Как се изчислява разликата в заплащането на мъжете и жените?

Как се изчислява разликата в заплащането на мъжете и жените

Разликата в заплащането се изчислява като разлика между средното брутно почасово възнаграждение на мъжете и жените. За база се вземат заплатите, които получават служителите преди отчисленията за подоходен данък и социални осигуровки. Само фирмите с десет или повече служители са включени в изчисленията. За 2019 г. средната разлика в ЕС е била 14,1%.

Заплащането на мъжете и жените в ЕС

Разликата в заплащането варира значително по страни в ЕС, като през 2019 г. е била най-голяма в Естония (21,7%), Латвия (21,2%) и Австрия (19,9%). Най-малки са били различията в Люксембург (1,3%), Румъния (3,3%) и Италия (4,7%). В България разликата е била 14,1%, колкото е средната стойност за ЕС.

Еднаквото заплащане е регламентирано като принцип в европейска директива. Европейският парламент е призовавал многократно за промени в законодателния текст и за допълнителни мерки.

Защо съществува разликата в заплащането

Тълкуването на данните не е проста задача, тъй като по-малка разлика в заплащането в дадена страна не означава автоматично, че тя е по-близо до равенството на половете. В някои страни от ЕС сравнително по-малката разлика в заплащането е свързана с по-слабото участие на жените на пазара на труда.

По-високите разлики в заплащането обикновено се срещат там, където жените работят в по-голяма степен почасово или където има концентрация на жени в ограничен брой професии.

Жените полагат средно повече часове неплатен труд, като те оказват грижи за членовете на семейството си и вършат домакинска работа. Разлика в часовете неплатен труд има във всички страни в ЕС, като той варира от 6-8 часа седмично в северните страни до над 15 часа седмично в Италия, Хърватия, Словения, Австрия, Малта, Гърция и Кипър (по данни от 2015 г.).

Това оставя по-малко време за платен труд: само 8% от мъжете в ЕС работят на непълен работен ден, в сравнение с почти 30% от жените. Когато се вземат предвид платените и неплатените часове полаган труд, се оказва, че жените работят повече.

Паузите в професионалното развитие са много по-често срещани при жените, отколкото при мъжете, като част от техните решения за кариерата са повлияни от поемането от тяхна страна на отговорности в семейството.

Около 30% от общата разлика в заплащането може да бъде обяснена с преимущественото присъствие на жени в някои по-ниско платени сектори като полагането на грижи, продажбите и образованието. Все още има професии като научно-технологичната работа и инженерните професии, където делът на заетите мъже е над 80%.

Жените също така заемат по-малко мениджърски позиции: по-малко от 10% от главните изпълнителни директори на големи компании са жени. Жените мениджъри са в особено неблагоприятна позиция по отношение на заплащането: те получават 23% по-малко на час от мъжете мениджъри. 

Всичко това не означава, че не съществува и реална дискриминация на работното място ‒ например, когато жените получават по-малко от своите колеги мъже за същия труд или когато са понижавани при завръщане от майчинство.

Разликата в общите доходи е още по-голяма от почасовата разлика и достига близо 37% за 2018 г. Причината е, че не само че жените получават по-малко на всеки час, но и те полагат по-малко часове платен труд, а също и по-малко жени са наети на пазара на труда.

Ползите от по-малка разлика в заплащането

Разликата в заплащането между мъжете и жените се разширява с възрастта ‒ тя е сравнително малка, когато жените навлизат на трудовия пазар, и се увеличава с поемането от тях на повече семейни отговорности. Това означава, че жените имат по-малки спестявания и по-малки възможности да инвестират, и тези различия се натрупват с времето. В резултат те са по-често заплашени от бедност и социална изолация в напреднала възраст, а разликата в пенсиите в ЕС е била средно около 29% през 2019 г.

Еднаквото заплащане е не само въпрос на справедливост и стимул за по-усърдна работа, но и би дало тласък на икономиката, тъй като жените биха имали повече пари за потребление. То би довело и до събирането на повече данъци от хазната и би облекчило част от тежестта върху системите за социално подпомагане. Според оценки всяко намаление с 1% на разликата в заплащането между мъжете и жените би увеличило брутния вътрешен продукт с 0,1%.