Как да се спре нелегалният боклук?

Дейностите по управление на отпадъците у нас са най-строго регулирани в EС. Бизнесът заплаща банкови гаранции, подлежи на целогодишно видеонаблюдение, а за тежки нарушения разрешително се отнема заедно с усвояване на банковата гаранция. Въведени през 2012 г., тези мерки дадоха своя резултат за изсветляване на бранша, защита на околната среда и ресурсната обезпеченост на преработващата промишленост. Въпреки това, някои дейности с отпадъци останаха извън обсега на регулациите.

С основание обществото е притеснено от зачестилите случаи на нерегламентиран внос и третиране на отпадъци. Подобни практики увреждат имиджа на бранша и околната среда, коментира от БСК и предлагат предприемане на няколко мерки:

1. Въвеждане на режим на банкови гаранции и видео наблюдение, аналогичен на този, определен в чл. 69, ал. 2 и чл. 39, ал. 7 от ЗУО, за извършване на дейности (не на мястото на образуването) с всички видове отпадъци, както и за търговците и брокерите на отпадъци.

Мотиви: практиката показва, че възникналите проблеми с нерегламентиран внос и третиране на отпадъци е свързан с брокери и търговци на отпадъци, оператори на отпадъци от пластмаси, хартия и др., които не заплащат банкови гаранции. След въвеждането на банкови гаранции за дейности с някои видове отпадъци, сивият сектор в тези потоци намаля драстично. Въпреки това, законодателни пропуски оставиха други потоци отпадъци и дейности без гаранции. Нелоялните практики се прехвърлиха именно натам. Предлагаме еднакъв режим за всички дейности с отпадъци, както и за търговците и брокерите на отпадъци. Въвеждането на банкови гаранции през 2012 г. бе свързано със зачестили кражби на метали, сивия сектор и нелоялната конкуренция. Към днешна дата въвеждането на гаранции се доказа, като ефективен механизъм в борбата срещу сивия сектор.

2. Създаване на работна група, в която да участват представители на бизнеса, за дефиниране и отстраняване на проблемите при функционирането на Националната информационна система за отпадъци (НИСО) с оглед пълноценното ѝ влизане в експлоатация в законово установения срок и осигуряване на съответствието й с актуалната директива за отпадъците.

Мотиви: Електронната система страда от недостатъци, които биха затруднили бизнеса. Въвеждането на системата трябва да даде пълна прозрачност в сектора, без да затруднява икономическите оператори.

3. От 2021 г. да отпадне процедурата за облагане на доходите от продажба или замяна на движими вещи, представляващи отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), когато се предават на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със ЗУО. Данъчно задължени лица по закона в споменатия случай са платците на дохода – лицата, изкупуващи отпадъци. Те са длъжни да удържат, внасят и декларират окончателен данък върху брутната сума на дохода в размер 10 %  (чл. 13, ал. 1, т. 2, б "г" и чл. 46, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 10, чл. 55, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Мотиви: Практиката показва, че администрирането на този данък от бизнеса генерира „сив“ сектор и нелоялна конкуренция. Същевременно, приходите от този данък в държавния бюджет са незначителни. Данните показват, че различните данъчни режими за юридически и физически лица създават предпоставки за сив сектор. Спадът в събрания данък само от 2014 г. (15 382 117 лв.) до 2015 г. (4 043 244 лв.) в рамките на една година е показателен. През 2012 г. данъчните постъпления са 22 664 323 лв., а през 2018 г. – 5 034 651 лв. Спадът в събрания данък е 450%. Това създава нелоялна конкуренция и сив сектор. Много субекти отчитат сделките с отпадъци, като сделки между търговци. Именно този сив сектор е благоприятна предпоставка за нерегламентиран внос на отпадъци.

При сделките с отпадъци с физически лица съществува и изискване за безкасови плащания. Безкасовите разплащания в комбинация с утежнения данъчен режим дават в резултат сив сектор и демотивация от рециклиране в противовес с принципите на кръговата икономика, която изисква данъчни и административни облекчения за рециклиращия сектор. Проучване на европейската практика по този въпрос показва, че в страните от Европейския съюз икономическите оператори не са натоварени с несвойствени функции по събиране на данъци, никъде не се начислява подобен данък. Нещо повече - редица експерти, включително работещи в системата на Европейската комисия по въпросите на опазване на околната среда, споделят, че подобен данък влиза в остра колизия с основния екологичен принцип за събиране на отпадъците от бита без разходи и такси за притежателите им, който е заложен в редица европейски директиви.

4. Създаване на „бял списък“ на фирми, които многократно са преминали проверки на контролните органи, завършили без предписания или с незначителни несъответствия. Критериите за включване в този списък се разработват съвместно от администрацията и от бизнеса. Списъкът се публикува на страницата на МОСВ (РИОСВ) и се използва от митнически и други контролни органи при оценка на риска за проверка на фирмите при изпълнение на тяхната дейност с отпадъци, включително вноса.

Мотиви: Ресурсът на контролните органи да се насочи към сивия сектор. В момента по-голямата част от контролните функции на органите са насочени към „светлия“ бизнес. Нерегламентираните практики и нелоялната конкуренция често остават извън контрол. При проверка в интернет се установяват стотици нерегламентирани търговци на опасни отпадъци. Множество обяви за изкупуване на катализатори, ДПФ филтри, отработени масла и др. опасни отпадъци в частни обяви в интернет говори за огромен сив сектор останал необезпокояван от контролните органи.