АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Италианските класици
Яна Петкова, Divino.bg
Когато видях за първи път картата на Италия, се запитах как може да се направиш на ботуш, ако се смяташ за сериозна държава? Тогава бях на четири години и по-късно ми се изясни, че Италия не е нито сериозна, нито несериозна държава, а просто Италия, но това е друга тема. Та, поглеждайки тази карта във винения й вариант забележете къде се намира Пиемонт - в горната лява част на ботуша, с формата на кожен език или голяма халка, за която той може да се издърпа нагоре при обуването му. Емблематичните пиемонтски вина Бароло и Барбареско са точно това - халка, която качествено и стилистично изтегля нагоре цяла винена Италия.
Разбира се, при тегленето на цял един ботуш трябва да се внимава, халката може да се скъса и всичко да потъне в морето на повърхностната привлекателност, bella figura и dolce far niente. Бароло и Барбареско са всичко друго, но не и сладко бездействие - те изискват търпение, ангажираност на сетивата и желание да вникнем в техните на пръв поглед крехки цветове и тела, в техните уж ръбати танини и киселини, както и съмнително изглеждащ потенциал. Подобно на бургундския пино ноар, те се разкриват или само на авантюристичните и свръхсетивни натури, или на достатъчно помъдрелите и смирени, натрупали сериозен дегустационен опит.
Дегустацията ни този път не беше скромна като количество, още по-малко - като качество: 18 вина (по рано девет Барбареско и девет Бароло) на едни от най-реномираните производители от региона.
Поредното, за много хора решаващо, макар и да не е ясно в коя посока, сходство с Бургундия е цената: да се намери прилично Бароло или Барбареско под 30-40 лева е нереално. Най-ниската цена в нашата дегустация беше 30 лева, а най-високата - 212 лв (за магнум бутилка, обаче). Най-ниските точки бяха 87, а най-високите - 94, дадени на легендарното Бароло Брик дел Фиаск на Паоло Скавино. С 90 и повече точки бяха оценени вината и на Пио Чезаре, Гая и Фонтанафреда. Много приятна изненада бяха и вината на Тенута Карета - италианската изба на Едоардо Миролио.
За членовете на дегустационния панел подобна дегустация е един отговорите на въпроса „Защо обичате професията си?”. Тези вина изискват свръхконцентрация, отговорност и особено важно - подход - тъй като, подобно на бургундските, са едни от най-трудните за оценяване на света! Човек трябва да е наясно как да сглоби пъзела от елементи с на пръв поглед абсолютно несъответстващи краища. След много учене, постоянство и търпение сетивата и емоциите биват възнаградени и наградата е не толкова добре свършената работа, колкото идеята, че си се докоснал до нещо велико.
Имам една много близка приятелка, която всеки път, когато се озове в Лондон отива в National Gallery да гледа „Слънчогледите” на Ван Гог. Винаги съм искала да зная защо... “Защото ме омагьосват напълно, потъвам в тях, спирам да мисля за всичко друго и не мога да се отлепя”, каза ми тя. Подобно на Ван Гог, и купуването на Бароло и Барбареско не е евтино удоволствие, което да се упражнява всеки ден. Няма и нужда, защото все пак омагьосването има своята препоръчителна цена и честота.
Ето и дегустираните вина:
Tweet |
|