Как 10 млн. руснаци ще забогатеят

Почти 20 милиона руснаци (13,5% от населението на страната) живеят под прага на бедността. Ще рече, че техният месечен доход е под екзистенц минимума, който за Русия в момента се изчислява на 11 185 рубли месечно. В сравнение с предходната година, делът на бедните в страната се е увеличил. А това влиза в противоречие с поставената от руския президент задача до 2024 година техният брой да падне наполовина. Затова руското правителство започна трескаво да търси начини за изпълнението на поставената цел. Това коментира държавното немско радио Дойче Веле и продължава:

През 2019 година Министерството на труда и социалната защита стартира пилотен проект за борба с бедността в осем руски региона. Проектът цели да бъдат подпомагани семействата с най-ниски доходи. На практика обаче се получава точно обратното, казва за ДВ Вячеслав Бобков от Института за социално-икономическите проблеми на населението към Руската академия на науките (РАН): "От много региони просто предлагат да се промени сегашния начин за измерване на бедността с нов: към доходите на гражданите да се прибавя и притежаваните от тях жилища и земи. Така излиза, че хората са по-богати и набързо излизат от списъка с бедните."

Подобен, но по-сложен вариант са избрали и в Министерството на икономическото развитие, под чието управление е държавната статистическа служба Росстат. Както стана известно в края на октомври, министерството е изготвило проектопредложение, което предлага промяна на методологията за измерване на бедността. Според нея, в бъдеще статистиката ще оценява финансовото състояние на гражданите като отчита не само доходите им, а и нивото на тяхното благосъстояние - чрез предоставяне на информация от данъчните служби и пенсионния фонд. Така статистиците ще разполагат с данни не само за постъпленията на гражданите, но и за цялото им имущество, за което те плащат налози - недвижими имоти и автомобили.

Икономистите посочват няколко слабости на подобен подход. Научният сътрудник от Руската академия на народното стопанство към службата на руския президент Юрий Данилов се опасява, че ще бъдат отчитани и активи (недвижими имоти, автомобили и др.), които са били закупени с кредит. "Излиза, че ако притежаваш жилище, не си беден. Независимо, че иначе нямаш никакъв постоянен доход", допълва експертът.

За Вячеслав Бобков от РАН е порочно да се измерва бедността, без да се отчитат разходите на хората: "Бюджетът се състои от приходи и разходи. Човек може да притежава жилище или земя, но той има и разходи за поддръжката им, които в случая не се отчитат. От това най-засегнати ще се окажат хората от селските райони".

"Ако предлаганият нов метод действително замения сегашния, това ще позволи чисто аритметично да бъде намалена бедността, даже и със задна дата. А това ще грешка", добавя Бобков.

Друг експерт - Алина Пишняк от Центъра за анализ на доходите и жизнения стандарт към Висшето училище по икономика в Москва - критикува това, че използваният сега способ за измерване на абсолютната бедност не отчита т.нар. относителна бедност. За да разберем по-добре за какво говори тя, е необходимо да отчетем непаричното изражение на бедността, например здравословното състояние на хората, т.е. каква нужда имат те от медицински услуги и прием на лекарства, структурата на семействата и дори техния образователен ценз. В този смисъл е много положително предложението на икономическото министерство занапред бедността да се измерва поотделно в три целеви групи: при семействата с деца, при пенсионерите и при майките, които сами отглеждат децата си.

Приемането на нова методика за измерване на бедността ще струва 1,3 милиарда рубли на държавния бюджет. Според Вячеслав Бобков, "ако механизмът се превърне в допълнителен инструмент за оценка на стандарта на живот, този разход може и да си струва. Но има риск тези пари да бъдат хвърлени на вятъра“, казва той.