицит на жени в сектора, както посочват от НСИ ?
При нас не се наблюдава такова нещо. Разбира се поради спецификата на нещата жените не са мнозинство в сектора. Ние имаме около 25 –о 30% заети жени в сектора, което е един от най-високите проценти и в Европа. В Европа, ако са над 10% специално в софтуера и инженерството са много радостни. Не мисля, че в България има дискриминация нито по отношение на количество, нито по отношение на качество като заплащане.
Какъв е размерът на инвестициите в бранша ?
За инвестиции е трудно да се говори, защото при нас те са инвестиции в човешки фактор. Доскоро по нашето законодателство това не се смяташе за инвестиции. Законът за външните инвестиции всъщност третира купуването на земя, инвестицията в машини, но не и в хора. Сега се извършват промени, ще видим дали ще можем по някакъв начин да остойностим това нещо. Но в крайна сметка целият оборот на фирмите отива за инвестиции. В нашия сектор над 60% от инвестициите отиват директно за работни заплати в сравнение с другите държави, където под 30% са разходите за заплати.

снимка:www.nemetschek.bg