Как 170 години един хотел е на печалба?

Данаил Алеков, cпециален пратеник на ЕconomyNews.bg в Люцерн
Един от най-реномираните швейцарски хотели – „Швайцерхоф“ отваря вратите си за българската кухня. Петзвездният хотел на брега на езерото в Люцерн ще посрещне Седмицата на българската кухня от 22 до 30 ноември тази година. На събитието ще бъдат представени традиционни български ястия и вина, които ще останат в менюто на хотела 3 месеца след приключването на събитието. Това ще даде шанс на гостите на ресторанта да се запознаят отблизо с родната кухня. Но само ако се запознаем отблизо с хотела и гостите му, може да разберем колко голямо признание е получила страната ни.
За някои хора, хотелът е познат повече в литературен план, отколкото като туристическа дестинация. В разказа „Люцерн“ на Лев Толстой през 1857 г. от стаята си в хотела, той го описва като място, където отсядат най-богатите хора. По-късно, Рихард Вагнер също намира творческо вдъхновение в хотелската стая и пише третото действие на операта „Тристан и Изолда“(1859). Сред големите имена в световното творчество си заслужава да се спомене и Марк Твен, който през 1897 г. завършва пътеписа „Скитникът в чужбина“, също докато е отседнал в хотела. Негови стаи са обитавали още много известни личности като генерал Дюфур и първият крал на белгийците Леополд I.
Още при влизането ни се разминаваме неволно с „Принцът на Рим“ Франческо Тоти, който е на кратко посещение в Люцерн и е отседнал в именития хотел. За да разберем повече за историята на стария хотел и съвременния му мениджмънт, се срещаме в лобито на хотела с Роман Омлин, директор „Маркетинг и продажби“. Основната сграда е построена през 1845 г. от братята Зегесер - Хавиер и Йозеф Плацидус. Десет години по-късно завършва изграждането на източното и западното крило. „Това е първият хотел в Люцерн на брега на езерото и един от първите в града като цяло“, споделя Омлин. Наред с всички тези паметни дати, за съществуването на хотела в днешния си вид най-важна е 1861 г., когато братята Готфрид, Алберт и Адолф Хаусер придобиват сградата. До ден днешен, наследниците на братята Хаусер управляват хотела, като в момента начело е 5-тото поколение от фамилията. Въпреки че има много хотели „Швайцерхоф“ в Швейцария, Германия и Австрия, всички те са напълно независими един от друг. „Общото помежду им е, че всички те са много стари – повечето са строени през 19-ти век, с много добра локация и без изключения са частна собственост. Поддържаме контакти с останалите, но сме независими един от друг“.

Хотел за местните
Собствениците днес са братята Михаел и Патрик Хаусер. „Офисите им са разположени в хотела, а Михаел е президент на местния футболен клуб (ФК Люцерн 1901, където играе и националът Димитър Рангелов – бел. а.). Така че и двамата са добре познати на обществото“, подчертава Омлин. Въпреки международната слава на хотела, братята Хаусер държат много на добрите взаимоотношения с местните. „Когато двамата застанаха начело на хотела през 1999 г., бяха млади – между 30 и 40 години. Тяхната цел беше да отворят хотела за местните и това, че са добре познати в обществото, им даде предпоставка да го направят“. Едно от най-важните решения на новото управление, е да превърне „Швайцерхоф“ във фестивален хотел. Приоритет за новите собственици е да включват името на хотела във всеки голям фестивал, концерт или културно мероприятие, което се организира на територията на Люцерн. „Почти всеки месец имаме голям фестивал. Опитваме се да сме официален партньор на всички големи събития“, отбелязва Омлин. Той дава за пример концертите в ККЦ (Културния и конгресен център) от другата страна на езерото, след които гостите се отправят към хотела. „Например, в момента се провежда ретро фестивал в балната зала (построена през 1865 г. – бел. а.) с Юрая Хийп. Много местни хора посещават това събитие и всичко това прави хотела отворен за локалните жители – нещо, което не е често срещано при петзвездните хотели. От една страна всички познават братята Хаусер, и от друга, организираме много събития – карнавални балове, концерти, партита и т.н.”, обобщава Омлин.

Национално значение
Хотелът е един от малкото с национално значение, затова архитектурата му е запазена в оригиналния си вид от 1845 г. Главен архитект е Д-р Мелхор Бери, известен швейцарски архитект и общественик. „По-голямата част от хотела е исторически защитена, затова не може да променяме нищо. Това, което правим е реновиране на всички хотелски стаи, на два етапа. Първият етап включваше обновяване на 52 стаи и приключи в края на април. Останалите 49 стаи ще бъдат реновирани от януари до април 2014 г.“, споделя Омлин. Оказва се, че модернизацията на стаите също е част от фестивалната стратегия. „Нямаме толкова 70-80 годишни хора, които отсядат при нас. Напротив – много млади хора ни посещават и затова модернизирахме визията на стаите, като в същото време запазихме традиционните отличителни черти“. В същото време, цените за нощувка започват от €300 за стандартна двойна стая, което за петзвезден хотел в Швейцария е напълно достъпна цена. Най-скъпите стаи стигат €733 за нощувка в апартамент делукс.

Стаи с история
Най-отличителната черта на хотела са т. нар. персонални стаи на известните личности, които са отсядали тук. „Всяка стая има своя история, например в момента се намираме в стаята на Рихард Вагнер, където е завършил „Тристан и Изолда“. Опитваме се да разкажем на хората историята на човека, който е отсядал по-рано в тази стая“, отбелязва Омлин. Всяка от реновираните 52 стаи има такава история – освен изброените известни личности, в списъка се забелязват имената на Уинстън Чърчил, Дийп Пърпъл, както и на не толкова известни хора. „Вероятно не сте чували за този човек - казва Роман Омлин и посочва името на Филип Фанкхаусер - но той е най-добрия швейцарски блус изпълнител. За нас не е най-важното дали този човек го знае всеки – най-важното е да разкажем история, затова имаме обикновени гости със собствени стаи, защото се е случило нещо интересно и забавно тук“. Оказва се, че идеята с историите на стаите е първата подобна сред всички хотели по цял свят. „Това, което знаем е, че има друг хотел, който казва, че Рихард Вагнер е отсядал в негова стая. Но няма друг хотел, който да разказва на гостите си реални истории за Рихард Вагнер, когато е отсядал в същата стая. В Люцерн има много хотели, така че имаме голяма конкуренция. Но с реновирането на стаите вече предлагаме нещо много специално и уникално на гостите си и все още не знаем за друг хотел, който да е направил нещо подобно“, казва още Омлин.

Американците са най-много
„Номер едно по посещения в нашия хотел са американците и след това швейцарците. На трето място са туристите от Китай, които реализираха сериозен ръст през последните 2 години. Останалите туристи са разделени от цял свят, като Арабските страни, Япония, Австралия, Русия и останалите европейски държави“. Хотелът отдавна е любимо място за американците, като още през Втората световна война е приютявал много американски войници. Средната посещаемост е различна, но в общи линии стаите са заети на 70% през цялата година, което е едно доста високо ниво.

Разнообразна кухня
Много от местните хора посещават хотела покрай концертите или заради кухнята в ресторанта. През последните 2 години, ресторантът започва да привлича нови клиенти с разнообразно меню в рамките на една седмица. Младите мениджъри обаче бързо осъзнават проблемите, когато една кухня бива представяна само за една седмица. „Когато хората дойдат и харесат новата кухня, отиват и споделят с останалите за това. Но когато следващите дойдат, седмицата може и да е приключила. Затова представяме всяка нова кухня за период от 2 до 3 месеца“, споделя Омлин. Практиката на хотела е да кани шеф-готвач от някоя държава, който да обучи готварския екип и когато си тръгне, неговите специалитети да останат в менюто. Има и случаи, в които шеф-готвачът остава за всички тези 2 или 3 месеца в кухнята, но това не е задължително. „Дори в това отношение се опитваме да прилагаме различен маркетинг – да не бъде само за една седмица това представяне. Така ако хората харесат кухнята, ще отидат и ще кажат на техните близки и познати: Хайде, ела да опиташ от българската кухня в „Швайцерхоф“, много е добра“, казва още Омлин. Практиката да се организира седмица на някоя непозната кухня ще даде възможност на българските шеф-готвачи Жоро Иванов и Ивайло Петков да представят най-доброто от българската кухня през ноември.