Как се прави пивоварна фабрика?

Из в-к "Стопанска България", 1934 г.
Пивоварната фабрика Братя Прошекови в София е не само една от най-старите, но и една от най-големите и добре обзаведени пивоварни фабрики в България.
Дошли в България още преди освобождението, двамата братя Георги и Богдан Прошек веднага след освобождението остават на служба - единият — Георги като инженер в Дирекцията на държавните постройки, а Богдан като кондуктор в Столичната община. По една случайност в тях се поражда идеята да устроят пивоварна. При една разходка до Княжево на Богдан Прошек обърнала внимание малката и примитивна пивоварна на един чужденец. Вечерта той споделил мнението със своя брат Георги и двамата решават да вземат под наем Княжевската пивоварница; повикали при себе си пиво-майстора Мартинек от фабриката на кривия Стоян, находяща се в София, гдето сега е днешната фабрика "Македония" и започнали примитивно, ръчно пивоварство.
Запознати по-добре с тая индустрия, Братя Прошек разбрали, че варенето на пиво, без специални зимници за охладяване и престояване на пивото не може нито да бъде доброкачествено, нито да се задържи повече време. А в Княжево нямало такива приспособления. По това време в София, гдето е сега Синодалната палата срещу църквата „Александър Невски", имало голяма турска казарма, която изгоряла в 1880 год. Братя Прошек купили дървените и др. строителни материали от изгорялата казарма, купили и мястото, гдето сега се намира фабриката им, и построили изба, която наименовали „Дълбок зимник". Тук се пренасяла варената бира в Княжево и оставяла да изстине и отлежи. Тогава в София имало само 2—3 кръчми, в които се консумирало пиво по 2—3 бурета дневно.
Това примитивно производство траяло късо време. Неудобствата на тази манипулация било причина за пренасянето на пивоваренето в София, гдето се и започва в 1881 година постройката на модерна пивоварна фабрика, която в окончателен вид била пусната в действие през 1884 год. По-късно, между 1888—1892 год. била инсталирана нова парна централа и нова машинна инсталация за варене на пиво.
Дотогавашното охлаждане на пивото чрез естествен ред било заменено с амонячна компресорна инсталация, а така също и за осветлителните и двигателни нужди за фабриката била инсталирана електрическа централа, първа в София по онова време. Паралелно с това вървели и ред други усъвършенствувания и технически придобивки (разни апарати, стъклени ферментационни съдове и пр.). През 1902 год. се изкопава първият артезиянски кладенец на 100 м. дълбочина. Водата от него, поради благоприятния си химичен състав за пивоварство, указва особено влияние върху произведената от нея бира. Всички тия промени ставали постепенно и последователно. Това време е периодът на бързия развой и процъфтяване на пивоварницата, която застава начело на българското пивоварно дело в страната, както поради своята инсталация и качествено производство, така и по количество.
Благодарение на внесените технически подобрения в пивоваренето, Прошековото пиво се популяризира бързо в цялата страна, като първокачествено и в редица изложби в чужбина и у нас започва да получава големи отличия. Постоянният прогрес на фабриката продължава не само до 1905 година, когато последвала внезапната смърт на двамата братя, но и след това, когато предприятието влиза в нова фаза.
След смъртта на Братя Прошекови, управлението на предприятието се поема от наследниците на Братя Прошек, а след отеглянето на наследниците на покойния Георги Прошек от фирмата през 1907 год., управлението се поело от Ст. Пипев, А. Купов и Д-р Урбан, в което Ал. Купов остава като постоянно присъствие. Въпреки настъпилата голяма конкуренция, през 1907 год, във фабриката се инсталира нов двигател-дизелмотор 120 к. с., ново динамо, нови хладилници, двойни компресори и нова инсталация за изкуствен лед, вследствие на увеличеното производство и с оглед на бъдещите нужди. За майстори пивовари се наемат големи специалисти.
През 1909 година Ал. Купов умира скоропостижно едва 27-годишен и неговото място се заема от по-стария зет на Богдан Прошек — Стефан П. Пипев, който проявява големи организаторски способности в пласмента на бирата и успешно се справя с конкуренцията.
През 1912—1913 година става нужда да се построи нова инсталация за варене на пиво. Въпреки грамадните неудобства и мъчнотии, вследствие на балканските войни, инсталацията бива привършена успешно. Доставена от Прага тая инсталация 240 хектолитра вместимост варката дава възможност да се произвежда годишно около 100,000 хектолитра пиво.
Движението на фабриката е с електрически мотори, варенето на бира чрез пара, снабдена с графически термометри и други контролни апарати всичко това позволява спазването на идеална чистота и абсолютно съвършено производство. Паралелно с тая инсталация се иисталират нови стоманени емайлирани ферметационни каци и в последствие и първи железобетонно ферментационни резервоари в България.

Общоевропейската война, особено в края на войната и в първите две години след нея, предизвиква преустановяване на производството чак до м. март 1920 година, след като започва отново да работи и увеличавайки се бърже през 1920/1923 год. се доближава вече до мирновременното си производство. Същата година влиза в управлението на предприятието и Богдан Прошек, син на основателя на фабриката Богдан Прошек и заедно със Стефан Пипев се заемат енергично за нови увеличения и подобрения на производството. В разстояние на година и половина се построяват нови изби за отглеждане на пивото с грамадни емайлирани лагерни бъчви; нови железобетонни ферментационни каци; съвършено нова инсталация за точене на пивото в бурета; нова голяма постройка за складиране на транспортни бурета, гдето са инсталирани нови модерни машини за автоматично миене на буретата и автомат за отсмоляване и засмоляване на същите. За нуждите на предприятието биват изкопани още два артезиянски кладенци. Така приготвена, фабриката очаквала предполагаемия прогрес. Обаче, вместо него, пивопроизводството в цяла България намалява от година на година, докато през 1926 година се намира тласната с години назад, тъй като общата продажба на бира в България слезе от 248,000 хектолитри, през 1914/915 година, на около 6 милиона през 1933 година. Причината на това западане на пивоварната индустрия се крие освен в общото неблагоприятно стопанско положение на страната, главно в извънредно високите облози с каквито е обложено производството.

Фабриката Братя Прошек заема една площ от 12 500 кв. м., а самите постройки заемат 6 300 кв. м. Пивоварната фабрика Бр. Прошек, произвежда светло и черно пиво (пилзенски тип). Тя е удостоена със званието "Придворен доставчик". Капацитета на фабриката за пивоварене възлиза на 90,000 до 100,000 хектолитра. Днес тя не може да използва дори 1/3 от производствения си капацитет, поради намалената консумация на бирата, вследствие на изкуствено поддържаната от държавата извънредно висока цена. Работният персонал във фабриката в зависимост от производството се движи между 100 до 150 души.

Още подробности за фабриката публикува Блог Стара София.