Как да стана предприемач в България?

Силвия Стоядинова
Български предприемачи могат да се възползват безплатно от опита на успешни словенски бизнесмени и експерти от различни области на бизнеса, както и да се включат в бизнес пътувания до Словения. Това е възможно по проект „Иновативни знания без граници”, изпълняван от Фондация „Център за предприемачество и управленско развитие – България” (CEED България) и Zavod mreža podjetništva – CEED Словения. Проектът е финансиран от Европейския социален фонд чрез Министерството на труда и социалната политика по ОП „Развитие на човешките ресурси”. Програмата ще продължи до края на април 2013 г. Повече за проекта и за това доколко развит е у нас предприемаческия дух в интервю за EconomyNews.bg с на Николай Ярмов, изпълнителен директор на CEED България.

-Г-н Ярмов, разкажете повече за дейността на CEED и за програмата, която се изпълнява в момента с помощта на Министерството на труда и социалната политика?
Програмата Top Class, която тече и в момента, се провежда от 4 години, имаме четири дипломирани класове от млади предприемачи. Мрежата в България наброява повече от 60 човека, завършили програмата Top Class. В регионален мащаб обаче същата програма в Македония, Словения, Румъния и Черна гора има над 600 до около 1 000 участници.
-До колко развит е у нас предприемаческия дух?
Предприемаческият дух е широко понятие - аз по-скоро откривам предприемаческите нагласи в младите хора. Предприемачеството е всъщност предприемане на голям риск, а риск се поема особено, когато говорим за нови технологии, иновации, въвеждане на нови продукти, нови пазари. Тук именно се проявява в по-голяма степен този дух. Така че в България той не е много широко разпространен. Хубавото е, че има вече мрежи, освен нашата, както и предприемачески клубове, създадени от самите студенти, където се дискутират тези неща. Аз винаги съм се питал колко голяма е тази общност у нас – 100, 1 000 или 200 0000 души? Не зная, на само за първия тур на една от програмите, която беше по JEREMIE, се явиха над 800 кандидати, което ме кара да мисля, че много млади, мислещи хора се стремят към собствен бизнес.
-Българските предприемачи се ограничават с българския пазар, не отиват на чужди пазари? На какво се дължи това ?
Така е да. Това се дължи отчасти на липсата на опит. От друга страна, такава е културата ни. Нямаме база за сравнение и опит. Българите, сме предпазливи и се струваме от неуспеха и провала, от това да рискуваме. Докато в други общества необходимостта да рискуваш се формира от детството. Насърчава се и в училище, в университета. При нас манталитетът, образованието и въобще цялото общество възпитават към това да има сигурност, да е утъпкан пътя, по който сме тръгнали да правим бизнес. И затова много от предприемачите не смеят дори да си помислят, че може да правят бизнес в Швейцария, Австрия, Германия и т.н.
Словенските бизнесмени и предприемачи например, по смисъла на това, че са част от бившата Югославия, мислят как да навлязат на пазара в Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония. Докато за нас дори мисълта, че може да отворим офис в Истанбул или в Солун, които са на 3-4 часа път, е нещо още немислимо. А не би трябвало да е обратно, защото ние сме в ЕС и няма никакво ограничение в движението на хора, стоки, пари.
-Какво може да се науми от словенските предприемачи?
Много неща могат да се почерпят от опита и практиката на Словения. В нашите проекти и програми акцентираме повече върху практиката. Идеята е да се следват работещи модели и добри практики, а не толкова да се учим от книгите. Това, което можем да почерпим от словенците, а и от турските и гръцките фирми, които правят бизнес у нас, е да бъдем по-експортно и по-глобално ориентирани, каквито са те.
-В кои области у нас виждате най-голям потенциал за предприемаческия дух?
Наскоро четох статия за седемте сектора, които най-много привличат предприемачите. Не си спомням всичките, но със сигурност на едно от първите места беше IT сектора, новите технологии и всичко, свързано със софтуера. Безспорно мобилните апликации и приложения също. Много от нещата вече се случват в интернет - едно неразорано поле, където всеки може да работи. Аз бих добавил и био технологиите, здравеопазването. Всички технологии за природосъобразен начин на живот, здравословно хранене и т.н. в глобален мащаб се очертават като бързо развиващ се сектор. Хората отделят все повече време за това с какво се хранят и как живеят. В новите енергийни източници също има потенциал за бърз растеж.
-Какви качества и ресурс са нужни за старт на успешен бизнес?
На първо място това е мотивацията - желание и енергия за предприемачество, защото то е свързано с поемане на риск за своя сметка и на собствена воля. Много пъти ми задават въпроса, дали предприемачът се ражда, или се възпитава? Аз смятам, че той се ражда, макар че има и изключения - изобретателят на веригата за бързо хранене KFC например. Така че със сигурност човек може да възпита тези качества – желание за иновации, за новости, за риск. Това е и най-важното. Парите, контактите, достъпът до нови пазари може да се случи и след това.
-Какви резултати очаквате от последния проект „Иновативни знания без граници”?
От тази програма очакваме да изградим широка мрежа от последователи. Искаме целевата група да достигне до 90 млади предприемачи. Да се инициират и стимулират нови партньорства не само между български и словенски фирми, но и между български и български фирми. Имаме финансиране и ще стартираме този процес, но няма да го спрем, като свършат парите. Така сме се организирали, че да можем да продължим в бъдеще и догодина дори да привлечем и повече хора.