Как се образува цената на кредита в България

Юлияна Янкова
Цената по заемите при почти  всички български банки се формира, като се взема предвид стойността на българския индекс SOFIBOR, когато става въпрос за заеми в лева плюс надбавка, и европейския индекс  – EURIBOR при финансиране в евро плюс надбавка.* Стойностите на българския и европейския индекс се публикуват всекидневно и всеки клиент може да следи състоянието им и още при сключване на договора за кредит се фиксира надбавката над съответния индекс (SOFIBOR или EURIBOR), като по този начин клиентът е наясно във всеки момент каква е лихвата му по заема. Ето защо при периоди на възход на някои от индексите, лихвите по кредитите се увеличават, а при спад – лихвите по заемите намаляват. 

Таксите

По време на жизнения цикъл на всеки кредит, банките начисляват няколко такси, които са свързани с покриване на направени от тях разходи по заема – човешки труд, материали и др.
Най-общо таксите  са три групи: първоначални, месечни и годишни.
Първата група се състои от таксата за кандидатстване за кредита и обработката на документите, като най-характерното за тях е, че те са еднократни и се заплащат само веднъж.
Месечните са свързани с ежемесечните разходи по обслужването на даден кредит и се плащат от клиента всеки месец.
Годишните такси се заплащат за всяка година от живота на кредита. Те също са еднократни, но се плащат всяка година.
При потребителски заем таксите най-често са две: първата е за проучване и при повечето банки тя достига обикновено до 50 лв., а при втората най-общо е за управление и тя е до 100 лв., като често е процент от общата сума.
При различните банки таксите варират понякога значително. Освен това някои институции не събират такса управление по потребителски кредит, но начисляват такава при самото отпускане, която достига до 3% от размера на заема.
Важно е да се отбележи, че има практика почти всички банки да публикуват на видно място в интернет страницата си тарифата с всички такси и комисиони.
За клиентите, които нямат ежедневен достъп до интернет, тарифата е налична във всеки банков клон. В тарифата се съдържа пълната информация за таксите, които събира всяка банка. При нужда от допълнителна консултация на разположение на клиента са банковите експерти, както във всеки клон, така и на кол центъра.


Как се формира цената

Различните банки подхождат различно при формиране на крайната цена по кредита. Практиката показва, че при различните институции като компоненти влизат както индекси като SOFIBOR, базов лихвен процент и други, плюс определена надбавка. Вече има случаи на банки, които се отказват от индекси като SOFIBOR или EURIBOR и преминават на вътрешно-банков индекс.
Като че ли най-практично за клиента е използването именно на индекси, които имат ежедневни стойности, публикуват се редовно и могат лесно да се изчисляват  във всеки един момент.
За клиентите е важно да знаят и да следят годишния процент на разходите, който е задължителен и за България поне от две години насам.
Годишният процент на разходите изразява реалната цена на един заем, изразен в проценти. В него е включена не само лихвата, която доскоро бе едва ли не единствен измерител на цената по заема, но и всички останали такси и комисиони. С помощта на този показател, клиентите могат по-ясно да изберат най-подходящия за тях кредит.
 В резултат на последните промени в нормативната уредба очакванията на банките са гражданите масово да започнат да кандидатстват за максималния срок на кредита. Ако до този момент те са планирали, че могат да върнат средствата за 5 години и са теглили заемите за този срок, то сега все повече от тях ще искат кредитът им да бъде за десет или повече години. Това е така, защото вече липсва санкцията „такса за предсрочно погасяване” и те биха предпочели по-дългия срок, което означава и по-малка месечна вноска. А ако междувременно намерят свободни пари, винаги могат да погасят с тях частично или пълно задължението си, без това да им струва нищо.
Със законовата промяна потребителските кредити се доближават с още една стъпка до кредитните карти поне в частта на пълната свобода за пълно или частично погашение. За банките отпадането на таксата означава по-сложно планиране на ресурса, тъй като практически е невъзможно да се предвиди колко заема ще бъдат предсрочно погасени и в какъв момент. С премахването на таксата формално отпада и бариерата пред кредитния туризъм, не се очаква вълна от предсрочни погашения на кредити, стимулирани от промените в закона.
От една страна липсва традиция сериозен процент от тези  заеми да се връщат предсрочно и едва ли сега отпадането на таксата ще е водещ мотив тази тенденция да се обърне.
Потребителските заеми за разлика от жилищните масово са за по-кратък период (до около 5 години) и на по-ниска сума – средно около 6 хил. лв. От друга страна е финансовата криза, която също няма да доведе до сериозно повишение на предсрочните погашения. Хората се опасяват за бъдещето си. Тези от тях, които разполагат със  свободни средства, предпочитат да ги имат на разположение /„бели пари за черни дни”/, отколкото да погасят с тях предсрочно задълженията си. Едва ли банките ще повишат някои от таксите си, за да компенсират отпадането на тази за предсрочно погасяване, тъй като няма как да натоварят с допълнителен разход всичките си клиенти, за сметка на няколкото, които ще предпочетат да върнат предсрочно дължимото.

Ипотечните кредити

Почти същото се отнася и до ипотечния кредит.  Освен лихвата определящи за цената са и таксите по кредита. Много често при покупка на жилище, човек избира кредит по един единствен критерий - размерът на лихвата, която даден кредитор предлага. Впоследствие обаче се оказва, че разходите по кредита са далеч по-големи от това, което кредитополучателят е предвидил. За да не се получава това разминаване, при изчисляването на цената на един ипотечен кредит, трябва да се вземат предвид не само лихвените нива на една оферта, но и различните такси и застраховки, които тя включва. Трябва да се има предвид още, че при всеки кредитор таксите са индивидуални и може да се окаже, че кредит с по-голяма лихва е по-атрактивен от кредит с ниска лихва, но по-високи такси, казва Пламен Пейчев, управител на компания за консултантски услуги в областта на кредитирането.
Реалната цена на кредита се отчита от така наречения Годишен Процент на Разходите (ГПР). По правило в него би трябвало да бъдат включени, освен лихвата, и всички допълнителни разходи. На първо място това е таксата за кандидатстване. Тя се заплаща еднократно, при подаването на документите за кредита.
Най-малката такса е 20 лева, а най-голямата достига до 150 лева. Важно е да знаете, че тази такса не се възстановява от кредитора, дори и в случаите, когато кредитът не е одобрен. Някои банки предлагат промоционални оферти, в които таксата за кандидатстване е премахната.
След като документите ви бъдат одобрени се начислява такса за усвояване на кредита. Тя също е еднократна. Нейният размер е между 1% и 1.5%  при различните кредитори.
Таксата за управление на кредита (такса за обслужване) се заплаща всяка година по един път. Тя се явява като сериозна по размер 13-та вноска, затова не пропускайте да я включите, когато изчислявате разходите си по кредита. Някои кредитори начисляват месечна, вместо годишна такса, за да може кредитополучателят да я „преглътне” по-леко. Например, дали се начислява годишната такса в размер 0.5% или месечна - 0.04%, за кредитополучателя крайният ефект е еднакъв, но в много случаи вторият вариант изглежда по-удобен. (Такива такси се начисляват обичайно от повечето банки, като техният размер варира най-често между 0.3% и 0.6%) Има и изключения, в които няма такава такса, но това се случва рядко.
При ипотечните кредити задължително трябва да се предвидят и разходи за оценка на имота, който се ипотекира. Стойността на тази такса варира около 100-150 лв. Обикновено за апартамент размерът е 100 до 120 лева, а за къща 150 лева.
Някои кредитори начисляват и такса за ангажимент. Тя се начислява за периода от одобрението на кредита до момента на усвояването му. Обикновено размерът й е 1%-2%. Например, ако усвояването на кредита стане 1 месец след като бъде получено одобрение, то за този месец се заплаща 1 или 2% на годишна база от размера на кредита.
Никак не е за подценяване и таксата за предсрочно погасяване на кредита. Тази такса е важна за хора, които предвиждат, че ще имат извънредни приходи, с които да могат да погасят част или целия кредит предсрочно. Таксата обикновено варира от 2% до 5%, върху размера на предсрочно върнатата сума. Някои банки периодично обявяват  промоционални оферти за кредит с 0% такса за предсрочно погасяване.
Разходите по кредита се повишават и от застраховката на имота. Тя обичайно е около 0.15% от стойността му. В някои случаи тази такса може да бъде за сметка на кредитора. Застраховката на имота е задължителна и е в полза на кредитора. Така, в случай на някакво бедствие, кредиторът ще бъде обезщетен от застрахователя.
Някои кредитори изискват и застраховка живот. Това е гаранция, че, ако при злополука кредитополучателят остане временно или трайно нетрудоспособен, застрахователят ще поеме всички разходи по месечните вноски и клиентът няма да загуби имота, заради просрочване по кредита.

Две примерни оферти за кредит, изчислени от експерти:
При жилищен кредит на стойност 50 000 евро, с лихва 7% и срок 20 години, ГПР /годишният процент на разходите/ е 7.23%. Това оскъпяване от 7% на 7.23% се получава, защото вноските по кредита се плащат всеки месец. В този случай ефективната лихва (реалната стойност на лихвата, която се плаща) става 7.23%. Ако се прави само една вноска на края на всяка година, тогава договорената лихва ще е равна на ефективната лихва и ще бъде 7%.
7.23% е ГПР без включени такси и застраховки. Когато добавим такса за кандидатстване от 50 лв., то стойността на ГПР се повишава на 7.24%.
Калкулираме и такса за управление на кредита от 0.5% всяка година - ГПР скача с 0.49% и става 7.73%, което значително увеличава разходите ви над първоначалните 7% лихва.
Прибавяме и застраховка на имота - 0.15% от стойността му. Ако размерът на кредита е 50 000 евро, както в нашия пример, то имотът не може бъде оценен на по-ниска сума от тази. Изчисленията показват, че в конкретния случай застраховката оскъпява ГПР с 0.23% и той достига до 7.96%.  Таксата за усвояване на кредита, която е еднократна, но в размер на 1.5%, повишава допълнително ГПР до 8.18%
За сравнение взимаме друга оферта с по-висока лихва – 7.30%, със същия срок и размер на кредита. При нея обаче годишната такса за обслужване е 0.2%, застраховката е за сметка на банката и таксата за усвояване на кредита е 1%. След като калкулираме всички такси се получава крайна стойност на ГПР -  7.90%.
Съпоставянето на двете оферти показва, че втората оферта въпреки по-високата лихва, е значително по-изгодна от първата.

*Базова информация
Лихвеният процент по кредитите бива фиксиран и плаващ, като всяка банка сама определя формулата, по която да изчислява плаваща лихва.
Напоследък моделът Междубанков  или Основен лихвен процент (ОЛП) + фиксирана надбавка се заменя с формулата Базов лихвен процент (БЛП) + фиксирана надбавка. Банките вече не използват ОЛП като плаващ компонент при формирането на лихвите. Той служи само като ориентир относно промяната на лихвените проценти. Сред компонентите, които влияят на т.н. БЛП са:
Цената  на привлечения ресурс, като се има предвид че набавянето на парични средства в лева се осъществява главно чрез депозити, а по-високите лихви по депозитите предполагат по-високи лихви по кредитите. На международния междубанков пазар българските банки се финансират по-скъпо, поради по-лошия рисков профил на страната.
Процент на минимални задължителни резерви – това са блокирани средства, които иначе биха били използвани в оборота на банката.
Процентът на  инфлоцията  – обезценената валута предполага покачване на номиналните лихвени проценти.
Рисковата премия поради риск от неплащане.
Печалбата за банката – голямата конкуренция в банковата система се свързва със задържане на лихвите, като се компенсира от печалбата, за да не изпадне банката от пазара. Обратно, у нас пазарът се диктува от няколко големи банки и това е предпоставка за по-високи лихви. Банките сами съобразяват компонентите, които да включат в лихвата, и на кои каква тежест да дадат.