Как да купим български стоки директно?

Данаил Алеков

Как да си купим български стоки директно от производителя? Най-сигурно е, ако имаме познати, за които сме убедени в произхода на стоките. В противен случай прибягваме в познатите варианти - крайпътните търговци (или борси) в големите земеделски райони – за плодове и зеленчуци. А ако търсим нещо по-специфично като обувки или булчински рокли, по всеобщото мнение знаем, че трябва да отидем съответно в Пещера или Асеновград. Интернет е възприемано като рисково място за търговия, но в същото време няма по-удобен и общодостъпен начин. Но отделни Facebook страници и групи набират все по-голяма популярност, целящи промотиране на българската продукция.
Станах почитател на една такава страница, озаглавена “Купувайте повече български стоки” – в първия момент звучи като кампания на някоя браншова организация. След като разменихме няколко съобщения с администраторите, установих, че далеч не съм бил прав. Администраторите са трима младежи, единият от които живее в чужбина. Не искат да акцентират върху това кои са, затова въпросите минават през профила на Facebook страницата.
“Преди година и половина попаднахме на една статия в българската преса за това как гърци са успели да продадат определени количества картофи (за няколко тона ставаше въпрос) директно от производителя. Типично по български, коментарите под статията се фокусираха върху това как в България не правим така. Така се роди идеята да създадем страницата, която днес има повече от 52 хил. последователи”, започва разговора един от администраторите на страницата пред EconomyNews.bg. “Въпреки това, никоя медия, нито браншова организация не се е свързвала с нас. Вие сте първата медия, която проявява интерес към това, което правим”, пише администратора. Без да взаимстват идеи от чужбина, младежите впоследствие откриват подобни страници в САЩ, Великобритания, Франция и Македония. “Може да има и още, но от изброените страници, най-голямата е локализирана в САЩ – с 26 хил. последователи, което е наполовина на българската”, отбелязва администратора. В Англия най-голямата страница е с 1000 последователи, във Франция – с 200, а в Македония - със 150 потребители.
Как работи страницата?
В страницата се публикуват всякакви обяви от български производители – от плодове и зеленчуци до гайди и гъдулки. Това, което ги различава, е че са безплатни. Администраторите дават трибуна на всички български продукти, за които случаен потребител им съобщи или производителя се свърже с тях чрез обикновено съобщение. Достатъчно е една снимка, кратка информация и координати, на които потребителите могат да се свържат директно. Какво става, когато някой продава некачествени продукти, не участва в диалог с потребителите или се окаже, че предлага вносни продукти? Администраторите просто спират да го популяризират и обратно – ако хората са доволни, продължават да рекламират производителите.
Постепенно раширяват дейността си, като разработван собствен уеб сайт http://proizvedenovbulgaria.org, също изцяло финансиран със собствени ресурси. Създават и Facebook група, тип “борса” производители – потребители, в която всеки публикува свободно какво търси или какво предлага, като групата бързо събира над 6 хил. активни участници (“Българска борса за плодове и зеленчуци”), както и още две Facebook страници, които допълват идеята им да популяризират българското производство. “Всички страници, които поддържаме, както и борсата, имат еднаква цел - да продават все повече и повече български стоки. Създали сме различни страници, защото търсим различна аудитория за производителите, които показваме”, отбелязват младежите. Скоро ще започнат да популяризират групата си и извън интернет.

На снимката:Представител на сдружение "Югозапад", в което влизат производители  на зеленчуци и плодове.

Добри отзиви идват и от много българи, живеещи в чужбина, като някои от тях са се вдъхновили да изнасят български стоки покрай страницата. На този етап, тази възможност за развитие на страницата все още остава само като опция за близкото бъдеще, защото изисква допълнителен ресурс и по-задълбочено познание на определени законодателни и нормативни актове.
Въпреки широката популярност, многото последователи и хилядите благодарности, получени за последната година и половина, по дарителската сметка почти не са постъпили средства. “Поддръжката и разработването на страниците се финансира на 99% със собствен ресурс. Имаме дарителска сметка и до момента сме получили едва 20 евро, но за нас е по-важно, че имаме широка популярност сред хора, които ценят българското”, отбелязва администратора.
Споделя също, че според него българите са започнали да ценят повече родната продукция и са готови да платят, макар и по-висока цена, за българска продукция. “В Западна Европа към настоящия момент все повече популярност добива т.нар. fair trade търговия. Търговецът съзнателно плаща по-висока цена на производителя, а положителните ефекти са няколко. Производителят е допълнително стимулиран, вместо да бъде притискан за discount, получава възможност да се развива и съответно снабдява търговеца с все по-качествена продукция”, споменават още момчетата от групата. Така получавам отговор и на следващия въпрос, че всъщност тяхната кауза по никакъв начин не е удар върху едрите прекупвачи или търговските вериги. “Законът дава право на земеделските производители да продават свободно собствената си продукция извън стокови борси, тържища и т.н. – без касови апарати. Нашата кампания е абсолютно позитивна, ние не си позволяваме да критикуваме, а гледаме да заложим на добрата реклама на българските стоки, да изтъкнем техните предимства. Търговците предлагат бърз и лесен достъп до потребителите, а нашата идея не е така пряко насочена към масовия потребител”, отбелязват от групата. Те са убедени, че не откриват топлата вода, а просто се опитват да затоплят идеята за подпомагане на родното производство чрез интернет.

В България от години липсва целенасочена държавна политика в това отношение и ако не променим начина си на мислене, няма как да стимулираме родното проиводство. “В днешно време е нереалистично да търсим еквивалент на политиката на протекционизъм за защита на местната икономика от времето на Стефан Стамболов. Затова нашата идея е малко по различна, ние разчитаме на съзнанието на хората, на интелигентния и информиран избор и на позитивната реклама на българското. Така например е важно хората да знаят, че много от вносните продукти са по-добре субсидирани в останалите европейски държави и затова цената им е по-ниска. Затова трябва сами да защитим родната продукция, подобно на всяка развита страна, дори ако трябва да платим няколко стотинки повече”, завършват младежите.