Как да разпознаем фалшифицирането на храни

В световен мащаб се произвежда с 1/3 повече от храната, която ни е нужна, за да се храним три пъти на ден и за изхранване на населението на планетата. Същевременно почти 1 млрд. души по света изпитват сериозен недостиг на храна.

В България над  милион и половина българи не могат да си позволят да се хранят редовно и здравословно. На този фон, само в България се разхищават 670 хиляди тона храна за една календарна година, каза изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова на хибридно събитие за ученици в рамките на „Дни на българското месо“.

Инициативата е на Асоциацията на месопреработвателите в България и се проведе по време на специализираното изложение МЕСОМАНИЯ 2022, с подкрепата на Министерство на земеделието и ДФ „Земеделие“.  

В събитието, организирано в хибриден формат, се включиха присъствено ученици от Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии „Проф. д-р Георги Павлов“ – София, Софийската професионална гимназия по туризъм и Професионалната гимназия по мениджмънт и хранителни технологии - Плевен, а връстниците им от Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии „Луи Пастьор“ – Плевен участваха дистанционно, чрез специална дигитална платформа. Те се обучаваха за „Фалшификации и измами с храни. Намаляване на загубата и разхищението на храни“ от д-р Даниела Данаджикова от лаборатория „Алименти Омнилаб“ – Пловдив и директорът на Българската хранителна банка (БХБ) Цанка Миланова.

Д-р Данаджикова показа и обясни на бъдещите млади кулинари как да разпознават и да избягват злоупотребите с храни, възможностите за фалшифициране на храна или поднасянето на неточна или подвеждаща информация върху етикетите. Те научиха как правилно да разчитат срока на годност и каква е разликата между „Най-добър до….“ и „Използвай преди….“.  „Маркировка „Използвай преди“ се поставя върху свежи продукти и продукти, които имат съдържание на животински суровини. Неразумно е и често не безопасно за здравето да ги консумираме след отбелязания срок на годност. За всички останали храни - сухи, пакетирани, консервирани – трайността е по-дълга и ако няма нарушаване на опаковката и видими признаци на развала, то спокойно може такива продукти да бъдат включени в приготвянето на храна дори малко след посочения срок на годност“, поясниха лекторите.

Директорът на БХБ Цанка Миланова разговаря откровено с младите хора за това как с поведението си разхищаваме храна.  „Половината от количеството унищожена храна се дължи на нашите хранителни навици и на начина, по който планираме покупките си. Другата половина създават всички останали по веригата за производство и доставка на храна - ресторанти, кетъринг фирми, както и компаниите за преработка, които произвеждат повече и по-разнообразни храни в желанието си да задоволят потребността за избор на потребителите. Неизползваната храна най-често стига до сметището, където започва да гние и произвежда 8% от всички парникови газове, заради производството на метан, който е 21 пъти по-вреден от въглеродния диоксид, отделян от автомобилите, посочи г-жа Миланова.  

Тя разясни как да се пазарува и да се съхраняват продуктите правилно, за да намалим разхищаването на храна и покани младите хора да бъдат доброволци в хранителната банка, която „спасява“ неоползотворена храна и я прави полезна за хора в нужда.