Как и защо да се вдига МРЗ?

Производителността на труда трябва да е сред основните фактори за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) у нас. Така ще се създадат предпоставки за даване на предимства за форми на заплащане, които в по-голяма степен да мотивират високопроизводителния труд. За целта трябва да има сключване на национално споразумение за въвеждане на механизъм за договарянето на МРЗ и окончателен отказ от административното й определяне.

Също така, определянето на минимални осигурителни доходи (МОД-ове) трябва да бъде прекратено и в достатъчно близка перспектива заменено с договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности. Определянето на допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионален опит (така наречените „класове“) трябва изцяло да бъде прехвърлено в сферата на колективното договаряне, това обяви председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на специална кръгла маса, на която работодателската организация предложи нов модел за договаряне на минимална работна заплата и въвеждане на практиките на колективно договаряне на производителността на труда.

Новият модел е базиран на основата на разработения Модел за обективна оценка на производителността на труда в рамките на проект BG05M9OP001-1.011 - 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”. Според модела минималната работна заплата за страната няма да се определя от Министерски съвет, както е в момента, а ще се договаря по специален механизъм, който ще е резултат на национално тристранно споразумение между национално представителните синдикати и работодателските организации, заедно с държавата.

Предлага се в близка перспектива и преминаване към договаряне по икономически дейности между съответните представителни организации на работодателите и на работниците и служителите на отраслово / браншово равнище. Според експертите на АИКБ, колективното договаряне на ниво икономически дейности е много по-адекватно на икономическите реалности и особено на тенденциите в динамиката на производителността на труда, тъй като трендът на производителността на национално равнище не съответства на този при отделните икономически дейности.

Според АИКБ в момента, при определянето на минималната заплата не е икономически издържано, минималната заплата по отрасли, браншове и икономически дейности да се определя след като е определена минималната работна заплата за страната. Трябва да бъде точно обратното. Да се започва с колективно договаряне на минималните работни заплати на ниво икономически дейности (съобразено с информацията от колективното договаряне на ниво отделни предприятия), а след това за минимална работна заплата за страната да се приема най-ниската стойност на договорена МРЗ за икономическа дейност.

 „Ние сме готови да започнем договарянето на минималните заплати по икономически дейности, незабавно след премахването на минималните осигурителни доходи (или „прагове”). Цялата процедура може да бъде вършена в рамките на досегашната законодателна уредба на колективното договаряне на ниво отрасъл или бранш.“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Той добави също така, че „доброто ниво на бипартитния социален диалог е важно конкурентно предимство за съответното предприятие, а общото ниво на развитието на индустриалните отношения е важен елемент на конкурентоспособността на националната икономика“.

Според АИКБ минималните осигурителни доходи представляват единствено грижа за попълване на фондовете на общественото осигуряване, докато колективното договаряне на ниво икономически дейности би било един честен и обективен начин за определяне на минималното възнаграждение на това равнище, особено в случая, когато са взети предвид динамиката на производителността на труда и трендът на инфлацията.

Заместник министър председателят и председател на НСТС Валери Симеонов посочи, че определянето на МРЗ е от съществено значение за България. „Безспорният плюс на съществуването на МРЗ е дисциплинирането на работодателите. Огромният минус обаче е, че тя се определя по административен начин. С така действащия модел по никакъв начин не се насърчава производителността на труда и повишаването на квалификацията и мотивацията на работниците и служителите. Не само това, но и чрез административното увеличаване на МРЗ принуждаваме най-малките фирми да преминават в сивия сектор, тъй като те трябва да увеличават разходите си без това да е съобразено с производителността им и приходите, които осъществяват“, заяви Валери Симеонов.

По думите на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков е време да се потърси нов инструмент, който да замести вече остарелите минимални осигурителни прагове. „Напълно подкрепям идеята минималната работна заплата да се определя по икономически дейности в преговори между браншовите организации на работодатели и синдикати.“.

Сред предложенията на АИКБ е и въвеждане на практиките на договаряне на производителността на труда в колективното договаряне. Така ще се договарят мерки за повишаване на производителността на труда, постигането на които да бъде възнаградено с повишаване на заплатите на работниците или с други придобивки, договорени с работодателите.

Участие в кръглата маса взеха заместник министър председателят на Р България и председател на НСТС Валери Симеонов, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, зам.-министърът на труда и социалната политика Султанка Петрова, президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, Йоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, главният икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова, бившия социален министър Иван Нейков и представители на различни браншови синдикални и работодателски организации.