Как Германия храни Европа

Германската централна банка без самата да желае това е отпуснала на европейските страни - длъжници 495 милиарда евро – сума, която надхвърля целия годишен бюджет на страната.
Детето получава достъп до кредитната карта на родителите си и изкупува с нея всичко необходимо и ненужно. То всеки път обещава да плати за покупките, но така и не го прави нито веднъж. В резултат дълговете на родителите стават все по-големи и по-големи и рано или късно настъпва момента, когато на тях им става трудно да ги платят. Така редакторът на отдела по икономика в "Блумбърг Бизнесуийк" Питър Кой описва живота на "Бундесбанк".
Приемаше се, че германската ЦБ провежда консервативна политика и едва ли не самичка се противопоставя на тези, които се опитват с помощта на Европейската централна банка /ЕЦБ/ да залее с пари обхваната от криза Южна Европа. Да, представителите на "Бундесбанк" в ЕЦБ с едната ръка я ограничават при закупуването на облигации на кризисните страни, но с другата – щедро ги храни.
Питър Кой въз основа на отчетите от 17 страни от еврозоната е изчислил, че в действителност германската ЦБ вече е дала на ЕЦБ 495 милиарда евро. Тези пари са отишли в междубанковата платежна система на еврозоната. Разходите на германския бюджет през следващата година ще възлязат на 306 милиарда долара, което е с почти 40% по-малко, отколкото обема средства, отпуснат от "Бундесбанк" на ЕЦБ.
Питър Кой фактически говори за още един механизъм на предоставяне на средства за европейските длъжници: почти половин милиард евро от "Бундесбанк" са преминали в централните банки на страните ПИГС /Португалия, Италия, Гърция и Испания/ и Франция. За страните ПИГС това се превърна в начин да финансират дефицита по текущата си сметка.
Купувайки германски стоки, клиентът фактически открива временна сметка в банката на своята страна специално за тази сделка или заема пари от банката. Тази банка заема пари от своята ЦБ, която използва платежната система на ЕЦБ.
След това германската ЦБ фактически дава на продавача парите за стоката, а самата предявява претенции към ЕЦБ. Делът на такива претенции в активите на "Бундесбанк" за последните три години са нараснали от 8% на 64%.
ЕЦБ след това предявява претенции към ЦБ на страната, където се намира купувачът – например една от изпадналите в криза държави ПИГС. Като залог за тези претенции ЕЦБ притежава облигации на тази членка на ПИГС, които със стремителна скорост спадат.
"Това, в действителност, е кредит от европейците за страните ПИГС, който, както и всеки друг кредит, ще им позволи да купуват стоки и активи в чужбина и който би могъл да бъде използван и за друга цел. От гледна точка на отговорността и предаването на ресурси, той малко се различава от краткосрочните еврооблигации, доходът от които кредитира ПИГС и повлича след себе си солидарна отговорност за всички страни от еврозоната", коментира професорът от Мюнхенския университет Ханс-Вернер Зин.
"Според устава на ЕЦБ, той трябва да запази пълна платежоспособност, затова той е толкова близо до титлата надежден кредитополучател, колкото е възможно. Затова претенциите към ЕЦБ не представляват риск за баланса на "Бундесбанк", заяви професорът от Дъблинския университет Карл Уилън.
"Тези дисбаланси биха могли да бъдат, а сега, най-вероятно, са симптом за проблеми в банковата система на страните от европейската периферия. Тези банки не могат да намерят финансиране на пазара без държавна помощ. За това тези дисбаланси трябва да бъдат възприети като призив към политиците да създадат стабилна основа за банковата система на централните европейски страни и периферията", заяви главният икономист на "Сити Груп" Уилям Байтлър. /Интерфакс/БГНЕС