Как по-лесно да се работи в ЕС?

ЕК предложи мерки, с които да се гарантира по-доброто прилагане на законодателството на ЕС относно правото на хората да работят в друга страна членка и по този начин да се улесни упражняването на техните права на практика.
Ако бъде одобрено от Европейския парламент и Съвета, предложението ще помогне да се гарантира реално и ефективно прилагане на съществуващото законодателство. Държавите-членки ще трябва да:
създадат национални центрове за контакт, предоставящи информация, помощ и съвети, така че работниците мигранти и работодателите в ЕС да познават по-добре правата си;
• предоставят подходящи средства за правна защита на национално равнище;
• дадат възможност на профсъюзите, неправителствените и други организации да започват административни или правни процедури от името на отделни работници в случаи на дискриминация;
• предоставят по-добра информация за работниците мигранти и работодателите в ЕС като цяло.
В момента 3 % от работната сила в ЕС – или 9,5 млн. души – работят и живеят в друга страна от Съюза. Други 1,2 млн. живеят в една страна от ЕС, а работят в друга. На хората, които искат да работят в друга страна, често им липсва защита и информация в приемащата държава от ЕС. Поради това те могат да се сблъскат с трудности по отношение на достъпа до работно място или социални преимущества или във връзка с условията на труд. Допитване Евробарометър от септември 2011 г. показа, че 15 % от гражданите на ЕС не биха желали да работят в друга страна от Съюза, тъй като смятат, че има твърде много пречки. Сред тях са:
1. различни условия за наемане на работа;
2. свързани с националността условия за достъп до определени позиции;
3. различни условия на труд на практика (като заплащане, възможности за кариера, ранг);
4. зависимост на достъпа до социални преимущества от условия, чието изпълнение е по-лесно за граждани на дадената държава, отколкото за граждани на друга държава-членка на ЕС (напр. условие за пребиваване);
5. професионални квалификации и опит, придобити в други страни членки, не се вземат предвид или се вземат, но по различен начин.
Освен че имат последици в личен и професионален план за засегнатите лица, тези препятствия също така се отразяват негативно на тяхното интегриране на трудовия пазар и в обществото на приемащата държава.
Правото на гражданите на ЕС да работят в друга страна от Съюза, залегнало в член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), включва правото да не бъдат дискриминирани въз основа на националност, що се отнася до достъпа до заетост, заплащането и другите условия на труд. В Регламент (ЕС) № 492/2011 са посочени подробно правата, произтичащи от свободното движение на работници и са определени конкретни области, в които дискриминацията въз основа на националност е забранена, особено що се отнася до:
1. достъп до заетост;
2. условия на труд;
3. социални придобивки и данъчни облекчения;
4. достъп до обучение;
5. членство в профсъюзи;
6. жилищно настаняване;
7. достъп до образование за децата.
Трудовата мобилност в ЕС е от полза не само за работниците, но и за икономиките на страните членки. Тя е от полза за приемащите страни, тъй като позволява на компаниите да попълват свободните работни места, които иначе биха останали незаети. Няма доказателства, че работниците мигранти отнемат работни места от работниците в приемащата страна. Те произвеждат стоки и предоставят услуги – нещо, което иначе не биха могли да правят. Мобилността е от полза и за родните страни на мигрантите, тъй като позволява на хора, които иначе биха имали по-малка възможност да работят, да си намерят работа и по този начин да осигурят финансова помощ за своите семейства в родината и да придобият умения и опит, които в противен случай не биха придобили. Когато по-късно работниците мигранти се завърнат в родината си, те използват този опит.
Така например, проучване от 2011 г. относно миграцията от осем нови страни членки (Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чешка република) показа, че БВП на Ирландия е нараснал с 3 %, а този на Обединеното кралство – с 1,2 % в периода 2004-2009 г. благодарение на работниците мигранти от тези осем страни от ЕС.