Кабинетът "Габровски" - имена и политики

Кандидатът за министър-председател проф. Николай Габровски, излъчен от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, представи на президента Румен Радев изпълнен проучвателния мандат за съставяне на правителство. Габровски връчи на държавния глава папка със структура и състав на кабинета, който президентът да изпрати в Народното събрание за гласуване, съобщиха от пресцентъра на партия ГЕРБ. 

Кандидатът за министър-председател проф. Николай Габровски предлага структурата и състава на кабинета, убеден, че е необходимо съставяне на редовно правителство с цел бързо преодоляване на разделението в обществото, възстановяване на диалога между партиите и институциите, прекратяване на политическата криза;        

-    провеждане на правосъдна реформа и ефективно противодействие на корупцията;

-    въвеждането на бързи и ефективни антикризисни мерки, които да преодолеят предизвикателствата на икономическата криза, инфлацията и спада на икономическия растеж, включително постигане на фискална устойчивост;

-     ясна европейска и евроатлантическа насоченост на външната политика и на политиката за сигурност и отбрана;

-    провеждане на ключови реформи, включително чрез Плана за възстановяване и устойчивост;

-   полагане на активни политически и дипломатически усилия за приемане на България в Шенгенското пространство;

-    мобилизиране и подготовка на бизнеса, банковия сектор и гражданите за присъединяване на България към Еврозоната през 2024 година;

-   постигане на енергийна независимост, включително чрез продължаване на усилията за осигуряване на реална диверсификация на източниците на доставка;

-  реализирането на целенасочени публични инвестиции в ключови сектори за цялото общество, каквито са образованието, здравеопазването, социалната защита;

-  България трябва да излезе час по-скоро от безвремието и спиралата от избори.

Министерският съвет, който проф. Николай Габровски предлага, се състои от министър-председател, трима заместник министър-председатели и министри:

-   Министър-председател – проф. Николай Габровски;

-   Заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз – Малина Крумова;

-   Заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието – Миглена Тачева;

-  Заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите – д-р инж. Меглена Плугчиева ;

-    Министър на финансите – Маринела Петрова;

-    Министър на вътрешните работи – д-р Благородна Макева;

-    Министър на отбраната – Атанас Запрянов;

-    Министър на външните работи – Драгомир Заков;

-    Министър на икономиката и индустрията – Мартин Дановски; 

-   Министър на регионалното развитие и благоустройството – Добромир Симидчиев;

-   Министър на транспорта и съобщенията – Прошко Прошков;

-   Министър на труда и социалната политика – д-р Събина Събева;

-    Министър на здравеопазването – д-р Благомир Здравков;

-    Министър на образованието и науката – проф. д-р Славчо Томов, д.м.н.;

-    Министър на културата – Ириней Константинов;

-    Министър на земеделието, храните и горите – Васил Грудев;

-    Министър на иновациите и растежа – Милена Стойчева;

-   Министър на електронното управление – Красимир Симонски;

-    Министър на енергетиката – Николай Павлов;

-   Министър на туризма – д-р Мартин Захариев;

-     Министър на младежта и спорта – инж. Борил Кръстев;

По-късно бе разпространена програмна декралация на проектокабинета, в която се казва,

Правителството ще следва следните приоритети:
1. Разработване на Закон за държавния бюджет за 2023 г., съдържащ пакет от антикризисни мерки за ограничаване на инфлацията, за стимулиране на икономическия растеж и за стабилизиране на публичните финанси;
2. Постигане на политически и обществен консенсус за конституционни и законодателни промени в областта на правосъдието, противодействие на корупцията и повишаване на сигурността на гражданите;
3. Провеждане на ключови реформи, включително чрез План за възстановяване и устойчивост;
4. Полагане на активни политически и дипломатически усилия за приемане на България в Шенгенското пространство;
5. Мобилизиране и ангажиране на целия национален потенциал, подготовка на бизнеса, банковия сектор и гражданите за присъединяване на България към Еврозоната през 2024 година. Своевременно присъединяване на България към ОИСР;
6. Постигане на енергийна независимост, включително чрез продължаване на усилията за осигуряване на реална диверсификация на източниците на доставка;
7. Увеличаване на националните отбранителни способности в рамките на колективната отбрана на НАТО. Ускорена модернизация на въоръжените сили и повишаване на стандарта на живот на военнослужещите.

България трябва да излезе час по-скоро от безвремието и спиралата от избори.  Вниманието, енергията, времето и усилията на българските граждани трябва да бъдат насочени към постигане на общонационални цели, които гарантират сигурност, демокрация и просперитет."