Как се избира председател на ЕП?

С началото на 2017 г. Европейският парламент навлезе във втората половина на своя мандат, а това означава, че трябва да бъдат взети някои важни институционални решения. На 17 януари депутатите ще гласуват, за да определят кой да замени Мартин Шулц на председателския пост, а по-късно ще изберат заместник-председатели и квестори на Парламента. Научете повече за правилата на избора и процедурата.

Защо са нужни избори сега?

Въпреки че Европейският парламент е избран с мандат от пет години, постовете на председател, заместник-председатели, квестори и председатели на комисии се заемат за срок от две години и половина. Затова депутатите гласуват, за да определят кой да изпълнява тези длъжности в началото на мандата и по средата му.

Кой може да се кандидатира за председател на ЕП?

Всеки един депутат може да бъде кандидат за председател, стига да е предложен от политическа група или от поне 5% от всички евродепутати, т.е. от 38 депутати.

Към момента 7 депутати са обявили кандидатурите си за поста:

Елеонора Форенца (ЕОЛ/СЗЛ, Италия), 

Джийн Ламбърт (Зелени/ЕСА, Великобритания),

Джани Питела (С&Д, Италия),

Лауренциу Ребега (ЕНС, Румъния),

Хелга Стeвeнс (ЕКР, Белгия),

Антонио Таяни (ЕНП, Италия);

Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия).

Пиерникола Педичини (ЕСПД, Италия) обяви на 11 януари, че оттегля кандидатурата си. В надпреварата могат да се включат още депутати преди всеки един тур на гласуване освен последния.

Как се избира председател и колко гласове са нужни?

Изборът започва във вторник от 10 часа българско време и се провежда с тайно гласуване. Депутатите отбелязват кандидата, който предпочитат, върху хартиена бюлетина и поставят един по един своите бюлетини в урни. Процесът се следи от осем преброители, избрани сред депутатите.

Кандидатът, който събере абсолютно мнозинство от подадените гласове, т.е. 50% плюс един глас, се обявява за председател на Парламента. При гласуването празните и невалидните бюлетини не се вземат предвид при изчисляване на необходимото мнозинство.

Ако при първото гласуване няма победител, същите или други кандидати (на този етап в избора могат да се включат нови кандидати според правилата) могат да бъдат номинирани за втори тур на гласуването при същите условия. Ако се налага, може да се проведе и трети тур по същите правила.

Ако никой не събере абсолютно мнозинство от гласовете в рамките на три гласувания, двамата кандидати с най-висок брой гласове в третия тур продължават в четвърти тур, където кандидатът, който получи повече гласове, се обявява за председател на Парламента. В случай на равенство на гласовете по-възрастният кандидат се обявява за победител.

Какви са правомощията на председателя?

Председателят ръководи цялостната дейност на Парламента и на неговите ръководни органи, както и дебатите в пленарна зала. Той представлява ЕП по всички правни въпроси и в отношенията с други институции. В началото на всяка среща на Европейския съвет, председателят на Парламента изразява гледната точка на ЕП по въпросите в дневния ред.

След като бюджетът на ЕС се одобри от Парламента, председателят го подписва, като по този начин бюджетът влиза в сила.

Председателят на ЕП и председателят на Съвета подписват всички законодателни актове, приети по обикновената законодателна процедура.

Колко са заместник-председателите на Парламента? Как се изберат те и каква е тяхната роля?

Парламентът има 14 заместник-председатели. Те ще бъдат избрани след вота за председател в тайно гласуване. Всеки депутат може да гласува с толкова гласа, колкото поста са налични - например, на първи тур, всеки може да гласува за до 14 кандидати. За избрани на първо гласуване, до запълване на четиринадесетте места, се обявяват кандидатите, получили абсолютно мнозинство от подадените гласове. Ако не се запълнят 14-те места, се провежда втори тур, а при трети тур е достатъчно относително мнозинство (т.е. кандидатите, които имат повече получени гласове, печелят, до запълване на свободните места).

Ако само 14 кандидати са номинирани, те се избират с акламация, а редът на старшинството им се определя с тайно гласуване.

Заместник-председателите са членове на Бюрото на Парламента. Те ръководят пленарни заседания, когато председателят отсъства. Председателят на Парламента може да делегира свои задължения, функции или правомощия на заместник-председателите.

Кои са квесторите и какви са техните задачи?

В сряда, след определянето на имената на председателя и на заместник-председателите, Парламентът ще пристъпи към определянето на петима квестори, Изборът става отново чрез тайно гласуване по подобие на избора на заместник-председатели.

Квесторите отговарят за организационни и финансови въпроси, които пряко засягат депутатите, например ползването на оборудване или други услуги.