Как да спрем промените в ЗЗК?

Големите български бизнес организации - КРИБ, БТПП и БСК, както и от браншови организации като Българската петролна и газова асоциация и Българска асоциация на търговците на едро с лекарства подкрепят позицията на Сдружението за модерна търговия /СМТ/ относно потенциалните негативни ефекти от предлаганите от група депутати промени в Закона за защита на конкуренцията /ЗКК/.
Според становището на СМТ предложеният законопроект няма да реши нито един от реалните проблеми на българските производители. В също време той ще им нанесе вреди, особено на по-малките. Най-силно ще пострадат българските потребители, които ще получат по-малък избор на стоки на по-високи цени.
Как биха се променили цените при влизане в сила на промените в ЗЗК. EconomyNews.bg направи изчисления, като избра от посочените стоки, тези, на най-ниските цени в съответната верига. Цените на сиренето, кашкавала и колбасите са за кг/лв. Първата цифра в колонките е текуща цена, втората е при 40% повишение.

В обобщен вид основните аргументи против предлаганите промени в ЗКК са следните:
-Законопроектът не е придружен с оценка на въздействието, анализираща ползите и разходите от предложените регулации за търговците, производителите и потребителите.
- Конкурентното законодателство в България и сега е сред най-строгите в ЕС. По-стриктните регулации в законопроекта ще намалят допълнително конкурентоспособността на българските компании.
- В България пазарната концентрация в търговията на дребно на бързооборотни стоки е ниска - най-ниската сред страните в ЕС - а конкуренцията е силна и допълнителни регулации са неоправдани.
- Свръхрегулациите в законопроекта ще ограничат конкуренцията, вместо да я защитят.
- Предложените промени ще влошат бизнес средата, като увеличат административните тежести и инвестиционните рискове чрез груба държавана намесва в свободата на договарянето.
- Законопроектът измества фокуса от реалните проблеми на българския производител, които предизвикват напрежение по веригата на доставки и намаляват конкурентоспособността му, като цени на енергията, лихви, субсидии, сив сектор и бюрокрация, към несъществуващи или незначителни проблеми, които могат да се решат безболезнено със саморегулации.
- Законопроектът се комуникира като регулиращ търговските вериги за бързооборотни стоки, но на практика регулацията ще засегне компании от всички сектори на икономиката.
- Увеличаването на административните разходи, новите рискове от огромни глоби и държавната намеса в ценообразуването ще вдигнат цените на храните, което се потвърждава и от опита на други страни в ЕС. Това ще намали благосъстоянието на потребителите, а най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи.
- Законопроектът дискриминира големите компании спрямо малките и търговците спрямо техните доставчици и останалите бизнеси. Така на практика законопроектът дискриминира чуждестранните инвеститори, особено международните търговски вериги.
- Свръхрегулациите ще стимулират вноса за сметка на продажбите на българските доставчици, както и договаряне на търговските вериги с големите производители за сметка на по-малките. А консолидирането на доставчиците ще намали асортимента, което ще навреди на потребителите, като ограничи избора им.
- Законопроектът забранява успешни бизнес модели в модерната търговия, които са разрешени в Западна Европа. Българската държава рискува срещу нея да започне наказателна процедура от Европейската комисия за нарушаване на свободата на установяване.
- Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на ЕС подкрепят и насърчават инициативата за саморегулация в ЕС (Supply Chain Initiative), базирана на 10 принципа на добри търковски практики, като решение срещу нелоялните практики.

 Как ще се вдигнат цените?
В становището на СМТ се подчертава, че законопроектът не е придружен с оценка на въздействието, въпреки че правителството и подкрепящите го парламентарни групи публично поеха ангажимент да предлагат бизнес регулации единствено с оценка на въздействието.
В документа е включен следният пример, за това как предлаганите промени биха могли да доведат до увеличение на крайните цени на стоките:
Да приемем, че даден продукт е 10 лв. в ценовата листа на доставчика. Търговецът иска такси, бонуси и всякакви други възнаграждения на обща стойност например 40%, което е 4 лв., тоест продуктът реално е взет от търговеца за 6 лв. Нека приемем, че маржът на търговеца е 20%, който при цена от 6 лв. е 1.20 лв. Така цената за крайния потребител става 7.20 лв.
Нека сега приемем, че новата регулация постигне целта си и поради забраната на различните търговски услуги и ограничаването на размера на таксите отстъпката падне на 20%. Тогава търговецът взима въпросния продукт от доставчика за 8 лв. (което означава, че доставчикът получава с 2 лв. повече, което е и целта на проекта). Върху тази цена търговецът си слага същия марж от 20% и крайната цена на продукта за потребителя става 9.60 лв. - с 2.40 лв. повече от цената преди новите регулации.
Но по-високите разходи и по-големият риск в резултат от регулациите биха увеличили и маржа на търговеца. Ако например търговецът вдигне маржа си на 25%, крайната цена на продукта става 10 лв. В този пример цената на продукта се качва с близо 39%.
Привърженици на Законопроекта казват - ако премахнем многото такси, бонуси и отстъпки, цената логично ще падне. Но този аргумент не отчита факта, че голяма част от тези "възнаграждения" за търговеца, както се вижда и от горния пример, всъщност се отразяват в намаляване на крайната цена на стоката за потребителя. По друг начин казано, търговецът не взима всички тези "възнаграждения", а начислява своя марж върху реалната цена, която плаща за продукта. В примера търговецът получава 1.20, а не 4 лв. Останалите 2.80 лв. са намаление на цената за потребителите.
Международният опит
Проектопромените очевидно не отчитат и опитът на редица европейски страни (като Франция, Чехия, Полша и Словакия), който показва, че въвеждането на подобни ограничения води до негативни ефекти за пазара и потребителите.
Например през 1996 г. "законът Галан" във Франция, който се намесва в ценообразуването между големите търговски вериги и техните доставчици, прекъсва дългосрочното падане на реалните цени на храните и предизвиква значително поскъпване. Подобни ефекти в България биха били понесени най-тежко от социално най-уязвимите (социално слаби, безработни, пенсионери и т.н.). Дори във Франция осъзнават вредите от закона, което води до многобройни изменения и допълнения. Същото се случва и с по-новите регулации в Чехия, Полша и Словакия, което доказва техния неуспех.
Скорошно изследване на международната юридическа компания Noerr е установило, че сходните регулации в тези три страни са приети в нарушение на европейското право и по-специално в нарушение на свободата на установяване. Понастоящем друга европейска компания за юридически анализи HVG advocaten-avocats работи със съдействието на международната консултантска компания Ernst & Young над анализ по поръчка на ЕК за свободата на установяване в страните-членки и се очаква в близко бъдеще комисията да стартира наказателни процедури срещу Чехия, Полша и Словакия в тази връзка.
България има шанса да се поучи от опита във Франция, Чехия, Полша, Словакия и Румъния, където подобни регулации се провалиха. Още повече, скоро Европейската комисия ще публикува своите анализи за националните регулации срещу нелоялните търговки практики и на тази основа ще предложи общо решение на ниво ЕС.