Италия: Данък върху църквите

Ватикана реагира днес предпазливо на обявеното пред Европейската комисия решение на италианското правителство да обложи с данък сгради, които са собственост на Римокатолическата църква, информира БТА.
Реакцията бе възложена на говорителя на Конференцията на италианските католически епископи (ЧЕИ) монсиньор Доменико Помпили, който оцени като положителна всяка стъпка към "внасяне на яснота в действащите формулировки". Според него внесеното в парламента допълнение към закона за данъка върху недвижимите имоти ще бъде посрещнато с най-голямо внимание и чувство за отговорност. Италианските католически епископи изразяват същевременно надеждата, че ще бъде призната и съответно зачетена социалната значимост на огромната маса от сдружения с идеална цел.
Министерският съвет в Рим уточни в съобщение за медиите, че допълнението към закона "се отнася само за сгради, в които се осъществява изключително търговска дейност", докато всички останали църковни имоти ще продължат да не бъдат данъчно облагани.
Всъщност кардинал Анджело Баняско предприе изпреварващ ход, когато на 31 януари забрани да се продават входни билети за храмове, известни с музейните си сбирки и колекциите от произведения на изкуството. Събирането на входна такса от туристи се допуска само при посещения на отделни части от църковен комплекс като крипта, баптистерий (кръщелна), съкровищница, камбанария, клуатер (затворен двор в католически манастир, обкръжен от вътрешни галерии) или отделна капела. На практика забраната засяга само 59 църкви от общо 95 хиляди култови сгради на католицизма в Италия.
Съчетаването на масовия туризъм с духовността не е лесна работа. Най-големи проблеми създават монументалните църкви. Огромните пространства и концентрацията на шедьоври изискват значителни средства за покриване на разходите по охраната и реставрацията.
Базиликата "Свети Кръст" във Флоренция, посещавана годишно от милиони туристи, е само един от примерите за поддръжка на подготвен персонал и подходящо обслужване. Постъпленията от продажбата на входни билети се използват за покриването на тези разходи, а остатъкът отива за реставрации на фасадата, на купола и на стенописите. Подобна е картината във Венеция с нейните 14 монументални църкви, както и в Пиза, Равена и Верона.
Въвеждането на данък върху тези сгради ще намали приходите от входните такси и някой ще трябва да компенсира средствата, необходими за поддръжка и реставрация. Източници на допълнителни средства могат да бъдат само общините и държавата, които на свой ред ще трябва да повишат други данъци, за да наберат тези средства. Кръгът ще се затвори в неизменно неблагоприятната за данъкоплатеца посока.