Как се перат пари в Русия: 3 неочаквани начина

Около $21 млрд. са изнесени от Русия през 2011-2014 г. през Молдова и Латвия. Светлина върху схемата "Лондромат" (Laundromat – пералня на самообслужване на английски език – бел. ред.) хвърли разследване на международния Център по изследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP) и руския вестник "Новая газета", публикувано на 20 март.

Според разкритията кухи международни фирми са сключвали фиктивни договори за заеми, а руски и молдовски компании са декларирани като поръчители. След това те били "принуждавани" със съдебни решения да погасяват несъществуващи заеми. И парите напускали Русия именно с цел да бъдат покривани заеми.

Не за първи път руски далавераджии използват подобни методи – а миналото помни дори още по-изтънчени начини за пране на пари.

1. Да се заснеме филм

През май 1988 г. в Съветския съюз резрешават дейността на кооперативите, т.е. на обединенията на хора или организации, действащи в името на общи икономически интереси. И макар още през декември същата година Съветът на министрите да забранява на кооперативите да се занимават с някои дейности, включително производството на филми,  кооперативното кино се превръща в сериозен инструмент за легализиране на незаконни средства.

Филмите (най-често с булевардно съдържание и ниско качество) са дело на независими киностудиа и заобикалят държавните. За работещите в индустрията кооперативното кино се превръща в източник за печелене на пари през годините на перестройката и последвалите я 1990-те, а за зараждащата се класа на "новите руснаци" (хора, натрупали състояние след разпада на СССР, често по нечестен път, бел. ред.) – начин за пране на пари, тъй като по това време в сенчестия сектор на икономиката се трупат сериозни парични суми.

Така "мръсните" пари стават важен източник за финансиране на киното.

"Това беше добра възможност чрез кооперативите да узакониш капиталите си. Механизмът е прост: олигархът или бандитът дава $1 млн. за производството на филм. От тях $900 000-950 000 след публичното осветляване на капитала режисьорът му връща обратно, а с останалите пари снима филм", спомня си в документалния филм за кооперативното кино режисьорът Андрей Смирнов, оглавявал Съюза на филмовите дейците през години на перестройката.

С началото на приватизацията необходимостта пари да се перат чрез филмови продукции отпада и настъпва залезът на кооперативното кино.

2. Да се даде кредит от  $5 млн. на чистачка

През 2013 г. Руската централна банка (РЦБ) отнема лиценза на "Мастербанк". По онова време това е една от най-големите банки в Русия, работила над 20 години, а на практика се оказва и най-голямата перачница: според данни на РЦБ тази финансова организация е извършила съмнителни операции за $3,5 милиарда.

В банката била задействана схема, която по-скоро е характерна за малките и средни предприятия: за да откраднат истински пари, топ-мениджърите използвали свои подчинени. Отпускали на чистачки и охранители фиктивни кредити на стойност до €5 млн. и обещавали, че дългът, ще си остане само на хартия. Ръководителите прибирали парите, а дългът оставал в баланса на банката и на чистачката.

3. Да се престориш, че си родил бебе

Превръщането на безналични средства в налични (на жаргон на руски "обналичка") чрез различни фиктивни сделки също не подмина Русия. Понякога начините за практическото приложение на схемата са изключително изтънчени. През 2013 г. в Русия са задържани мошеници, спечелили над $180 млн. от машинации с помощи при майчинство.

Майчинският капитал е форма на държавна подкрепа за руските семейства. От това подпомагане могат да се възползват семействата, в които след 1 януари 2007 г. се е родило или е осиновено второ и следващо дете. Семейството може да похарчи отпусканите средства за подобряване на жилищните условия или за образованието на едно от децата.

По данни на Министерството на вътрешните работи престъпната група, в която е имало над 400 търговски фирми, събирала информация за семейства в затруднено положение и им предлагала да "осребрят" сертификатите си за майчинския капитал.

Далавераджиите сключвали с жени договор за целеви заем, равняващ се на размера на "майчиния капитал" (към онзи момент над $6500), уж за покупка на жилище. След това престъпниците, от името на майките, придобивали недвижим имот (който бил в пъти по-евтин от заявената стойност) и предоставяли пред държавните органи пакет от необходимите документи, потвърждаващи покупката. Въз основа на тези документи се изплащали помощите за майчинство. Част от получената сума злосторниците връщали на семействата, а останалото (от 30 до 80%) присвоявали.

Източник: Руски дневник