Как би изглеждало читалище „Алеко Константинов 1897”?

Кристиян Печовски, студент от Нов български университет, впечатли журито на престижния Nova D-Zine Competition, организиран от Nova City Group, със своя уникален интериорен проект, вдъхновен от българските традиции и модернистичния стил. Проектът му, който спечели трето място в конкурса, съчетава класическа архитектура с иновативни решения, като същевременно отдава почит на културното наследство на България.

-Каква беше твоята начална идея и какво те мотивира да участваш в NovaCity D-Zine competition?

Мотивацията за моето участие в конкурса на Nova D-Zine беше съчетание от желанието ми за изява и моменталното привличане, което изпитах към архитектурата на читалището „Алеко Константинов 1897“.От самото начало бях сигурен, че искам да създам интериор, който да е еклектичен, но адаптивен спрямо дейностите, които се провеждат в читалището.

Можеш ли да ни разкажеш малко повече за проекта, с който участва в конкурса? Каква беше основната концепция и как я разви?

Основната концепция на интериорния проект, е вмъкването на български мотиви по нов начин. Пространството е проектирано да отдава почит на културното наследство, оригиналната архитектура на сградата, но също така да наподобява платно, което да бъде дорисувано от хората, които обитават читалището. Цветовата палитра се състои от пастелни тонове придружени от контрастни детайли, разпределени в неочаквани сегменти от интериора, пресъздаващи онази безвременна традиция на поставянето на българската шевица върху естествена вълнена тъкан.

Важно за мен беше също всяка стая да има различна история. Помещенията в последователност от входното пространство на етаж 1 до кафенето на етаж 2 са проектирани  така  че да дават усещането за преход и пътуване от най-спокойното до най- експресивното пространство.

Кои бяха основните предизвикателства, с които се сблъска при проектирането на модернистичния проект за Народно читалище “Алеко Константинов 1897”?

Най-голямото предизвикателство беше именно комбинирането на модернистичната и класическата визия в дизайна. Функционалното разпределение на втория етаж също беше сложна задача.

Какво вдъхновение черпеше по време на работата си върху проекта? Имаше ли някой архитект или дизайнер, който оказа влияние върху твоята работа?

Вдъхновението за мен идва от живота. Еклектиката, която присъства в моя проект се дължи на почитта ми към всички видове изкуство и култура. За този конкретен проект се фокусирах много върху българската шевица, но начинът, по който я илюстрирах върху таваните е вдъхновен от италианската фреска. Често вдъхновението ми за цял интериор може да се появи от едно произведение на изкуството. В случая картината на Любен Зидаров, позиционирана над сепарето в зона „Кафе-бар“, която притежава игривите цветове и форми, които пресъздадох в последствие в интериора. Когато става дума за артисти, от които черпя вдъхновение, брилянтните интериори на френския дизайнер Пиер Йованович присъстваха в моя “mood board”.

Колко време отне подготовката на проекта и какъв беше процесът от концепцията до завършеното предложение?

Тъй като разбрах за конкурса, когато вече беше минал месец от началото му, подготовката беше интензивна. Каузата на проекта и историята на читалището бяха движещите причини, които ме мотивираха да се справя за отрицателно време. Моят процес винаги се състои от множество скици, часове пред компютъра и безброй изгледани “Youtube” видеа. Синхронът на времето, отделено за техническата и артистичната част е същински важен за един интериорен проект. Концепцията подлежи на леки промени в действие, но до реализация се стига най-бързо, когато артистът е сигурен в себе си и във визията си.

Какви нови умения или знания успя да придобиеш по време на подготовката за конкурса?

Исках да представя идеята си по начин, който да е разбираем за всеки. Отделих време да подобря 3D визуализациите си и да формулирам презентацията си по-професионален начин.

Как се чувстваше, когато научи, че си завоювал терето място? Какво беше първата ти мисъл при получаването на новината?

Бях много благодарен! Радвам се, че абстрактният ми подход беше оценен.

Как оценяваш взаимодействието с другите участници и каква роля играе конкуренцията за твоя професионален и личен растеж?

Моята цел беше да задоволя клиента и оценяващите със стилен и технически издържан проект. За мен интериорният дизайн е изкуство, всеки мой проект има замисъл и история отвъд функционалните му дадености. Конкуренцията е мотивираща, вдъхновяващ е приливът от млади хора, интересуващи се от дизайн, но не е фактор за личния ми растеж.

Как виждаш бъдещето на Народно читалище “Алеко Константинов 1897” след обновлението, предложено от теб? Какви подобрения и ползи очакваш за обществото?

Моя сбъдната мечта би била да видя читалището по мой дизайн по време на урок или събитие, изпълнено с живот и активност. Интериорът е проектиран с цел да подтиква креативността на малки и големи, да е храм на българското слово и място, което да провокира иновативни начини на развитие в сферите на изкуството и науката.

Какви съвети би дал на други студенти, които искат да участват в подобни конкурси или да започнат собствен проект в областта на архитектурата и дизайна?

Сега е времето да се експериментира! Творете, мечтайте, но помнете, че зад красивата идея стоят множество технически изчисления.