Казусът „фискален резерв” се оказа ябълка на раздора

Националната асоциация на българския бизнес /НАББ/ е против подпомагането на ликвидността на чуждестранните търговски банки чрез предоставянето на фискалния резерв на България.  От Асоциацията определят предложението "като предателство на националните интереси", се посочва  в писмо до медиите, изпратено от НАББ.
Вчера министърът на финансите Симеон Дянков направи радикално предложение част от фискалния резерв, който в момента се управлява от БНБ и гарантира стабилността на валутния борд, да бъде депозиран в търговски банки и така да се печели от натрупващата се от него лихва.
Фискалният резерв в момента е близо 8 млрд. лв. и е депозиран в БНБ срещу годишна лихва от около 0,5%, като на практика парите стоят "замразени". Според вицепремиера парите трябва да се използват по-ефективно, но и да не се харчат - затова оптималният вариант е да се депозират в банки, за да се натрупват лихви.
Според НАББ прехвърлянето на два милиарда от резерва в банките е много рисково, защото банковата система в целия свят е нестабилна и сме свидетели на ежеседмични фалити на трезори в САЩ.
"Поведението на чуждестранните банки спрямо българските граждани е финансов геноцид и всякакви опити на предоставяне на български средства на банките, без прозрачност и гаранции за намаляване на лихвите на 4 на сто и предоставяне на над две години гратисен период, е против българските интереси", смятат от асоциацията на бизнеса.
Бившият министър на финансите Пламен Орешарски обяви пред БНР, че не е очарован от идеята на Дянков за фискалния резерв. „Игра с тези резерви не е много препоръчителна, от гледна точка на евентуална загуба на доверие, както на външната публика, така и на вътрешната и много неприятни емоции, които следват, когато се наруши доверието”, смята Орешарски.
„В момента проблемът не е липса на ресурс, проблемът е високо стопански риск, затруднени пазари и оттук силно намаляване на ефективното търсене на кредити”, допълва бившият министър.
Повечето икономисти у нас са по-скоро шокирани от идеята на Дянков и не я подкрепят. Против е и лидерът на ДСБ Иван Костов, според когото ролята на фиска е да гарантира стабилност на страната, а не да носи лихви.
Костов препоръча финансовото министерство да се замисли как да промени управлението на фискалния резерв. Това не е проблем на българската банкова система, подчерта той, като посочи, че ако Симеон Дянков реализира идеята си, това би ограничило възможностите на правителството да реагира, ако кризата го изправи пред сериозни предизвикателства. Лидерът на ДСБ обясни, че ако банката, в която е депозиран резервът, бъде изправена през фалит, кабинетът ще трябва да я спасява, като налива пари, но те вече ще бъдат предварително изхарчени.
Пренасочването на част от резерва като депозити в банки може да се окаже катастрофално, тъй като в БНБ  парите се управляват с нисък риск, обясни икономистът от Института за пазарна икономика Димитър Чобанов.
Калин Христов, който предстои да встъпи в длъжност като подуправител на Централната банка, коментира, че идеята противоречи на принципите на валутния борд и може да го дестабилизира. Има вероятност при влагане на парите в търговски банки да се рефинансират частни дългове с държавни средства, каза Христов.
Икономистът Георги Ангелов е един от малкото, които имат консенсусно решение. Той смята, че част от резерва може да се вложи в по-дългосрочен депозит в БНБ, което ще донесе по-голяма лихва. Икономистът от „Отворено общество” обаче не е за депозирането в търговски банки. Според него резервът е резерв, защото е в БНБ.