Казусът „Южен поток” - Паша дере. Български фирми напускат

Строителното разрешение за Южен поток в района на Паша дере, което бе подписано в последния момент от бившия регоинален министър Терзиева няма как да бъде обжалвано от сегашното правителство. Това каза пред Нова телевизия вицепремиерът в служебното правителство Илияна Цанова, която отговаря за еврофондовете.
Това може да стане по два начина, които са коментирани вече в служебния кабинет, поясни тя. Първата е да се обжалва предварителното решение. Като това може да направят лица като НПО-та, общини. Втората – в 14 дневен срок да се обжалва изпълнението пред ВАС – като отново не може да го направи МС, а лица от НПО, общини и пр.
Както е известно на 31 юли бе разрешен строежът на приемния терминал на „Южен поток” и на първата от общо трите компресорни станции на българска територия ¬ „Варна”. Това става ясно от разрешението за строителство, публикувано на сайта на Министерството на регионалното развитие. С него се разрешава изграждане на път към приемния терминал в горска територия. Разрешението допуска предварително изпълнение на основание на чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс – защита на особено важни държавни или обществени интереси. През 2011 г. МС обяви „Южен поток” за обект от национално значение.
Срокът за обжалване на предварителното изпълнение е 3-дневен, а на самото разрешение – 14-дневен. И двата срока започват да текат след обнародване на решението в „Държавен вестник”.
 

Съгласно действащото законодателство министърът на регионалното развитие не може да отмени сам издаденото разрешение за строеж за подобекти на "Преносен газопровод Южен поток". Това се посочва по-късно през деня в съобщение от пресцентъра на  Министерството на регионалното развитие /МРР/ "във връзка с повишения обществен интерес към въпроса за евентуални бъдещи действия на министъра на регионалното развитие относно издаденото разрешително за строеж на подобекти по газопровода "Южен поток".
Според разпоредбата на чл. 214а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ дори и в хипотезата на подадена жалба, министърът на регионалното развитие няма законови правомощия да преразгледа въпроса и да оттегли сам издадения акт, се посочва в съобщението. Тази теза е застъпена и в установената съдебна практика на Върховния административен съд. Общата норма на чл. 91, ал. 1 от АПК, която дава възможност административният орган при подадена жалба да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, е неприложима по отношение на издадени разрешенияза строеж. От тук следва, че ако министърът на регионалното развитие издаде заповед по чл. 91, ал. 1 от АПК, тя би била нищожна.
Разрешенията за строеж на министъра могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност от заинтересованите лица само пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването им в Държавен вестник чрез Министерството на регионалното развитие. Това е предвидено в чл.149, ал.4 от ЗУТ.
В случай, че в този срок бъде подадена жалба срещу издаденото разрешение, единственият компетентен орган да се произнесе по нея е Върховният административен съд. В хода на съдебното производство съдът преценява дали жалбата е подадена в законоустановения срок, дали е от заинтересувано лице и дали е основателна. Срещу разрешителното за строеж може да бъде подаден и протест от прокурор. Това е предвидено в чл. 215, ал. 3 от ЗУТ.
Законът предвижда също, че допуснатото предварително изпълнение на акта може да бъде обжалвано в тридневен срок пред ВАС.В съобщението се припомня, че на 31 юли 2014 г. по заявление АУ - 22-36/13/21.07.2014 г. от Валентин Станчев, пълномощник на Владимир Инков и Игор Елкин, изпълнителни директори на "Южен поток - България" АД, във връзка с реализиране на проект "Преносен газопровод "Южен поток" на територията на Република България", министърът на регионалното развитие е издал
Разрешение за строеж РС - 49/31.07.2014 г. за подобекти от газопровода "Южен поток".
Разрешението за строеж е публикувано на интернет страницата на МРР и е обнародвано в Държавен вестник, бр.64/05.08.2014 година.
Днес, към 14.00 часа, чрез МРР са подадени две жалби до Върховния административен съд - от името на Сдружение "Гражданска лига за България", и от името на Радан Кънев от Реформаторския блок. И двете жалби оспорват както законосъобразността на издаденото разрешение за строеж, така и предварителното му изпълнение, се посочва в прессъобщението.

В консорциума, който спечели търга за строителство на българската част на газопровода "Южен поток", вече няма фирми, които да се свързват с депутата от ДПС Делян Пеевски. Това каза бившият енергиен министър Драгомир Стойнев в същото интерю. "От 5 български фирми останаха 3, защото имаше много шумове в медиите и в публичното пространство, че едва ли не има фирми на Пеевски, които никъде не излизат. Аз исках тези фирми да ги няма и в момента има само три фирми", обясни Стойнев. "Промишлено строителство Холдинг" и "Техноекспортстрой" са излезли от консорциума на 23 юли на провело се общо събрание на акционерите. Те бяха 2 от 5-те компании, които съставляваха българското обединение "Газпроект Юг", което държи половината от капитала на избрания да строи българския участък "Стройтрансгаз Консорциум", допълни бившият министър.

Консорциумът "Стройтрансгаз" е избран сред общо 11 участника, които се включиха в конкурса за пълен инженеринг, обявен в края на миналата година. Заради непрозрачността на процедурата обаче ЕК поиска всички работи по този проект да бъдат спрени. Още в края на май, когато стана ясно, че победител за строежа на българския участък е консорциумът "Стройтрансгаз", се заговори, че две от фирмите са свързани с Делян Пеевски.

При първоначалната регистрация 50% от капитала в консорциума държеше руската "Стройтрансгаз". Фирмата на смятания за близък до Владимир Путин Генадий Тимченко обаче се отказа от проекта, след като попадна под санкциите на САЩ заради позицията на Русия към Украйна. През юли фирмата е сменена с друга руска компания - дъщерната на "Газпром" "Центргаз", показва справка в Търговския регистър. Останалите 50% в консорциума се държаха от българското обединение "Газпроект Юг", в което влизаха 5 фирми с равни дялове. Това бяха "Промишлено строителство холдинг", "Техноекспортстрой", "ПСТ Холдинг", "ГБС Инфраструктурно строителство" и "Понсстройинженеринг". В момента акционери в "Газпроект Юг" са "ПСТ Холдинг" (също свързвана индиректно с Делян Пеевски) и "ГБС Инфраструктурно строителство" с по 40% и "Понсстройинженеринг" с 20%.