Как се лобира в енергетиката? С бюджет = 26 млн.евро

„Енергийният преход” в ЕС ще бъде огромна промяна в отговор на климатичните предизвикателства. Но увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници няма как да се случи без конвенционалните. Въглищата имат съществена роля в този преход, защото ще гарантират сигурността на доставките и ще балансират цените. Въпреки това, добре таргетирани кампании на неправителствени организации промотират енергиен микс без въглища, използвайки измислени аргументи, спестявайки истината и заигравайки се с необосновани страхове. Въпросът е кой стои зад тези НПО-та и техните кампании.

Това се посочва в доклад на Европейската асоциация за въглища и лигнити (EURACOAL), в който членуват и българските компании Мини Марица Изток ЕАД и Въгледобив Бобов дол ЕООД. Според доклада вълна от средства наводнява политическото пространство на ЕС от малко на брой свръхбогати донори, много от тях от САЩ, които се надяват да окажат влияние върху  политиката на ЕС  в областта на климата и енергетиката в полза  на своите собствени предпочитани решения, независимо от това  каква е цената за европейските потребители. Това е една история за пари и власт; история, в която  Европа се разглежда  като „лаборатория на света“.

В основата на кампаниите стои Европейската фондация по климата, която всяка година харчи милиони евро за лобиране срещу въглищата. Основана през 2008 г., тя е една от най-големите европейски неправителствени организации, регистрирана в Холандия и с офиси в Брюксел, Хага, Берлин, Лондон и Варшава. Бюджетът й е впечатляващ:

Тези средства се вливат в НПО-та, think tanks, консултанти, блогъри, организатори на събития, активисти. По този начин се създава илюзията за масова подкрепа за определени действия в областта на климата. Ето каква е схемата:

Зад Европейската фондация по климата стоят шест големи донора:

Children’s Investment Fund Foundation (UK) - $25.6 млн. за петгодишен период /от 2011 г./

Nationale Postcode Loterij (NL) - €500 000 всяка година

Velux Fonden (DK) - €355 млн. за лобиране в Брюксел

Oak Foundation (CH) – €3,95 млн. /2013/

McCall MacBain Foundation (CH) –неизвестно

И най-големият: ClimateWorks Foundation (US) – $63,3 млн.

Списъкът с примери на лобиране, финансирани от Европейската фондация по климата е дълъг. Но някои по-любопитни са доклад на Ernst & Young „Макроикономически последици от нисковъглеродния преход” или двата доклада на холандската консултанска компания Ecofys за намаляване на вредните емисии до 54% и „Енергийната ефективност може да намали зависимостта на Германия от руски газ до 50%”.

Един от последните примери за доклади на тази тематика е на „Грийнпийс”, в който се твърди, че преходът от фосилните горива /нефт, въглища, природен газ/ към възобновяемата енергия ще струва 800 млрд. евро годишно, ако светът реши да постигне това до 2050 г. В доклада „Енергийна (р)еволюция” се посочва, че разходите ще бъдат компенсирани от по-ниските цени на енергията. Властите и бизнеса по света вече са отделили 600 млрд. евро годишно за инвестиции във възобновяема енергия. Допълнителното финансиране ще бъде нужно за изграждането на генератори на зелена енергия, които да заместят досегашните електроцентрали. „Понеже възобновяемата енергия не изисква харченето на гориво, спестяванията до 2050 г. ще стигнат над 800 000 млрд. евро годишно, което е повече от цената на нужните инвестиции”, твърдят от „Грийпийс”. Според доклада 9,7 млн. души могат да си намерят работни места в индустрията за слънчева енергия до 2030 г. – това са над 10 пъти повече, отколкото днес, и толкова души, които са заети във въгледобива.

Макар България да не се споменава в доклада на Euracoal, по-рано тази година „Грийнпийс България” оповести доклада си „Въглищни динозаври на животоподдържащи системи“. В него се поставя въпроса за директните и индиректни помощи, които държавата предоставя на въглищния сектор – от добива и обработването на въглища до горенето им в топлоелектрическите централи.

Твърдението е, че България годишно губи над 300 млн. лева. Това се случва чрез премахването на акциза за домашното потребление на въглища, сключването на дългосрочни обвързващи договори за изкупуване на електроенергия от въглища,предоставянето на безплатни въглеродни квоти на въглищните централи, улесняване изземването на земя за добив на въглища и разсрочване на плащанията на въгледобивните предприятия към социалноосигурителната система;

Позицията на EURACOAL

Европейската асоциация за въглища и лигнитни въглища (EURACOAL), която има 33 членове от 20 страни, подкрепя прогреса чрез използването на по-чисти, по-ефективни технологии. Те могат със сигурност да  намалят емисиите на СО2 с 30% или повече  и при по-ниски разходи  за консуматорите, отколкото  всяка алтернатива, смятат в европейската асоциация. Конвенционалното производство на електричество от въглища е гъвкаво и надеждно, като  задоволява 28% от търсенето на електричество в ЕС. То ще има важна роля  през следващите години, за да  бъде резерв на нарастващото производство от  вятърни турбини  и соларни фотоволтаици, които не произвеждат нищо в тъмните нощи без вятър. С улавянето и съхранението на въглеродния диоксид  електроцентралите на въглища ще бъдат конкурентна алтернатива  на други нисковъглеродни технологии, всички от които  ще бъдат необходими за задоволяване на  нарастващото търсене на електричество.