Как се използват данните от ОП?

Възможно ли е и в каква степен информацията за изпълнението на оперативните програми в България се използва за наблюдение и граждански контрол? Става дума за данните, които се публикуват на публичния модул на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС у нас - ИСУН. Около този основен въпрос се фокусира дискусия днес на тема: европейски фондове, прозрачност, граждани. Той е под егидата на Институт "Отворено общество" и Института за развитие на публичната среда с участието на министъра по усвояване на еврофондовете Томислав Дончев, политици, експерти, представители на НПО.
Когато ИСУН стартира и министър Дончев натисна копчето се очакваше като следствие да се произведат и политически скандали и това стана заради различното тълкуване на данните от системата, заяви в своето изложение Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. Тя призна, че през 2009 г. системата не функционираше добре. Но чрез нея обществеността получи възможност за пълна информация на ниво проект, за усвояване на средствата по седемте оперативни програми. Предоставят се и прогнози за усвояване на средствата. Формата позволява търсене по ключови думи, номер на проекта, седалище на бенефициента, име на договора и др.
Като минус на системата Цонева отчете, че тя не предоставя информация за програмите "Развитие на селските райони", "Рибарство и аквакултури" и за проектите по предприсъединителните инструменти на ЕС и другите програми на съюза. Системата не предоставя данни за проектите, по които са установени нередности, а специфичната терминология е трудноразбираема за обикновения потребител, сайтът също няма обратна връзка с потребителите. В доклада на Антоанета Цонева има и редица препоръки: на едно място трябва да се публикуват данни за всички европейски инструменти, да се предостави информация както за договорената стойност на проекта, така и за действително изплатените средства. Необходимо е да има информация и за неусвоените средства от оперативните програми, както и за тяхното допълнително преразпределение и усвояване. Не на последно място трябва да има обучение на различни заинтересовани групи от потребители на системата ИСУН, е друга от важните препоръки.
Докладът на Цонева е с добронамерени препоръки и е полезен, оцени работата й министър Дончев. Системата ИСУН е електронната версия, отражение на всички процеси, които текат по оперативните програми , ползва се и от ОЛАФ. Тя трябва да работи като електронна регистратура, но не това е поводът днес, а друг - възможността тя да действа и като инструмент за публичност и прозрачност, каза той. В началото е имало притеснение, че този подход може да стане "кутията на Пандора", но, според него, това не се е случило. Ние не пренаписваме системата, нито въвеждаме нова, но ще се радвам на дълбоки анализи, базирани на нея, каза министър Дончев по време на дебата.